Резултатите от референдума във Великобритания за излизането на страната от Европейския съюз подтикнаха Германия към настъпателни действия на дипломатическия фронт.
На 27 юни 2016 г. В Прага на срещата си с министрите на външните работи на страните членки на Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) представителите на Франция и на Германия огласиха план за задълбочаване на интеграцията на ЕС. В съответствие с този план националните армии на страните членки на ЕС, както и националните данъчни системи, пограничната охрана и специалните служби трябва да бъдат заменени от общоевропейска армия, общоевропейска данъчна система, погранична охрана и спецслужби.
Гурмания и Франция като две водещи европейски държави, решиха да се възползват от излизането на Великобритания и да придадат на Европа по-„континентален“ политически облик. Особено печеливша е позицията на французите.
В термините на класическата геополитика Франция е „брегова зона“ – т.е. територия, разположена между континентална Германия и атлантическа Великобритания. Съответно Франция изпитва двойнствено политическо влияние и има възможност да избира на кое от двете да се поддаде.
В момента Париж счете за целесъобразно да се включи в германския проект за единна Европа. Напълно е вероятно, че, ако бъдещето на този проект забуксира, Париж с несложни дипломатически маневри ще се включи към британския атлантически проект. Но сега кардиналното престрояване на ЕС е замислено не от Лондон, а от Берлин и в Париж решиха, че по-добре е да съучастват в процеса, отколкото да го наблюдават от страни.
Очевидно е, че такава Европа ще бъде Европа германско-френска и в по-голяма степен германска, отколкото френска. Това разтревожи източноевропейските държави. На срещата в Прага Вишеградската четворка отрече плана на Берлин и Париж, смятайки, че той ще доведе до ръст в напрежението в ЕС, а не до задълбочена интеграция.
Трябва да се каже, че редица германски експерти оцениха този план като стъпка по пътя на конфронтацията. Те обръщат внимание в него на изобилието от войнстваща лексика: „ефетивно осъществяване на граждански и военни операции“, „стремеж да се заздрави механизмът в сферата на сигурността“, „взаимни задължения относно военния бюджет и отделяните средства за въоръжение“.
Най-гръмогласният противник на френско-германския план остава Полша. В замислите на Варшава е тя да се превърне в регионален лидер, опиращ се на Вашингтон и на Лондон. Затова и излизането на британците от състава на ЕС никак не устройва поляците.
Но Варшава, все пак се опитва да изкара максималните полци от неблагоприятните за нея резултати от британския референдум. Сред планираните действия е задълбочаването на сътрудничеството в рамките на Вишеградската четворка, учредяването на междупарламентарна асамблея на Вишеградската четворка плъс Украйна и Румъния, както и създаването на негласен съюз с такива държави като Италия, Белгия, Холандия и Скандинавските държави.
Особено внимание ще бъде обърнато на Украйна. Тук Варшава е премине на сложно дипломатическо, икономическо и идеологическо настъпление, на което ще се радва режимът на украинския президент Петро Порошенко, защото положението му е напечено. В близко време ние ще станем свидетели на настъпателните инициативи на Варшава в тази посока, още повече че в целесъобразността на това настъпление полските солитици, в това число и опозиционните, не се съмняват.
Представителят на Народното движение на Полша Мариан Ковалски нарече планът на Германия да реформира ЕС опит за създаване на „Четвърти райх“ и призова Варшава в създаването на „Нова Ягелония“. Какво място в „Нова Ягелония“ е бъде определено за Полша и какво за нейните съюзници се вижда в характеристиките на Мариан Ковалски за даденото образование: „Привърженик съм на формирането на полско-унгарски съюз с нашите околия – това наричам аз Нова Ягелония“. Полша ще е център и лидер, на равно с който ще стои единствено Бедапеща, а останалите ще бъдат околия.
Под „Нова Ягелония“ следва да се разбира въплътяването в живот на геополитическата доктрина „Натиск на изток“ на Полша, чиито корени се намират в династията на Ягелоните (XIV-XVI век). За разлика от предишната династия на Пястите, вишдащи бъдещето на Полша в натиска ѝ на Запад, Ягелоните са се стремели да направят от Полша неотменима част от Западната цивилизация – в т.ч. и в политическия смисъл и затова са били загрижени за експанзия на изток.
И десега ягелонската докрита външно сее видоизменяла, но никога не е меняла същността си. Тя се е преобразувала в различни форми (Доктрината АВС, Меджуморието и т.н.), но нейната цел винаги е оставал натискът на изток, което се вижда и в политиката на съвременна Полша. Целта на геополитическите атаки от страна на полската дипломация, основана на ягелонската докрита, постоянно стават Русия, Украйна, Беларус и Молдова.
Вишеградската четворка не е монолитен механизъм и вътрешните ѝ противоречия могат да попречат на Варшава да я привлече на своя страна. Има противоречия между Словаците и Унгарците, обременени от исторически обиди. Има противаречия между Унгария и Румъния, като последната е също съзник за Полша.
Букурещ има своя концепция за регионално лидерство (Румъния Маре – Велика Румъния) и тя хармонизира с регионалните амбиции на Полша. Румъния и Полша по-силно от другите източноевропейски държави, ако изключим трите балтийски републики, се обявяват за засилване на присъствието на войските на НАТО на тяхна територия , в Европа и изобщо. В полското село Редзиково и в румънското Девеелу са разположени елементи на американските системи за противоракетна отбрана.
Може да се прогнозира, че няма никакви противоречия между Варшава и Букуреща по въпросите за регионалното лидерство. Геополитическите стремежи и на двете страни се допълват една-друга.
Унгария се стреми към по-голяма самостоятелност, както от Брюксел, отвъд който се извисява Берлин, така и от Вашингтон, при това, по-скоро, повече от втория, отколкото от първия. Будапеща, заради своята независима позиция по-често и по-злобно бе критикувана именно от Вашингтон. Унгарската дипломация трябва да изработи алгоритъм на действие с отчет на резултатите от британския референдум, а на полските дипломати да открият необходимия формат на взаимодействие със своите унгарски съюзници.
От това ще зависи доколко далеч ще може Варшава да се придвижи по пътя на регионалното лидерство и доколко Източна Европа ще стане „полска“. Но вече е очевидно, че действията на Варшава изострят ситуацията в региона.
Международная Жизнь
