Празничният сезон през декември, чиято кулминация е Коледа, е ценен от милиарди хора по света. Участваме в радостния обичай да разменяме подаръци с близки, събираме се около маси, претрупани с ястия, и украсяваме домовете си с венци и блестящи коледни елхи. Тази топла и празнична традиция се повтаря всяка година, вкоренена като основен елемент в календара на безброй семейства.
Но знаете ли, че приказката за Коледа вероятно датира от древния град Рим?
Да, без празненствата Сатурналии в древен Рим, Коледа, каквато я познаваме, би изглеждала много по-различно днес или може би изобщо нямаше да съществува. Ето защо.
Какво са Сатурналиите?
Сатурналиите – древен римски фестивал – първоначално се празнували на 17 декември. Те почитали Сатурн – римския бог на земеделието и времето. Постепенно се превърнали в едноседмично празненство.
Еднажден – началото на Новата година за прабългарите
Ave, Caesar! Io, Saturnalia! Lawrence Alma-Tadema / Public Domain
Сатурналиите са били средзимен фестивал в древен Рим, първоначално посветен на Сатурн, римския бог на земеделието и времето. Празнуван на 17 декември, той в крайна сметка се разширява в едноседмично събитие, изпълнено с веселие и ритуали. Празненствата понякога ставали доста шумни. В основата си Сатурналиите отбелязват зимното слънцестоене – време от годината, от което дните започват да стават по-дълги, символизирайки обещанието за нов живот и земеделска щедрост.
Тържествата започвали с публично жертвоприношение в храма на Сатурн, последвано от общоградски пиршества, които събирали хора от всички социални слоеве. Сатурналиите преобръщали обществената йерархия: робите вечеряли с господарите си, хазартът и играта на зарове (обикновено забранени) били открито прегърнати и царяла карнавална атмосфера. Хората си разменяли подаръци – често прости предмети като свещи, керамични фигурки или ядки – и украсявали домовете си със зеленина и празнична украса.
Тези обичаи произлизат от римските традиции, но вече се вижда как те предвещават някои от нашите най-ценни коледни традиции.
Раздаването на подаръци се превърнала в централна част от празника – традиция, която резонира с нашите съвременни празнични традиции. Един от най-забележителните аспекти на Сатурналиите било временното подкопаване на социалните норми. В този период робите и господарите в римските домакинства си разменяли ролите, символизирайки краткото прекъсване на закона на земята и въплъщавайки чувството за свобода и равенство. Това било в пълен контраст със стандартната структура на Римската република.
Декорациите също играели жизненоважна роля, като домовете се украсявали с венци, свещи и сигиларии (малки глинени фигурки). Това било весело време за всички – от римския император до обикновения човек. Но все още не е Коледа.
Как Сатурналиите са повлияли на Коледа
Влиянието на Сатурналиите върху римската култура е значително, допринасяйки за социалната тъкан на епохата. Те също така споделят връзки с други римски и езически фестивали, демонстрирайки взаимосвързаността на древните традиции. Така че, когато християнството започнало да се разпространява в Римската империя, то се натъкнало на различни езически традиции и фестивали, включително Сатурналии.
Ранната християнска църква била изправена пред значителни предизвикателства в мисията си да покръсти предимно езическото население на Римската империя. Една ефективна стратегия включвала привеждането в съответствие на християнските празници със съществуващите езически празници, правейки прехода по-лек за новопокръстените. Сатурналиите, със своята широко разпространена популярност и близост до зимното слънцестоене, били основен кандидат за този синкретичен подход.
Сатурналии (1909) от Ернесто Бионди, в Ботаническата градина на Буенос Айрес. Roberto Fiadone / CC BY-SA 3.0
Различни теории предполагат, че тази дата е избрана отчасти поради съответствието ѝ със Сатурналиите и зимното слънцестоене. Това я правела по-приемлива и позната на римските езичници, които били свикнали да празнуват по това време в своя календар.
Друга преобладаваща теория е, че датата 25 декември е избрана, за да се противопостави на езическите Сатурналии и рождението на бога на слънцето Sol Invictus („Непобеденото слънце“), който също се празнува около зимното слънцестоене. Като определя тази дата за рождеството на Исус, Църквата предоставя християнска алтернатива на популярните езически празници.
В крайна сметка, въпреки че точната дата на рождението на Исус Христос остава неизвестна (и вероятно е била през лятото), Църквата е избрала 25 декември за честването му. Тази дата не само се противопоставяла на Сатурналиите, но също така била в съответствие с празника на Сол Инвиктус. Поставяйки Коледа в рамките на този празничен сезон, Църквата пронизала празника както с познатост, така и с ясно християнски разказ.
Постепенен преход от Сатурналии към Коледа
Преходът от Сатурналии към Коледа не се е случил за една нощ. Това бил постепенен процес на културна адаптация и синкретизъм, където християнските и езическите традиции се смесвали. Трансформацията на Сатурналиите в Коледа бил постепенно смесване на обичаи и вярвания. Тъй като християнството се разпространило в Европа, традициите на местните общности повлияли още повече на празника. Все повече семейства започнали да следват този религиозен празник. Но някои обичаи останали.
Съвременното домакинство може да не организира непременно пиршество като част от празненствата за „Весела Коледа“, но идеята за празник със семейството, приятели и гости все още е актуална. Римските и гръцките богове били заменени с християнския бог, римските ритуали – с ходене на църква, но същинското чувство останало същото. Разказът за Коледа, със своята богата и разнообразна история, показва неизбежното смесване на старите обичаи с новите.
Докато Сатурналиите са оставили незаличим отпечатък върху практиките и обичаите на Коледа, фестивалът и празникът отразяват ценностите и вярванията на съответното време.
От оживените улици на древен Рим до уютните съвременни домакинства, основният дух на сплотеност и празнуване продължава. През този празничен сезон, докато споделяте ястия, разменяте подаръци и се възхищавате на празничната украса, вие участвате в история, която обхваща хилядолетия – история за радост, единство и трайният човешки стремеж да се намира светлина в най-мрачните дни на годината.
„Кралят пие“ (между 1634 и 1640 г.) – картина от Дейвид Тениърс Млади, показваща празненство на Дванадесетата нощ с „Властелин на беззаконието“. David Teniers the Younger / Prado Web Gallery of Art / Public Domain
Така че, когато седнете на коледната трапеза, наслаждавайки се на ястия и вино, не забравяйте, че сте част от един континуум, който се простира до веселите дни на Сатурналиите. Тези споделени традиции, съчетаващи древно и съвременно, са доказателство за вечната сила на празника да обединява хората.
Коледуването идвало със заплахи за насилие: Страховитата страна на Коледа
Коледа не е взела само от Сатурналиите. Коледа е синтез на няколко различни празненства, включително Юл и други друидски практики. Идеята за коледно дърво, венци и друга зеленина идва от скандинавския и германския фолклор. Коледуването например идва от езическите песни, а в България е първият обред от ергенските обичаи в периода на т.нар. Мръсни дни (от Рождество Христово до Богоявление). Изследователите разглеждат коледуването като реликт от древните мъжки инициации, оттам произтича и връзката със задгробния свят.
В много от песните момците идват от далечен път, вървят в посока от запад на изток, от срещите си с мъртвите черпят сили, с които прогонват вредните същества и с които предопределят бъдещото плодородие; трапезата за тях има поминален характер. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки.
