28-годишната Ана е уморена да „живее в страна, която не съществува в очите на света”. Жителите на проруския сепаратистки регион в Молдова – Приднестровие, искат признание и изживяват болезнено конфликта в съседна Украйна.
След присъединяването на Крим към Русия, Молдова и НАТО са притеснени, че езикът, който се говори на територията с 500 хиляди жители, се превръща в нов горещ проблем пред вратите на ЕС, където въпреки протестите на Кишинев от години са разположени 1500 руски войници.
В Тираспол, столица на републиката, която нито една държава не признава, черешите са цъфнали, а семействата се разхождат по главната улица покрай паметници, построени в чест на славата на бившия СССР и табели с „националния” герб – сърп и чук, обградени от житен клас и грозде. С тях съжителстват модерните супермаркети. Конфликтът в Украйна обаче създава притеснения в региона, до който достъпът на чуждестранната преса е ограничен.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
„Много сме притеснени. Много от нас имат роднини в Украйна. Силно зависими сме от тази страна за всички видове продукти”, подчертава Елена Ротари, която продава зеленчуци на централния пазар.
„Всички се страхуваме от възможността за война”, казва 49-годишната учителка Олга Загуелская на контролно-пропускателния пункт Кучурган-Первомайск – все още отворен основен пункт за преминаване между Украйна и Приднестровието.
Според Тираспол украинските власти са засилили проверките по границата поради опасения от проникването на проруски активисти. „Нашата република няма да се намесва във вътрешните дела на Украйна”, подчертава, от своя страна, президентът Евгений Шевчук.
В този анклав, в който около 30% от населението е съставено от руснаци, 28% - от украинци и 40% от молдовци, украинският конфликт съживява болезнените спомени от гражданската война, в която през 1992 година загинаха 800 души.
Притеснен от възможността за претопяване на руския език в румънскоезичната Молдова, през 90-те години на 20 век регионът Приднестровие се отцепи след разпадането на СССР. „Знаем какво е война. Много е тъжно да гледаме как братя се бият едни срещу други”, казва Загуелская за украинския конфликт.
Днес Молдова и Приднестровието се изправят един срещу друг, разделени от река Днестър. На левия бряг Тираспол мечтае за митнически съюз с Москва. Статуята на Ленин се издига пред „Върховния съвет”, а изключително дейните служби за сигурност все още се наричат КГБ. На десния бряг, Молдова се кани да подпише споразумение за асоцииране с ЕС. От всяка страна на реката обаче хиляди граждани са запазили издадените от СССР паспорти, които все още са валидни.
Парадоксално, въпреки отцепническата реторика, футболният клуб „Шериф Тираспол” играе в националния шампионат на Молдова, а компании от Приднестровието се регистрират в Кишинев, за да изнасят продукция. Гражданите също се справят както могат – тъй като паспортът им от Приднестровието не важи никъде, те използват молдовски, руски или украински документи.
Миналата седмица Тираспол призова Москва и ООН да признаят независимостта на Приднестровието, гласувана на референдум през 2006 година с одобрението на 97% от местните жители.
Преди присъединяването към Москва?
Седнал в кабинета си под снимката на руския президент Владимир Путин, Шевчук отказва да „спекулира”. Все пак, в миналото „е мечтаел за единство” с Русия. След призива Путин се ограничи да припомни, че Приднестровието трябва да може да „решава собствената си съдба”, без официално да признава анклава, който няма обща граница с Русия.
Кремъл няма интерес от присъединяването на Приднестровието към Русия, смята политическият анализатор Константин Калашев. „Нашето бъдеще е Русия. Тя винаги ни е помагала”, смята от своя страна Ротари.
Москва поддържа местната икономика на системи с помощ от около 1 милиард долара на година, обяснява председателят на парламента Михаил Бурла. Кремъл превежда по 15 долара допълнително към пенсиите в Приднестровието, които по този начин надвишават пенсиите в Молдова
„Медиите, до които имаме достъп тук, са руски или проруски, а това влияе на общественото мнение”, смята млада местна жителка, поискала анонимност. Закриването на някои интернет форуми също предизвика критики. Десетки хиляди хора са емигрирали от анклава, в който средната месечна заплата е 200 евро. Така, тук има повече пенсионери, отколкото трудово активни жители.
Според Галина Михайлова, млад юрист от неправителствена организация за социална подкрепа, важното е регионът да има някакво признание, статут, „независимо дали като независима държава, като част от Молдова или от Русия”. Все пак тя отбелязва, че се чувства най-свързана с Русия. Ако това признание не дойде, „хората ще продължават да напускат”, казва тя.
Източник: АФП
