2020-та ще бъде година, в която предстои да бъдат взети важни решения, касаещи развитието на енергетиката в Европейския съюз (ЕС). Дебатите в Европейския парламент (ЕП) ще стават все по-разгорещени, защото основните политически партии имат сериозни разминавания по отношение реализирането на амбициозните цели в областта на климата и енергетиката. Новият състав на Европейската комисия (EК), начело с председателката Урсула фон дер Лайен пък даде заявка за реализация на „Европейска зелена сделка“, която трябва да дирижира прехода към нискоемисионна икономика.
Какво ще е бъдещето на европейската ядрена енергетика, отговорите в аванс прави опит да даде икономистът Борислав Боев в специален анализ за Actualno.com.
Говорейки за европейската зелена сделка и приоритетите на Европа в областта на енергетиката, трябва да споменем, че централно място в плановете (поне по отношение на енергоизточниците), заемат възобновяемите енергийни източници, като соларни инсталации, вятърни паркове, биомаса и т.н. Полагането на основите на бъдещия нискоемисионен енергиен микс на ЕС изисква енергоизточниците, влизащи в състава му, да отговарят на определени критерии. Въпреки че ЕС е амбициран да изгради нискоемисионен профил в енергетиката, най-нискоемисионният енергиен източник, а именно ядрената енергия, остава встрани от плановете и механизмите за финансиране. Създаването на все по-тежка регулаторна среда на общоевропейско равнище създава предпоставки за дисбаланси в развитието на енергетиката. Тук трябва да отбележим, че ядрената енергетика продължава да бъде индустриалния отрасъл с най-много регулации в ЕС. В същото време обаче трябва да споменем, че всяка една държава има правото сама да определя собствения си енергиен микс, но от общата европейска политика до голяма степен зависи и посоката на развитие на енергетиката в отделните страни.
Защо ядрената енергетика е важна за устойчивостта на европейската икономика?
Ядрените централи заемат основно място в енергийния микс на 14 от 28-те страни членки на ЕС. Във Франция например значението на атомните централи е огромно - дела им възлиза над 70%. Други държави като Италия пък отдавна не експлоатират ядрени мощности. На общоевропейско ниво ядрената енергетика произвежда малко над 25% от енергията в целия Европейски съюз. Тя е и основният нисковъглероден, нискоемисионен източник, който спомага за намаляването на вредните емисии. Освен това базовият характер на ядрените централи осигурява сигурност и предвидимост на доставките на енергия – нещо, което задължително трябва да бъде отчитано при формирането политиките за устойчивост в енергетиката.
През 2019 г. ядрената индустрия в ЕС е генерирала 507 млрд. евро брутен вътрешен продукт, а общата заетост в сектора надхвърля 1,1 млн. работни места. Почти половината от тях изискват висококвалифицирани умения, което засилва имиджа на ядрената енергетика като сектор, който осигурява високи доходи за работещите в него. Тези преки икономически ползи от използването на ядрена енергия изобщо не трябва да бъдат пренебрегвани от европейските лидери при формирането на политиките в сектор Енергетика.
Ядрената енергетика в Западна Европа
В рамките на дебатите за бъдещето на ядрената енергия в Европейския парламент се оформят два политически лагера. Единият е воден от страната с най-голям дял на атомни централи – Франция, а другият - от страната с най-решителна политика по отказване от ядрената енергия – Германия. Въпреки че първоначалната заявка на френския президент Макрон бе да намали „зависимостта“ на страната от ядрената енергетика, намалявайки дела ѝ от 70% на 50%, впоследствие се оказа, че тези планове сериозно ще се отразят върху стабилността на френската енергийна система.
В резултат, френската политика по отношение на ядрената енергетика бе ревизирана. Но все пак е редно да се отбележи, че някои от ядрените реактори в страната наближават края на експлоатационните си срокове и е добре френското правителство да помисли за изграждането на заместващи мощности.
Заявката за това бе дадена преди няколко месеца, когато френското правителство изпрати запитване до най-голямата местна енергийна компания Électricité de France (EDF) за изготвяне на планове за изграждане на 6 нови френски EPR реактора от трето поколение в следващите 15 години. По този начин френската държава адекватно ще адресира проблемите, възникващи от извеждането на остарелите ядрени мощности. В момента единственият такъв реактор от трето поколение на територията на Франция се строи на площадката във Фламанвил, но проекта се бави с няколко години. Извън Франция проекти за EPR има във Великобритания и Финландия, но за съжаление и те се сблъскват с традиционните проблеми, характерни за ядрената енергетика в Европа. Може би изглежда малко парадоксално, но първият промишлено експлоатиран френски EPR реактор заработи в.. Китай. Този факт сам по себе си трябва да повдигне сериозни въпроси по отношение на бюрократичните процедури в рамките на ЕС.
Германия пък продължава с изпълнението на програмата си по отказ от атомната енергетика. В края на 2019 г. страната затвори втори енергоблок на централата във Филипсбург. По време на експлоатацията си този реактор е осигурявал около 1/6 от енергията във федералната провинция Баден-Вюртемберг. По този начин Германия посреща 2020 г. само със 6 работещи ядрени реактора, като пълното спиране на ядрената програма трябва да се случи не по-късно от 2022 г. Драстичното намаляване дела на ядрената енергетика в микса на страната съвсем естествено доведе до икономически, политически и екологични последици. Тъй като ядрената енергия е базов енергиен източник, нейните най-адекватни заместители би трябвало да бъдат източници с подобен технико-икономически характер, като въглищата и природния газ. Въпреки че дела на въглищната енергетика също бележи спад през последните години, сигурността на доставките бе осигурена именно от въглищните ТЕЦ-ове. Освен това правителството на Меркел продължава с плановете за разширяване на газовия капацитет на страната, чрез строителството на мащабни проекти като "Северен поток-2" и увеличаването вноса на втечнен природен газ. Всичко това води до увеличаване на енергийната зависимост, а спирането на ядрени централи ще осуети плановете за драстично намаляване на вредните емисии в енергийния сектор. В ценово отношение германците имат едни от най-високите сметки за електроенергия в целия Европейски съюз, със своите 30 евроцента/киловатчас.
В контекста на вътрешните политико-икономически процеси в Германия и Франция, ядрената енергетика ще трябва да намери своето място в бъдещите енергийни планове на Европейския съюз. Държавите от Източна Европа, които в по-голямата си част продължават да разчитат на ядрената енергетика като основен енергоизточник, ще търсят подкрепата на Франция при защитата на техните енергийни интереси. И обратното – държавите, които са скептични или откровени противници на ядрената енергетика, ще се придържат към позицията на Германия.
Източна Европа – двигател на „ядрения растеж“
Споменавайки страните от Източна Европа, можем да твърдим, че те ще бъдат основния двигател на „ядрения растеж“ в Европейския съюз. Това е така, защото атомните централи имат ключово значение за стабилността на енергетиката, оттам и на цялата икономическа система в държави като Унгария, Чехия, Румъния, Словакия, Словения и България. Към този своеобразен източноевропейски „ядрен клуб“ следва да се присъедини и Полша. Поляците отдавна искат да решат проблема с енергийната зависимост, а ядрената енергетика им предоставя отлична възможност за диверсификация на енергийния микс, който понастоящем се крепи на 80% въглищна енергетика. През ноември 2019 г. Полша анонсира плановете си за 60 млрд. долара инвестиции в бъдещата си ядрена програма, като до 2043 г. страната трябва да изгради между 6 и 9 гигавата ядрен капацитет. По този начин Варшава ще адресира няколко проблема, свързани с диверсификацията на собствената си енергетика, запазването на икономическа сигурност и изпълнение на общите европейски планове в областта на климата.
Планове за строителство на нови ядрени мощности има и в Унгария, където на 20 юни започна началото на строителството на АЕЦ „Пакш-2“. Този проект е първия в Европа, който ще експлоатира най-модерните реактори от 3+ поколение тип ВВЕР-1200 (AES-2006). Румъния отдавна е афиширала плановете си за разширяване на единствената си атомна централа в Черна вода, като плановете са за изграждане на трети и четвърти енергоблок по CANDU технология. Бъдещето на ядрената енергетика в България пък се свързва с плановете за строителство на нова 2000 мегаватова мощност, като засега приоритет е площадката в Белене, въпреки че идеята за нови реактори в Козлодуй също не е лишена от икономическа логика. По отношение на АЕЦ „Козлодуй“, успешно извършената програма по модернизацията на 5 и 6 реактор се доказаха като гарант за енергийната сигурност и предопределят водеща роля на България на регионалните енергийни пазари.
Бъдещето на ядрената енергетика зависи предимно от политическите решения
Предизвикателствата пред ядрената енергетика в ЕС са свързани най-вече с политическите рискове. Традиционно проектите в сектора са капиталово интензивни в началната си фаза и изискват времеви ресурс, който често надхвърля мандатите на правителствата. Честата смяна на властта, липсата на политическа воля и затягането на бюрократичните процедури могат да бъдат набелязани като основните политически предизвикателства за бъдещето на ядрените проекти в Европа. Тези политически процеси имат пряк икономически ефект върху проектите, защото пораждат несигурност у инвеститорите, банките и изпълнителите на проектите. Политическата несигурност, съчетана със задълбочаваща се регулаторна тежест, изпращат лош пазарен сигнал към всички големи играчи, които биха искали да работят по строителството на нови ядрени мощности в Европа.
Ето защо създаването на устойчив бизнес модел в областта на ядрената енергетика в Европа преминава преди всичко през осигуряването на благоприятна политическа среда. Разбира се, да говорим за безоблачни времена на европейската политическа сцена, би било меко казано наивно. Въпреки разгорещените сблъсъци по въпроса дали ядрената енергетика има своето място в бъдещия енергиен преход в Европа, положителния политически сигнал би бил поне нейното включване като важен нискоемисионен и сигурен източник на енергия в стратегическите енергийни документи на Европейския съюз. Към момента за повече не може и да се мисли, защото механизмите за финансиране и административна подкрепа са насочени почти изцяло върху възобновяемите енергийни източници.
Все пак ковачите на европейската стратегия в енергетиката трябва да вземат предвид технико-икономическите особености при вземането на решенията за бъдещите енергийни източници. Стабилността, предвидимостта и баланса на енергийния микс са от основно значение за устойчивостта на икономиката. Преходът към нискоемисионна енергетика не е възможен, ако не включва най-нискоемисионния източник на енергия, а към момента това са ядрените централи.
Предвидимостта на енергийните доставки на този етап би била трудна без наличието на сигурен базов енергиен източник. Друг важен фактор, който трябва да бъде взет под внимание, е енергийната независимост на Европа. Прогнозите по този показател са, че ЕС ще продължава да увеличава вноса на енергийни ресурси. Към 2017 г. общата енергийна зависимост на ЕС е 55,1%, а прогнозите на IEA са за траен ръст във вноса на суровини като природен газ. Това е така, защото през следващото десетилетие се очаква добивът на газ от собствените залежи да спадне с около 25%, което почти сигурно означава, че импортната зависимост ще се увеличава. Тези данни показват, че Европа трябва да търси начини за диверсификация на енергетиката в посока енергоизточници, които осигуряват сигурност на доставките, без да компрометират в голяма степен енергийната сигурност на континента. Отказът на Германия от ядрените централи е нагледен пример как страната ще увеличава зависимостта си от внос на природен газ, който компенсира липсата на базовата мощност. В тази връзка спирането на ядрени мощности поражда някои резонни въпроси, свързани със сигурността на енергийните доставки. Ако отказът от ядрената енергия влошава енергийните характеристики и устойчивостта на икономики, то не е ли време ЕС да преосмисли генерално позицията си спрямо нея?
В заключение може да твърдим, че 2020 г. ще бъде много важна година за бъдещето на ядрената енергетика в Европа. За добро или лошо огромната тежест се пада на политическите решения, които ще продължават да влияят и върху икономическите параметри на новите ядрени проекти. Франция и държавите от Източна Европа вероятно ще настояват за по-категорична европейска политика в посока подкрепа на ядрената енергетика, докато Германия най-вероятно ще продължи с политиката си по спиране на ядрените централи.
Проядрените държави не трябва да се надяват на кой-знае какви чудеса. Успех за тях може да се счита облекчаването на бюрократичната тежест и регулациите в ядрения сектор. Едва ли ядрената енергетика ще получи статут на привилегирован източник като ВЕИ. А и честно казано, няма нужда. Единственото, което „ядрените държави“ в ЕС биха искали в момента е да не им се пречи по административен и бюрократичен път. А в контекста на тези политически реалности трябва да се отчита най-важното – правото на националните държави сами да определят енергийния си микс.
