Ако Алепо падне, злокобната война в Сирия ще поеме в нова посока, с редица трайни последици не само за региона, но също и за Европа. Това предрича Натали Нугайред, бивш редактор в Le Mond и работеща в момента във в. Guardian.
Не сме далече от този момент и от тези последици, ако има такива, те първо ще бъдат изпитани в Турция, преди да продължат да се се леят нататък. Подкрепяните от Русия войски на сирийския режим напреднаха още в последната офанзива и изглежда само въпрос на време преди стратегически важният град Тел Рифаат, само на 20 км от границата с Турция, да падне. Ако стане така, превземането на Алепо ще бъде завършено; присъствието на бунтовници в северната част ще бъде лишено от каквато и да е ефективност и заменено с войници от сирийско-руската ос в ключовата област, казва Нугайред.
Нугайред твърди, че "Поражение за сирийските опозиционни сили допълнително ще даде възможност на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) за укрепване на мита, че това е единственият защитник на сунитите – макар и да тероризира населението под неин контрол. Има много трагични иронии тук и ,не на последно място, че западната стратегия срещу ИДИЛ официално зависи от изграждането на сухопътни сили на сирийската опозиция, така че да може един ден те да изтласкат джихадистките бунтовници от тяхната твърдина в Рака. Ако същите тези хора, на които се е разчитало да свършат тази работа като пехотинци, сега завършват обсадени и разбити в Алепо, към кого ще се обърне Запада?".
След като използва всяко колебание или хаотичен ход от страна на Запада и Турция, Русия сега дърпа конците, не само неутрализирайки опозицията на мирните преговори, не само придвижвайки се, за да се утвърди в Близкия изток, но също така и повишавайки всички залози за война, ако сметне за необходимо, смята анализаторът.
Повече не можем да отхвърляме идеята, че със съгласието на Дамаск, руското присъствие на турската граница ще бъде постоянно. Също така, най-новото обявяване от Москва, че мащабно военно учение ще се проведе в региона на Черно море, е ясен знак, че кризата между Турция и Русия само ще се задълбочи. В този момент всички погледи са насочени към президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган за това, което е в непосредствена близост.
Как турският лидер ще реши да реагира е друго главоболие за запада, пише Нугайред, подчертавайки елемента на непредвидимост и недоверие, който е налице в съюза. “Ако Турция сега се превърне в проблем за НАТО на нейния близкоизточен фланг, това би послужило на руските интереси. Също така ако Европа бъде изправена пред нов прилив на бежанци, това ще е от полза за Русия. Бежанската криза пося дълбоки разделения на континента и помогна на разцъфтяването на популистките десни партии – много от които са политически съюзници на Москва срещу ЕС като проект“.
Събуждайки се за сирийската реалност скоро, след като избледняха надеждите за баасистки колапс, ние, анализаторите, предупреждавахме отново и отново, че най-лошото решение е да останем нерешителни. Ние вече знаем точно коя власт(и) ще се появи като победителите, някои от тях (като Израел и Египет) остават стабилни, а някои от тях губят.
Американският анализатор Анри Барки в последното си есе във Foreign Policy разработва темата и вижда само неприятности напред с Турция в западното съзвездие под властта на Ердоган.
"Влошаването на ситуацията в Сирия обещава не само да изостри кюрдския конфликт у дома, но и да отслаби отношенията със Съединените щати, тъй като Вашингтон укрепва връзките си със сирийските кюрди", пише той. "Турската външна политика вече не е за Турция, а за Ердоган. .... Няма никой, който може да му хвърли ръкавицата. Системният подход на ранните години е дал начин за снизхождение; това повече от всичко обяснява възходите и паденията на турската външна политика. "
Както и в страната на Владимир Путин, бойните барабани думкат яростно и в Турция. След като проправителственият в. „Йени Шафак“ съобщи за саудитско-турската ос, планираща навлизане на сирийска територия, подкрепяна от аргументите, че това е битка на "живот и смърт" за Турция, ние може би всички трябва да се подготвим за "Ефекта Алепо" – по-рано, отколкото се страхувахме.
Ердоган малко се съмнява в това, че настъпление към Сирия само удвоява образа на врага от другата страна на границата. Но борбата едновременно срещу Партията Демократичен съюз (PYD) - подкрепена от САЩ - и войските на Башар Асад - подкрепени от Русия - може да се окаже "мисия невъзможна", което прави свалянето на руския самолет само премигване в цялата бъркотия. Веднъж въвлечен, засядаш в Сирия, кървейки.
Източник: БГНЕС
