Израел следи с особен интерес войната в Украйна – военните наблюдават случващото се с все по-голямо любопитство, особено гръмкия провал на руската армия. Около 70 дни след руското нахлуване израелските военни стигат до някои доста интересни заключения, следейки най-вече медийните публикации и обменяйки мнения с американските си съюзници, тъй като Израел не събира разузнавателна информация за Русия.
Слуховете за края на ерата на големите войни бяха преждевременни. Прогнозата на Франсис Фукуяма за "края на историята" и твърдението на Томас Фридман, че две страни, които имат McDonald’s, няма да воюват, не се оправдаха.
Голяма война се води в Европа за първи път след войната, последвала разпадането на Югославия преди около 30 години. Може да се случи и в Близкия изток. Пътят от мирното ежедневие до ужасите като клането на цивилни в Буча е забележително кратък. Израел трябва да вземе това предвид.
Прогнозите включват преход към използването на "мека сила", използване на прокси сили, психологическа война и заплахи. Руснаците използваха всичко това, включително когато засилиха режима на Башар Асад в Сирия, но използваха и брутална военна сила там. Това, което може да изглежда като ограничена военна операция, скоро преминава в пълномащабен конфликт, пише израелският вестник Haaretz в анализ на военните действия в Украйна. Русия използва „сирийска“ тактика във войната в Украйна според The Guardian
"Няма някаква супер джаджа, която да работи с операции за информираност и да предпазва от кървавата страна на войната. Кибервойна, онлайн пропаганда – всичко е тук, но не е заместител.", казва старши израелски офицер.
Планираната от руснаците изненада за начало – въздушен десант на специални части на летище Гостомел близо до Киев и отвличане (и може би убийство) на президента Владимир Зеленски – напълно се провали благодарение на разузнавателните данни, предоставени от американците. "Искаха да убият Зеленски": Украйна ликвидира "елитните" чеченци на Кадиров
Войните ще се водят дълбоко в цивилните райони
Не само, че по-слабата страна ще използва цивилни като жив щит (както правят групировките Хизбула и Хамас), но някои цивилни може да останат в зоните на бойните действия по собствена воля. Операциите на израелските въоръжени сили в Ливан, включително Втората ливанска война от 2006 г., разчитаха на предположението, че повечето цивилни ще избягат на север. В Украйна бягството от региони, атакувани от руснаците, беше само частично. Много цивилни останаха и помогнаха за енергични логистични действия в тила на врага.
Намесата на международната общност е по-мащабна и по-силна от очакваното
Администрацията на Байдън зае твърда линия, предоставяйки жизненоважна военна помощ и разузнаване на украинците. Европейският съюз и НАТО възкръснаха от мъртвите и НАТО изглежда е готов да приеме двама нови членове – Финландия и Швеция.
Така Владимир Путин постигна точно обратното на това, на което се надяваше, но руският президент все още не показва признаци на отстъпление. Той води убийствена война на изтощение, която може да има много тежки последици за Украйна, дори ако струва на Русия много жертви и не постигне победата, която Путин е предвиждал. Войната може да продължи месеци, ако не и години, без реално решение.
Руската сухопътна офанзива засега се провали. Макар че Русия изпрати големи сили в Украйна, те не се движеха в големи и ефективни формирования. По-голямата част от маневрите се извършваха в сравнително малки групи, докато дълга колона танкове и бронетранспортьори се отправи от границата към Киев, мъчейки се да се придвижи през зимното време и на фона на безобразна логистика. Така руснаците заседнаха, излагайки се на тежки въздушни удари, особено от турските дронове Байрактар, притежавани от Украйна.
Логистичните колони не получиха нужната защита и бяха лесна плячка за противотанковия огън. Украинците ефективно комбинираха дронове, артилерия и противотанкови сили, подкрепени от въздушно наблюдение от дронове. Дроновете се оказаха евтини и лесни за употреба – и по този начин се превърнаха в сериозна заплаха.
Наблюдавайки случващото се, израелската армия решава, че трябва да ускори плановете си за защита на бронирани сухопътни машини от дронове. Израел, подобно на други западни армии, също беше изненадан от неспособността на Русия да създаде плацдарм първо в Североизточна Украйна и от ограниченото използване на вертикалните флангове – десанти на сили дълбоко зад вражеските линии – след провала на операцията на летище Гостомел.
Градските райони са кървав капан
През последните две десетилетия, поради бързата урбанизация в съседни страни и територии, израелската армия силно наблегна на градската война. Разполагането на терористични и партизански групи в гъсто населени райони доведе до заключението, че военните кампании не могат да бъдат спечелени извън градовете.
Но оттеглянето на руснаците от района на Киев показа колко сложна и скъпа е подобна мисия за атакуващите сили. Опит за поставяне под контрол на голям град може да се превърне в капан. Както гласи клишето – знаете как да влезете в град като Киев (или град Газа, или Тир в Ливан), но не знаете как да излезете от него. Москва призна за значителни загуби на руски войници в Украйна
"Различаваща се компетентност" на въоръжените сили
Поради недостиг на бюджет и оборудване, както и недостиг на войници в резерв, израелската армия официално прие нов подход през последното десетилетие: "различаваща се компетентност" между сухопътните войски (преди този подход беше възприет неофициално).
Израелските военни осъзнават, че е невъзможно всички дивизии да бъдат обучени и оборудвани по един и същи начин, така че дават приоритет на някои от тях и дори в самите тях, както и приоритизират между редовни и резервни военни части. Авангардните дивизии ще бъдат приоритетни и ще бъдат обучени за бой във всякакви условия. Другите сили ще се използват главно в отбранителни мисии по време на война и в текущи усилия за сигурност.
Но войната в Украйна илюстрира колко сили са необходими за наземни маневри от атакуващата страна, особено в градски райони. Израелската армия ще трябва да преразгледа разпределението и компетентността на всяка единица, така че неподготвените единици да не изпаднат в безизходна ситуация, както се случи с руските военни.
Изключително слабo представяне на военновъздушните и военноморските сили
Руската авиация бомбардира почти безпрепятствено в Сирия, тъй като бунтовниците нямаха зенитни оръдия. Но в Украйна, дори изненадващо за експертите, руснаците все още не са координирали ефективно разузнаването и въздушните сили, да не говорим за съгласувани действия със сухопътните сили.
Украинците, чийто капацитет се смяташе за ограничен, свалиха много самолети и хеликоптери, ограничавайки ролята на руските военновъздушни сили. Добавете към това и потъването на флагманския кораб "Москва" в Черно море със стотици военни на борда. Руският флот очевидно действаше с шокиращо невнимание там, излагайки се на смъртоносни щети и морални последици.
Неизбежна ли е сухопътна операция?
Все пак има един извод, който израелската армия не прави от провала на Русия в Украйна. Повечето от висшите генерали все още твърдят, че сухопътната офанзива е неизбежна във война, която включва масиран ракетен обстрел във вътрешността на Израел. Според тях е доказано, че въздушните удари не могат да нанесат достатъчно тежки щети на врага или да спрат бомбардировките на вътрешния фронт. 10 години Железен купол: По-безопасен ли е животът в Израел?
Генералите смятат също, че многобройните цивилни жертви ще окажат силен натиск върху политическите и военни лидери да изпратят войски в зоните, от които се изстрелват ракети, въпреки че израелската армия ще претърпи значителни жертви. Всички тези заключения имат голямо значение в разискванията на израелските военни.
И все пак най-важният извод не е за военните, а за правителството. След нахлуването на Русия в Украйна без реална провокация, систематичното разрушаване на цивилни райони и многобройните доказателства за военни престъпления, Израел отдавна трябваше да заеме ясна позиция срещу Русия в конфликта.
Това е ясен морален въпрос, но има и жизненоважно практическо значение. Аргументите за отказа на Израел да се присъедини към по-голямата част от международната общност срещу Москва са неубедителни. Те могат сериозно да навредят на отношенията с наистина важен съюзник – САЩ.
Изненадващо е, че премиерът Нафтали Бенет, чието двупартийно и делово представяне е впечатлило много наблюдатели през изминалата изпълнена с напрежение седмица, не разбира това. Изненадващо е, че правителството му не ускорява решението си по този важен въпрос.
