Това е българският интерес - Македония да стане част от НАТО и от ЕС, а не да продължи да се носи по течението, където дебнат едни други интереси. Затова за България е много важно споразумението за името да проработи, пише Иван Бедров в анализ за Deutsche Welle.
Противниците на споразумението между премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев ще стават все повече и все по-шумни. Темата е много благодатна за политическо противопоставяне. По-важно е обаче, че тъкмо този въпрос е ключът към влизането на Македония в НАТО - и затова можем да очакваме „инвестиции“, които ще опитват да превърнат въпроса за името в централен, да преувеличават съществуващите различия и да осуетят или забавят окончателното приключване на договорената от Ципрас и Заев процедура. България реагира бързо и още същия ден приветства постигнатото споразумение за името Северна Македония. Но гласовете против започват да се обаждат и затова е важно още в началото интересът на България да бъде ясно откроен.
В момента сме изправени пред пределно конкретен избор. Първият вариант е споразумението да проработи, Македония да получи покана за присъединяване към НАТО и да започне преговори за членство в Европейския съюз. Вторият вариант е споразумението да не проработи и Македония да продължи да се носи по течението, без евроатлантическа перспектива и без натиск за демократизация и реформи, какъвто ще оказват преговорите с ЕС. Българският национален интерес е безспорно в първия вариант.
От 12 юни насам
Новината бе донякъде предизвестена - през последните месеци гръцката страна все „лийкваше“ към медиите обсъжданите имена, македонската страна не пропускаше да декларира готовност за компромис, а двамата премиери проведоха безброй разговори. Дори се усамотиха демонстративно по време на срещата за Западните Балкани в София в средата на май. Във вторник дойде официалното съобщение с конкретните параметри на споразумението и последващата процедура. България първа призна независима Македония през 1992 година и напълно очаквано приветства веднага споразумението за името. Но със забележка, която звучи като задължителна в региона: „Името Република Северна Македония не следва да бъде интерпретирано като основание за евентуална промяна на съществуващите граници или претенции към съседите относно език, култура, история и идентичност". Гаранции срещу това има както в договора за приятелство между България и Македония, така и в самата процедура на бъдещите преговори с ЕС.
Въпреки това темата не бе пропусната от опозицията. БСП настоя позицията на България за начало на преговори с ЕС да бъде обвързана с гаранции от страна на Македония, „че промяната на името няма да доведе до териториални претенции, по отношение на историята на страната ни и идентичността на българските граждани”. Казано в прав текст, това означава замяна на гръцкото вето със заплаха за българско. Коментар в партийния вестник на БСП „Дума“ отиде още по-далеч - договореното било „изцяло за сметка на България“ и било „реална предпоставка за териториални претенции“. Извънпарламентарната АБВ повиши още градуса, като предупреди за „реално основание за териториални претенции“ и настоя за гаранции от Македония още сега, а не в бъдеще време. Тоест, и отцепилата се от БСП партия намеква за българско вето върху началото на преговорите между Македония и ЕС.
"Няма да аплодираме"
Провал на споразумението означава Македония да остане извън НАТО. Това е заявеният интерес и на Сърбия, и на Русия. Най-острите критики напълно естествено идват от политическите изразители на руския интерес на Балканите. Също толкова естествено е те да не се ограничат с тези няколко изказвания.
"Няма да аплодираме, ако Македония стане част от НАТО“, каза преди седмица посланикът на Русия в ЕС Владимир Чижов, макар и на думи да подкрепи решаването на спора за името. Година по-рано той бе заявил, че Русия може „да предложи алтернатива на Македония, Западните Балкани и на която и да е друга страна, защото винаги съществува алтернатива на евроатлантическата интеграция". Чижов е автор и на репликата за България като „троянски кон“ на Русия в ЕС.
Геополитическото противопоставяне в региона е видимо с просто око. Преди по-малко от две години Черна гора обвини Русия, че е участвала в осуетения опит за преврат, който е имал за цел да попречи на присъединяването на страната към НАТО. Днес Черна гора вече е част от Алианса. Това е българският национален интерес - Македония да стане част от зоната на сигурност, правила и предвидимост, каквито гарантират НАТО и ЕС. Именно в тази среда най-лесно могат да бъдат разрешени всички опасения за претенции. Като начало управляващите могат да положат усилия за изработването на национален консенсус по въпроса - поне да се опитаме да намалим истерията, която се задава.
