Макар да са различни легендите за мартениците – най-яркият символ на празника – от възприемането на мартеницата като древен амулет за здраве, който още древните траки връзвали на добитъка си, до легендата за хан Аспарух, получил съобщение от сестра си чрез бял конец, завързан за крака на птица, най-важните традиции за Баба Марта не се различават особено в различните краища на страната.
Традиции за Баба Марта
Научете тези уникални традиции и обичаи за Баба Марта
- Традиционно за празника е закичването с мартенички – усукани бял и червен конец на китките на ръцете или сложни форми, приличащи на произведение на изкуството, носени на дрехите на нивото на гърдите или на яката на връхната дреха. Това е най-ярката традиция, свързана с Баба Марта, съхранена до днес. Макар мартениците да са се променяли през годините, цветовете им, символ на здраве и късмет – остават бял и червен. Първоначално мартеници се закичвали само на младите жени и на децата, като в някои краища на страната закичвали малките още в съня им, за да вярват, че самата Баба Марта ги е закичила. Днес празникът е силно комерсиализиран, продажбата на мартеници се е превърнала в бизнес, но самите мартеници не са изгубили смисъла си и продължават да бъдат заедно с Баба Марта символ на пролетта, която пристъпва с бавни крачки, на новата стопанска година и прераждането на природата. Празникът и неговият символ – мартеницата – са пожелание за здраве и плодородие.
- Сред съхранените традиции за Баба Марта е изнасянето на червена черга, престилка или друга тъкан в червен цвят на двора – ритуал, извършван традиционно от най-възрастната жена в дома рано сутринта, преди изгрев и след като е почистила къщата. Битува вярването, че така се постила, за да се поканят здравето и късметът в дома и да се пресече пътят на болестите и злото. Червеният цвят е любим и на червенобузата Баба Марта. С него и застилайки го в дворовете си, хората се опитват да омилостивят Баба Марта, вярвайки, че усмихната ли е тя, и слънцето се усмихва над земята, а разгневена ли е, бури и ветрове носят студ и мраз.
- Прескачането на огън е друга традиция,съхранена през вековете. Огънят в народните вярвания има пречистваща сила – прогонва злото и болестите. Прескачането на огън призори на 1 март е традиция за здраве, като днес тя продължава да се спазва, но огнените езици прескачат предимно децата.
- Огънят е основен символ и в други традиции за Баба Марта като прогонването на змии. Този обичаи днес може да ни изглежда леко комичен, но е съхранен и се спазва в някои краища на страната. Със запалени огньове, с наричания, и дрънчене с подръчни средства се плашат змиите, за да стоят далеч от двора и дома.
- Немалко традиции за Баба Марта и вярвания са свързани със свалянето на мартениците, което се случвало, когато видели щъркел или щъркелово гнездо. В миналото в различните краища на България свалянето на мартениците е било свързвано с различни предсказания – по свалената мартеница момите по-късно гадаели какъв ще е женихът им, за здраве мартениците се завързвали на цъфнало дърво, а в течаща вода се пускали, за да отнесе тя далеч всичко зло и болестите, та да не покосяват домочадието през годината.
Знаете ли кога се свалят мартениците?
- В миналото битувала традиция мартеницата да се носи на ръката, гърдите или чорапа според семейното положение. Днес тази традиция не се спазва и не може да познаете омъжена ли е дамата по мястото, на което носи мартеницата си.
Най-вкусната пита за Баба Марта
Символика на цветовете на мартеницата
Белият и червеният цвят не са случайни. Червеният е цветът на кръвта, на новия живот, на женското начало, на здравето, а белият цвят е символ на мъжкото начало, на чистотата, на щастието. В миналото е битувало вярването, че червеният цвят е символизирал Богинята (раждането и смъртта), а белият е олицетворявал Слънцето – отвъдния живот, вечността.
