Изненадващото обявяване на избори от Тереза Мей идва дни преди френските гласоподаватели да се отправят към урните на първия тур на президентските избори, които биха могли да имат огромни последствия за бъдещето на ЕС.
В същото време предизборната кампания в Германия започва да се нажежава преди гласуването през септември и Италия също трябва да проведе избори най-късно до края на май 2018 г.
Някои в Брюксел ще се опитат да твърдят, че със задействането на член 50 от Мей изборите в Обединеното кралство е отделна история без никакви последици за бъдещето на по-широкия ЕС - който остава единен - но не може да няма значителни непреки ефекти.
Положението във Франция е интригуващо, доколкото изглежда все по-вероятно, че е възможно във втория кръг на изборите един срещу друг да се окажат всеки двама от четиримата водещи кандидати - крайнодясната Марин льо Пен, либералният центрист Емануел Макрон, консерваторът Франсоа Фийон или крайнолевият Жан-Люк Меланшон.
Всякакви малки промени в последните дни на кампанията могат да имат огромно влияние върху това кои кандидати ще бъдат окончателните двама.
Един сценарий, който вероятно причинява безсънни нощи в Брюксел, е Льо Пен-Меланшон рамо до рамо: Въпреки че идват от противоположни страни на политическия спектър, двамата предположиха, че ще помислят за отпадане на еврото и двамата искат радикално предоговаряне на условията за членство на Франция в ЕС, преди да бъде поставен този въпрос на референдум.
Ако Льо Пен и / или Меланшон успеят във втория кръг, френските и британските избори може да се припокрият. Льо Пен по-специално се опитва да направи себе си да изглежда по-надеждна и принадлежаща към основното политическо течение, хвалейки лидерството на Мей в навечерието на гласуването на Brexit и е казвала, че Мей "води Великобритания с помощта на политики, които искам да приложа" - т.е. по-голяма степен на намеса в икономиката и намаляване на имиграцията.
Липсата на незабавен икономически спад, предизвикан от Brexit, също служи като полезна предпазна мярка за Льо Пен, когато защитава своите противоречиви планове за замяна на еврозоната с кошница от нови национални валути и даване на правителството на пряк контрол върху централната банка, което й позволява да твърди, че "всички онези, които предричаха апокалипсис (след Brexit), са се объркали."
Интересното е, че това може да стане двупосочно взаимодействие, като френските избори повлияят също и върху дебата във Великобритания. Последователните "Оставаме" и "меките брекзитъри" ще подкрепят една фигура от елита като Макрон въз основа на това, че ще е по-вероятно избирането му да доведе до по-близки и приятелски отношения Великобритания-ЕС след Брекзит, а тези, които искат не само за Великобритания да напусне ЕС, но и ЕС да се разнищи напълно, ще аплодират Льо Пен и / или Меленкон.
Друго главоболие за Мей е и това, че тя ще трябва да намери точния баланс между сплотяващите се местни поддръжници, и да държи настрана антиевропейските медии, като същевременно предотвратява предизборната реторика да излиза извън контрол и да отрови официалните преговори за Брекзит. Всяка индикация, че Brexit подхранва подкрепата за такива като Льо Пен и по този начин застрашава самото съществуване на ЕС, ще направи по-трудно за Великобритания да си осигури благоприятна сделка за излизане от съюза.
В същото време в Германия основната надпревара ще бъде между Ангела Меркел и Мартин Шулц, които и двамата са се ангажирали за по-нататъшна европейска интеграция. За разлика от Франция, няма изгледи радикален аутсайдер да спечели и фундаментално да промени посоката на страната. Иначе казано, въпреки редица неуспехи и на фона на почти постоянни междуособици, националистическата „Алтернатива за Германия“ почти сигурно ще спечели места в парламента.
В Италия положението още повече изисква решение, тъй като партиите, които подкрепят излизане на страната от еврозоната - като се започне от крайнодясната Северна лига и се стигне до универсално популисткото Движение Пет звезди - привличат все повече и повече внимание.
Като се има предвид, че италианската икономика има едва доловим ръст в реално изражение, откакто е прието еврото, условията са узрели за силна и нежелана реакция на популизма. Въпреки че не всички поддръжници на тези партии със сигурност ще подкрепят недогледано излизане от еврозоната, самата перспектива за италиански референдум за членство в еврозоната може да хвърли пазарите в паника.
Голямата разлика между анти-ЕС настроенията във Великобритания в сравнение с други места на континента, е липсата на подкрепа от елита, подобна на тази, способна да задвижи Брекзит от една кауза със значителна подкрепа от малцинството до предложение, в състояние да получи повече от 50% в национален референдум.
Ето защо, образът на Мей, надежден и популярен лидер, използващ анти-ЕС реторика по време на предизборната кампания на път към спечелване на огромно парламентарно мнозинство, трябва да бъде причина за безпокойство от гледна точка на Брюксел.
Ако на Brexit най-общо бъде гледано като успех, ще стане по-трудно за елита на Брюксел да го отхвърли като позиция на малцинство, ограничена в рамките на политиката на Обединеното кралство.
И докато победа на Мей не може да укрепи доверието в Льо Пен и Алтернатива за Германия достатъчно, за да спечелят националните избори в краткосрочен план, тя ще предизвика в дългосрочен план страшни главоболия на тези, които през миналия месец подписаха пресен договор, обвързан с бъдещето на европейското единство.
Павел Свидлицки, CNN, цитиран от БГНЕС
