Началото на японската ядрена програма започва през 1954 г. с начална инвестиция от 240 млн. японски йени. През следващата година е приет основният закон, който задава бъдещия дискурс на японската атомна енергетика. Прототипният дизайн с кипяща вода JPDR е първият реактор, произвел електричество в Япония. Това се случва през 1963 г., като реакторът работи до 1976 г.
Така започва специалният анализ за Actualno.com на икономиста Борислав Боев, който търси отговорите на някой от най-съществените въпроси относно бъдещето на японската енергетика.
Първата атомна електроцентрала в Япония е пусната в експлоатация през юли 1966 г. и използва 160 мегаватов реактор с газово охлаждане, произведен във Великобритания. През 70-те години на ХХ век Япония започва масовото строителство на ядрени централи, като изграждането им е реализирано в тясно сътрудничество с индустриални гиганти като General Electric и Westinghouse. Строителството на нови ядрени мощности продължава със стабилни темпове през 80-те и 90-те години на века.
През 2010 г. структурата на енергийния микс в Япония е следната:
- Газ: 28%;
- Въглища: 27%
- Атомна енергия: 25%;
- Петрол: 9%;
- ВЕЦ: 7%;
- Биомаса и ВЕИ: 4%.
В този момент енергийният микс на страната е ясно изразено участие на основните базови централи – въглища и ядрени централи. Важно е да се отбележи, че мощностите на природен газ и въглища притежават по-голяма маневреност и могат да работят и в подвърхов режим. Така трите енергоизточника формират 80% от структурата на японската енергийна система през 2010 г. Географското разположение на Япония и липсата на големи собствени залежи на основните енергийни суровини предопределят зависимостта на страната от внос на енергийни ресурси ресурси.
Аварията на АЕЦ „Фукушима I“ от 11 март 2011 г. нанесе сериозен удар не само върху японската ядрена индустрия. В резултат на тази авария секторът на ядрената енергетика в световен мащаб бе изправен пред големи изпитания. Получи се сериозен политически и обществен отзвук, чиято еманация бе призива за отказване от ядрената енергия.
Атомните централи са от ключово значение за интегритета на японската енергийна система. Базовият характер на ядрените мощности играе основополагаща роля за гарантирането енергийната сигурност на страната. От своя страна енергийната сигурност е важна предпоставка за създаването на устойчива икономика.
Когато една страна затвори 25% от енергопроизводството си, това няма как да не се отрази върху нейната икономика. Енергетиката по принцип е инертна система, която не се променя от днес за утре и всеки един такъв авантюризъм особено когато е свързан с дълбоки структурни изменения, има сериозни икономически последици.
Икономическите ефекти от преждевременното затваряне на ядрени мощности
В отговор на аварията на АЕЦ „Фукушима I“ японското правителство поетапно спря всички ядрени мощности. Това действие имаше пряк икономически ефект върху Япония, изразен в увеличаването на вноса на енергийни ресурси, и най-вече природен газ, петрол и въглища. По данни на JAIF цената на вносните суровини през 2013 г. е стигнала 40 млрд. долара годишно. В края на 2012 г. цената на енергията се е увеличила с 56%, а по данни на Министерството на търговията и индустрията японските енергийни компании са извършили допълнителни разходи в размер на 93 млрд. долара за внос на фосилни горива след аварията на АЕЦ „Фукушима I“.
Затварянето на всички ядрени централи даде отражение върху националната икономика и конкурентоспособността на японските фирми. Неслучайно японските индустриални организации тогава алармираха за значителни по размер финансови загуби, които влошиха инвестиционния климат в страната. Японската индустрия практически бе лишена от достъп до енергия от сигурен, надежден и базов енергиен източник. За сметка на това зависимостта от внос на енергийни ресурси като природен газ и петрол нарасна, което съвсем естествено увеличи разходите на бизнеса. Няма как да е друго, след като японската индустрия е плащала 24% по-скъп ток през 2014 г. прямо 2010 г.
Когато говорим за икономически ефекти, не бива да пропускаме тяхното проявление върху другия важен фактор в състава на националната икономика – домакинствата. Потребителите по принцип поемат най-голямата тежест от грешните решения в енергийната политика на дадена страна. Цената на електроенергията в Япония през 2014 г. е била 38% по-скъпа в сравнение с 2010 г. По-високите цени на електричеството дават негативно отражение върху потреблението и предприемаческите инициативи, защото хората трябва да отделят все по-голям дял от доходите си за покриване на текущите сметки.
Ефектите върху климатичната политика
Ядрената енергия е основният нискоемисионен енергиен източник в Япония. Затварянето на ядрените централи доведе до ръст в емисиите въглероден диоксид, защото отворилата се пропаст в енергийния микс на страната бе запълнена най-вече от фосилни източници, с много по-интензивен емисионен профил. Така само за една година след аварията емисиите въглероден диоксид от енергопроизводството нараснаха с 39%.
Не трябва да пропускаме факта, че освен практически нулеви емисии на въглероден диоксид, ядрените централи не отделят и други, далеч по-опасни газове като серни оксиди, азотни диоксиди и т.н. Ограничаването на тези емисии в енергетиката не би било възможно без използването на ядрената енергия като чист и нискоемисионен енергиен източник.
Какви са предизвикателствата пред поетапното рестартиране на ядрените централи в Япония?
Едно от предизвикателствата пред ядрените централи в Япония е, че те се намират във активен сеизмичен регион. Затова е нужно системите за безопасност да бъдат изрядни и постоянно модернизирани. В началото на септември 2018 г. японският остров Хокаидо бе ударен от земетресение с магнитуд 6,7 по Рихтер. Ядрената централа в град Томари е единствената на острова. В резултат на земетресението нейното основно електрозахранване бе прекъснато, но системите за безопасност в централата сработиха успешно и охлаждането на реакторите бе осигурено от резервните дизелови генератори. След 10 часово прекъсване, основното електрозахранване бе възстановено, като не бяха регистрирани никакви отклонения от работата на централата. За сравнение, същото земетресение предизвика пълното спиране на въглищните централи на острова.
През месец юни тази година северозападната част на Япония бе разтърсена от земетресение с магнитуд 6,8 по Рихтер. По данни на японския ядрен регулатор не е имало проблеми с работещите ядрени централи в този регион на страната. Съобразно това, при правилна експлоатация и спазване на всички изисквания за безопасност, японските ядрени централи са в състояние да осигурят енергийната сигурност на страната.
Разбира се, не трябва да изпадаме в другата крайност, твърдейки че няма място за подобрения. Тук трябва да се подчертае изключително важната роля на регулаторите, които не трябва да допускат никакви компромиси с безопасната експлоатация на ядрените мощности. Уроците от АЕЦ „Фукушима I“ трябва да бъдат научени, така че подобни човешки грешки да не се повтарят.
Ще има ли възраждане на ядрената енергетика в Япония?
Не отне дълго време на властите в Токио да осъзнаят, че без ядрената енергетика страната ще загуби значителен икономически потенциал. Освен всичко друго, Япония е важен фактор в ядрената индустрия, тъй като отдавна е специализирала в производството и експорта на ядрени технологии. Въпреки това завръщането на ядрената енергетика не е лека задача, защото е свързано преди всичко с политическо решение. А както знаем, това решение се влияе от множество фактори като световни тенденции, обществено мнение и т.н.
Все пак японското правителство отчита реалностите в енергетиката и включва ядрената енергия в дългосрочните си енергийни стратегии. Така през 2015 г. правителството одобри Планът за производство на електроенергия до 2030 г., който определя дял на ядрената енергия от порядъка на 20-22%. Друг стратегически документ, Петият енергиен план, бе приет през юли 2018 г., който потвърждава ролята на ядрената енергия в бъдещия енергиен микс на страната.
Важно е все пак да отбележим, че рестартирането на ядрените мощности е свързано с дълъг административен процес по оценка на безопасността и надеждността на съществуващите ядрени реактори. След аварията на АЕЦ „Фукушима I“ критериите и лицензионните процедури бяха драстично завишени от регулаторите в Япония.
През юли 2013 г. Националният ядрен регулатор в Япония прие ново Ръководство по безопасността, което отчита резултатите от проведените стрес тестове в страната непосредствено след събитията във Фукушима. През 2018 г. Япония рестартира пет ядрени реактора. Поетапното рестартиране на ядрени мощности се очаква да намали зависимостта от внос на втечнен природен газ с 6%. Към настоящият момент само 9 от 38-те ядрени реактора в Япония са върнати обратно в енергийния микс на страната. Възстановяването на индустриалния капацитет пряко зависи от осигуряването на енергийната сигурност на страната.
Ако Япония иска да си осигури надеждно и чисто енергопроизводство, което да допринесе за устойчив икономически растеж, то Токио ще трябва да разчита на ядрената енергия в микса. Нещо повече, в момента Азия се утвърждава като следващия дом на енергийната революция. Бързо развиващите се страни като Китай и Индия имат нужда от обезпечаване на енергийно интензивните си икономики, а ядрената енергетика им предоставя много добра възможност за постигането на тези цели. В този ред на мисли Япония може да търси възможност за участие в ядрени проекти в тези страни, като по този начин възстанови позициите си на важен фактор в регионалната и световна енергийна карта.
