Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
Благовещение се възприема като голям християнски празник. Някои го наричат половин Великден. Това е пролетен празник и разбира се, е свързан с раждането на новия живот, надеждата и вярата в бъдещето.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни е голям църковен празник, почитан във всички краища на България. Познат е с най-различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и други.
Макар да са различни легендите за мартениците – най-яркият символ на празника – от възприемането на мартеницата като древен амулет за здраве, който още древните траки връзвали на добитъка си, до легендата за хан Аспарух, получил съобщение от сестра си чрез бял конец, завързан за крака на птица, най-важните традиции за Баба Марта не се различават особено в различните краища на страната.
Голяма задушница (Месопустна задушница), през 2025 г. ще бъде на 22 февруари - събота, ден преди Месни заговезни и седмица преди началото на Великденските пости.
От размяна на картички в училище до бонбони, цветя, романтични вечери и дори предложения за брак, 14 февруари се очертава като втория най-голям ден за размяна на подаръци в годината след Коледа.
Бабинден е от онези уникални народни празници, които впечатляват със своята самобитност, обреди и ритуали. Отбелязва се на 8 януари по нов стил и на 21 януари по стар стил, когато празнуваме и деня на родилната помощ – професионален празник на акушерките и гинеколозите, заместили някогашните баби-акушерки, с чиято помощ се появявал на бял свят новият живот.
Богоявление е един от 12-те големи празници в православния християнския календар. Този ден е богат на църковни ритуали и народни традиции, които подчертават неговото духовно и културно значение.
Нощта срещу Богоявление (Йордановден), известна още като Водици или Водокръщи, е една от най-магичните нощи в годината. Според народните вярвания небето се отваря и всеки човек с чисто сърце може да отправи молитва към Бога, а желанията му ще бъдат чути и ще се сбъднат.
Водици е един от най-значимите и магични празници в българския обреден календар. Този тридневен празник започва вечерта на 5 януари и завършва на 7 януари, като слага край на Коледните празници.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Голяма задушница (Месопустна задушница), през 2025 г. ще бъде на 22 февруари - събота, ден преди Месни заговезни и седмица преди началото на Великденските пости.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Водици е един от най-значимите и магични празници в българския обреден календар. Този тридневен празник започва вечерта на 5 януари и завършва на 7 януари, като слага край на Коледните празници.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Благовещение се възприема като голям християнски празник. Някои го наричат половин Великден. Това е пролетен празник и разбира се, е свързан с раждането на новия живот, надеждата и вярата в бъдещето.
Бабинден е от онези уникални народни празници, които впечатляват със своята самобитност, обреди и ритуали. Отбелязва се на 8 януари по нов стил и на 21 януари по стар стил, когато празнуваме и деня на родилната помощ – професионален празник на акушерките и гинеколозите, заместили някогашните баби-акушерки, с чиято помощ се появявал на бял свят новият живот.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
Нощта срещу Богоявление (Йордановден), известна още като Водици или Водокръщи, е една от най-магичните нощи в годината. Според народните вярвания небето се отваря и всеки човек с чисто сърце може да отправи молитва към Бога, а желанията му ще бъдат чути и ще се сбъднат.
Богоявление е един от 12-те големи празници в православния християнския календар. Този ден е богат на църковни ритуали и народни традиции, които подчертават неговото духовно и културно значение.
Сирни Заговезни е голям църковен празник, почитан във всички краища на България. Познат е с най-различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и други.
От размяна на картички в училище до бонбони, цветя, романтични вечери и дори предложения за брак, 14 февруари се очертава като втория най-голям ден за размяна на подаръци в годината след Коледа.
Макар да са различни легендите за мартениците – най-яркият символ на празника – от възприемането на мартеницата като древен амулет за здраве, който още древните траки връзвали на добитъка си, до легендата за хан Аспарух, получил съобщение от сестра си чрез бял конец, завързан за крака на птица, най-важните традиции за Баба Марта не се различават особено в различните краища на страната.
Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
Благовещение се възприема като голям християнски празник. Някои го наричат половин Великден. Това е пролетен празник и разбира се, е свързан с раждането на новия живот, надеждата и вярата в бъдещето.
Тодоровден, известен още като Конски Великден, е един от най-обичаните и почитани празници в българския народен календар.
Тодоровден, известен още като Конски Великден, е един от най-обичаните и почитани празници в българския народен календар.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Сирница или Сиропустна неделя, се отбелязва в последната неделя преди началото на Великия пост.
Сирни Заговезни е голям църковен празник, почитан във всички краища на България. Познат е с най-различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и други.
Макар да са различни легендите за мартениците – най-яркият символ на празника – от възприемането на мартеницата като древен амулет за здраве, който още древните траки връзвали на добитъка си, до легендата за хан Аспарух, получил съобщение от сестра си чрез бял конец, завързан за крака на птица, най-важните традиции за Баба Марта не се различават особено в различните краища на страната.
Светът е изпълнен с колоритни празненства и причудливи обичаи, които впечатляват както местни жители, така и пътешественици.
Голяма задушница (Месопустна задушница), през 2025 г. ще бъде на 22 февруари - събота, ден преди Месни заговезни и седмица преди началото на Великденските пости.
От размяна на картички в училище до бонбони, цветя, романтични вечери и дори предложения за брак, 14 февруари се очертава като втория най-голям ден за размяна на подаръци в годината след Коледа.
Сирни Заговезни, известен още като Сирница или Сирна неделя, е един от най-значимите празници в българския народен календар.
Бабинден е от онези уникални народни празници, които впечатляват със своята самобитност, обреди и ритуали. Отбелязва се на 8 януари по нов стил и на 21 януари по стар стил, когато празнуваме и деня на родилната помощ – професионален празник на акушерките и гинеколозите, заместили някогашните баби-акушерки, с чиято помощ се появявал на бял свят новият живот.
Богоявление е един от 12-те големи празници в православния християнския календар. Този ден е богат на църковни ритуали и народни традиции, които подчертават неговото духовно и културно значение.
Нощта срещу Богоявление (Йордановден), известна още като Водици или Водокръщи, е една от най-магичните нощи в годината. Според народните вярвания небето се отваря и всеки човек с чисто сърце може да отправи молитва към Бога, а желанията му ще бъдат чути и ще се сбъднат.
Водици е един от най-значимите и магични празници в българския обреден календар. Този тридневен празник започва вечерта на 5 януари и завършва на 7 януари, като слага край на Коледните празници.
Непосредствено след Рождество Христово според народните вярвания започват т.н. Мръсните дни. Те траят до Богоявление (Йордановден).
