Сирни Заговезни е голям църковен празник, почитан във всички краища на България. Познат е с най-различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и други. Празникът е подвижен и по традиция се отбелязва в неделята, която е 7 седмици преди Великден.
Какво се прави на Сирни Заговезни?
В Неделя Сиропустна в църковните храмове вярващите хора се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.
Още: 27 февруари - какъв църковен празник е, традиции и обичаи
На Сирни Заговезни по традиция прошка искат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. Отговорът, който е традиционен и задължителен малко или много, е "Господ да прощава, простен да си!".
Празникът е свързан с различни ритуали и традиции – куркерство, ората копата, оруглюване, оратници, хамкане. Палят се много огньове и факли, за да се прогони зимата и злото. Вярва се, че колкото по-голям и висок е огънят, дотам ще има плодородие и няма да удря градушка. В много краища на страната се прескача и запалена слама за здраве и берекет.
Малцина хора знаят за една вече отиваща си традиция – влюбените момци хвърляли запалени стрели от див дрян, което било своеобразно обяснение в любов. Това е последната възможност за подобни „любовни трепети“, защото сватбите и годежите са забранени до Великден.
Още: Откъде идва любимият празник Баба Марта?
Интересни традиции от цяла България
Хамкане
В някои краища на страната хамкането е забавна традиция, която обединява малки и големи. На червен конец се завръзва сварено яйце или парче бяла халва, което се мята към всички членове на семейството. Всички се опитват да го хванат без ръце – само с уста. Вярва се, че който успее да отхапе първи, ще бъде здрав и честит.
Гадаене
Още: Топ 10 на най-странните фестивали по света
Черупката от яйцата, изядени на самия празник, се хвърлят в градината, за да могат кокошките да снасят повече, а домашните животни да раждат повече. Червеният конец, с който е било вързано яйцето или халвата, се пали и по него се гадае за здраве, за плодородие, за стопанските култури и т.н. Ако конецът гори бързо, то значи ще има богата реколта и житото ще зрее здраво и високо. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба.
Кукерски игри
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили.
Още: Сирни Заговезни 2025: Кога са и какво трябва да знаем за празника
Какво се слага на празничната трапеза?
На Сирни Заговезни се подготвя специална трапеза с храни, които символизират прехода към поста. Основните ястия включват баница със сирене, варени яйца, варено жито и халва с ядки. Това е последният ден преди Великденските пости, в който могат да се консумират млечни и яйчни продукти, затова те присъстват традиционно на масата. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 48 дни. Затова и носи идеята за "последно облажаване".
Пости през 2025 година: Видове, периоди и особености
