Лидерите на страните от "Групата на седемте" (Г-7) подкрепят провеждането на летните Олимпийски и Параолимпийски игри в Токио това лято в условията на пандемия. Информацията се посочва в комюникето, прието днес, 13-ти юни, след края на 3-дневната среща на върха на неформалното обединение на Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония в град Карбис Бей, информира ТАСС. "Потвърждаваме подкрепата си за домакинството на Олимпийските и Параолимпийските игри в Токио по безопасен начин, като символ на глобално единство за преодоляване на заболяването, причинено от коронавируса COVID-19", се казва в официално изявление.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Лидерите на страните от Г-7 призовават за мир и стабилност в Тайванския проток. За първи път подобна фраза се появява в съвместно изявление на лидерите на Г-7. Също така ръководителите на страните членки на организацията изразиха "сериозна загриженост относно ситуацията в Южнокитайско и Източнокитайско море" и се противопоставиха на всякакви едностранни опити да се промени статуквото в този регион. Тайван се управлява от собствена администрация от 1949 г., когато останките от силите на Гоминдан, водени от Чан Кайши (1887 г. - 1975 г.), избягаха на острова, след като бяха победени в китайската гражданска война.
Г-7 е готова да работи с КНР за справяне с глобалните предизвикателства от взаимен интерес. „Ще продължим консултациите относно общи подходи за оспорване на непазарни политики и практики, които подкопават справедливото и прозрачно функциониране на световната икономика“, се казва в проектокомюникето. Страните от Г-7 призоваха Пекин да зачита правата и свободите на уйгурите в автономния район Синцзян Уйгур на КНР, както и автономията на Хонконг.
Влошаването на отношенията между Пекин и западните страни е предизвикано и от темата за правата на националните малцинства в Китай. Западните държави обвиняват Китай в създаването на мрежа от поправителни лагери, където до 1 000 000 уйгури могат да бъдат принудително задържани, и използването на принудителен труд на хора, които са там. Китайските власти многократно отричат информация за създаването на мрежа от наказателни институции в XUAR. Тази пролет САЩ, Канада, ЕС и Обединеното кралство наложиха санкции на китайски служители, обвинявайки ги в съучастие в нарушения на правата на уйгурите, което беше причината за въвеждането на ответни санкции от Китай.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Лидерите на страните от Г-7 изразиха сериозна загриженост относно ситуацията в Южнокитайско и Източнокитайско море. „Оставаме сериозно загрижени за ситуацията в Южнокитайско и Източнокитайско море, а също така се противопоставяме на всякакви едностранни опити за промяна на статуквото и увеличаване на напрежението", пише в документа.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Страните от Г-7 призовават за втора фаза от разследването на коронавирус, водено от Световната здравна организация (СЗО). "Ние апелираме за навременна, прозрачна, основана на доказателства втора фаза на разследването на произхода на COVID-19, водена от СЗО", се съобщава в проекта на комюникето.
Освен това, Г-7 ще се ангажира да предостави на света 1 милиард дози коронавирусни ваксини през следващата година. „Ангажиментите за Г-7 от началото на пандемията включват общо над 2 милиарда дози ваксини, включително ангажименти, поети от нас - лидерите на Г-7 - през февруари 2021 г., когато последно се срещнахме и одобрихме тук в Карбис Бей 1 милиард дози на ваксини през следващата година", се съобщава в откъс от проекта.
Г-7 възнамерява да увеличи годишно финансиране до 100 милиарда долара за борба с изменението на климата, съгласно Парижкото споразумение за климата. "Потвърждаваме общата цел на развитите страни да събират ежегодно 100 милиарда долара от публични и частни ресурси до 2025 г. за мерки за предотвратяване на изменението на климата и осигуряване на прозрачност на тяхното прилагане", се казва в проекта на комюникето. Отбелязва се, че най-бедните развиващи се страни ще бъдат един от основните получатели на помощ. Размерът на публичните и частните средства, които участниците в Парижката конференция през 2015 г. се ангажираха да привличат ежегодно за адаптиране към изменението на климата, трябваше да достигне 100 милиарда долара през 2020 г., но тази задача все още не е постигната. Лидерите на Г-7 се ангажираха да постигнат нулеви емисии на въглероден диоксид в своите страни възможно най-скоро и не по-късно от 2050 г. На срещата бе подчертано намерението на страните да изоставят до голяма степен въглеводородите в енергийния сектор през 2030-те години.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Освен това, лидерите на Г-7 се застъпват за стабилни и предвидими отношения с Русия, но призовават Москва да прекрати поведението, което те смятат за дестабилизиращо. "Потвърждаваме интереса си към стабилни и предсказуеми отношения с Русия. Ще продължим да се ангажираме с Русия там, където има области от взаимен интерес. Потвърждаваме призива си Русия да прекрати дестабилизиращото си поведение и злонамерени дейности, включително намеса в демократичните системи на други държави, както и настоятелно да изпълнят своите международни задължения в областта на правата на човека“, се казва в проекта. Междувременно, Русия последователно отхвърля твърденията на Запада, че нейните действия дестабилизират.
Страните изразиха и "дълбоката си загриженост", във връзка с инцидента с принудителното кацане на самолета на ирландската авиокомпания Ryanair в Минск. Приомняме, че самолет на Ryanair по маршрута Атина - Вилнюс кацна на летището в Минск на 23-ти май, след като съобщи за взривно устройство на борда. За придружаване на лайнера беше вдигнат дежурният екипаж на изтребителя МиГ-29. След кацане информацията за бомба не беше потвърдена. По-късно беларуската столица уточни, че Протасевич, издирван от властите, е на борда на самолета. Задържан е от служители на белоруските правоприлагащи органи. Вечерта на същия ден самолетът излетя от Минск и скоро кацна във Вилнюс.
