Какво постигна операцията под прикритие на ЦРУ за подпомагане на бунтовниците в Сирия? Странно, но най-сериозното последствие, може би е, че подтикна Русия да осъществи военна интервенция през 2015 г., която спаси сирийския президент Башар ал Асад – т.е. постигна точно обратното, на това, което целеше програмата.
Сирия добави нова глава в звездната история на паравоенните действия на ЦРУ. Усилията започнаха с достойната цел да се даде на президента възможност за индиректни военни действия в Сирия, но подобни ходове доведоха до хаос, в който бунтовниците се почувстваха „прелъстени и изоставени“ от обещанието за помощ от САЩ, която изчезна, когато политическите ветрове задухаха в друга посока.
Един от лидерите на сирийската опозиция е подчертал опасността надвиснала над другарите му в резултат от действията на ЦРУ: „Групите, които решиха да работят със САЩ, още тогава станаха мишена за екстремистите, но сега те съвсем няма как да се защитават от тях.“
Спирането на програмата за подпомагане на сирийската опозиция беше обявена съвсем наскоро, но беше замислена и започна да се реализира още откакто Президентът Доналд Тръмп пое управлението. Той искаше да работи заедно с Русия, за да стабилизира Сирия и програма, която беше насочена срещу съюзниците на руснаците не се вписваше в тази стратегия. Стратегията на Белия Дом за Сирия остава смесица от половинчати предположения и противоречащи си цели, но това е предмет на друг анализ.
Изгрева и залеза на операцията под прикритие за Сирия преподава някои полезни уроци за това, най-деликатно, оръжие от американския арсенал. За да обобщим, програмата беше приложена твърде късно, с твърде ограничено действие и беше твърде зависима от несигурни партньори, като Турция и Саудитска Арабия. Тя беше достатъчна, за да изплаши Асад и да предизвика интервенцията от страна на Русия, но не беше достатъчна за да изпълни целите си. Може би, най-лошото беше, че подкрепените от ЦРУ бойци бяха много разделени в политическо отношение и прекалено смесени с екстремистките опозиционни групировки, в резултат, от което те не можаха да представят реална алтернатива за политическото бъдеще на Сирия.
Това не означава, че действията на ЦРУ бяха безрезултатни. Провеждана от Центрове за секретни операции в Турция и Йордания, програмата напомпа стотици милиони долари в дузини групировки. Едно официално лице от управлението пресметна, че подкрепяните от ЦРУ бойци може да са ликвидирали или ранили 100 хиляди сирийски войници и техни съюзници, за последните четири години. През лятото на 2015 г. бунтовниците бяха пред портите на Латакия на северозападния бряг, заплашвайки родината на Асад и руските бази в региона. Бойците натискаха сирийската армия и в Дамаск.
Анализаторите на ЦРУ, през това лято, започнаха да говорят за „катастрофален успех“ – опозицията ще свали Асад, без да създаде силно и умерено правителство. През юни 2015 г. цитирах служител на американското разузнаване, който заяви, че „Основавайки се на текущото развитие на нещата, е време да започнем да мислим за Сирия след Асад.“ Владимир Путин наблюдаваше внимателно случващото се, особено след спешното посещение на Генерал-майор Касъм Сюлеймани, командващ Стражите на Ислямската революция на Иран (ал-Кудс) и регионален патрон на Башар Асад.
Путин разбра съобщението: Той осъществи военна интервенция през септември 2015 г., като промени решително баланса на силите в Сирийската война. Това, което направи Тръмп, като прекрати програмата на ЦРУ, беше просто признание на реалното разположение на силите в Сирия.
Какво можеше да направи САЩ, за да достигне до различен развой на събитията? Ето някои предположения, събрани от американски и сирийски фактори, които следяха провеждането на програмата от близо.
• Програмата можеше да бъде стартирана през 2012 г., когато екстремистите не бяха толкова могъщи и все още имаше надежда да бъде създадена умерена сила. През 2013 г., когато програмата беше пусната в действие, военната опозиция вече беше доминирана от джихадисти.
• САЩ трябваше да даде на бунтовниците противовъздушни оръжия, което би им позволило да защитават завзетите позиции, от бруталните бомбардировки на силите на Асад.
• Докато преговаряше за ядрената сделка с Иран, САЩ не искаше да убива иранци в Сирия. След като Путин се намеси, Съединените щати избягваха и руснаците. Тези ограничения бяха обосновани, но те неутрализираха провежданите от САЩ военни операции.
• САЩ нямаха политическа стратегия, която да се съчетава с анти-Асадовската програма на ЦРУ. „Нямаше ясни заповеди „какво да се прави“ или ясно формулирани цели за националната сигурност и съпътстваща стратегия за постигането им“, заяви Фред Хоф, бивш служител в Държавния департамент, който е следил сирийската история от близо. Действията на Америка неволно „създадоха огромно разделение и съперничество, вместо да бъдат инструмент за обединение на различните фракции.“
Дейвид Игнатиус е автор на коментари за международната политика на The Washington Times
The Washington Post
