Подобно на всяка модерна армия, израелските генерали наблюдават отблизо сраженията в Украйна през последната година и половина и си водят бележки. Сега, когато танковите батальони на Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) са готови да навлязат в Газа със сила, след терористичната атака срещу израелските общности на 7 октомври, при която бяха убити повече от 1400 души, тези са особено актуални.
Въпреки че са все по-уязвими за безпилотни летателни апарати, дронове камикадзе и съвременни противотанкови управляеми ракети, които поразяват отгоре, танковете остават единствената платформа на бойното поле, съчетаваща мобилност, защита и сериозна огнева мощ. Те ще формират авангарда на израелските сили по време на сухопътната инвазия в Газа, като проправят път на пехотните части зад тях.
"Видяхме как руснаците воюваха в Украйна и какви грешки допуснаха", казва бригаден генерал Хишам Ибрахим, командир на бронирания корпус на ЦАХАЛ, който има задачата да подготви израелските танкове и техните екипажи за война. "Те се сражаваха там по начина на отделен корпус, вместо да използват тактиката на комбинираните оръжия", обяснява той. С други думи, руските бронирани полкове са действали като отделни танкови части, вместо да работят в интегрирани формирования с пехотата, бойната техника и артилерията, и без координация с разузнаването и авиацията. В някои случаи танковите колони са били изпращани поединично по пътя без никаква подкрепа, оставяйки ги да бъдат прехванати от украинците. Руските танкови екипажи са били зле обучени и не са показали почти никакви признаци, че следват собствената си доктрина. Още: Подкрепата на Запада за Израел ще навреди на Украйна, а Путин е единственият победител
"Израелският танков корпус има различна форма от преди", казва генерал Ибрахим. "От няколко години насам се обучаваме по комбиниран начин на всички нива на въоръжение. Вече не смятаме, че танкът е способен да прави всичко. Бойното поле се е променило; то е много по-пренаселено и застроено. Има много предизвикателства пред тези големи пространства и аз очаквам пехотата и инженерите да компенсират недостатъците ни. Нашите войници във всички курсове и учения вече са свикнали да се сражават в среда с комбинирани оръжия", пише The Economist.
Много от тези идеи са научени от мащабните танкови битки на Израел по време на войната от Йом Кипур преди 50 години. По време на този конфликт танковите батальони на ЦАХАЛ, понякога действащи самостоятелно, понасят големи загуби от тогавашните египетски противотанкови ракети "Сагер", доставени от Съветския съюз, както и от противниковите танкове. ЦАХАЛ бързо се адаптира, а тактиката му е широко проучена и възприета от армията на САЩ през 70-те и 80-те години. Днес израелските танкови екипажи се считат за едни от най-добре обучените и подготвени в света.
Но не само ЦАХАЛ се учи от Украйна. В началото на нападението на Хамас по израелската граница нападателите използваха дронове, носещи големи гранати, за да унищожат наблюдателни постове. Поне в един от случаите има кадри, на които се вижда как такава граната удря израелски танк "Меркава". Подобна тактика е използвана от украинците срещу руски танкове. Генерал Ибрахим настоява, че макар някои от танковете на границата да са били поразени "два или три пъти", нито един не е бил унищожен и всички скоро ще се върнат в строя.
Освен това в някои от зоните за разполагане на танковете "Меркава" са забелязани "защитни клетки" - решетъчни метални прегради, закрепени върху кулата, най-откритата част на машината, за да се блокират подобни атаки отгоре. Когато Русия започна да прибягва до такива импровизирани устройства, това предизвика присмех миналата година, но приемането им от Израел показва, че специалистите по бронирана техника приемат все по-сериозно заплахата от дроновете. По-съвременната версия на "Меркава", използвана от редовните бронирани бригади на ЦАХАЛ, е оборудвана с TROPHY - изключително сложна система за "активна защита", разработена от Израел, която се е доказала като ефективна при поразяването на противникови противотанкови ракети с експлозивни панели, които се взривяват навън. Не всички танкови части обаче разполагат с тази система. И всеки танк, включително и по-ранните версии на "Меркава", в израелските складове вече е готов за бой, което подсказва за големия мащаб на предстоящата операция и необходимостта от охрана на северната граница на Израел с Ливан. Още: Израел и Украйна: Лагерите и играчите, които са на различни позиции
В рамките на два часа след началото на атаката на Хамас генерал Ибрахим е уведомил всички командири на бригади от въоръжените сили на ЦАХАЛ, че трябва да започнат мобилизация, дори преди да е пристигнала официалната заповед от армейските началници. Сега, за първи път от повече от четири десетилетия, след израелската инвазия в Ливан през 1982 г., е свикан целият брониран корпус.
Това са огромни сили и въпреки че ЦАХАЛ, който иска да защити оперативната си сигурност, не съобщава числеността им, се предполага, че те включват над 1000 основни бойни танка. Много от тях не са предназначени за сухопътната офанзива в Газа, а са разположени в Северен Израел, за да се използват, ако се разпали война и с Хизбула, подкрепяното от Иран ливанско движение, което провокира Израел да отговаря на ежедневни ракетни и минометни обстрели след атаката на Хамас на 7 октомври.
Ако вторият фронт наистина избухне, израелските танкисти ще водят два вида война. Макар че и Хамас, и Хизбула са използвали сходна тактика и въоръжение при предишни сблъсъци с израелски танкове - малки екипи от засади, стрелящи с противотанкови ракети, произведени в Русия (и доставени от Иран) - теренът ще бъде много различен. Да се изправиш срещу Хизбула в хълмистите, гористи райони на Галилея и Южен Ливан е съвсем различна перспектива от сраженията в гъсто застроените градски райони на Газа, където атаките могат да бъдат от непосредствена близост.
Военните експерти от много години са единодушни, че воденето на бойни действия с огромни танкове по тесните градски улици е опасно. Но по-специалното мнение е, че ако се използва правилно и съвместно с други сухопътни сили, нищо не може да замени огневата мощ и възможностите за пробив на танка при бой в градска среда, защитавана от тежко въоръжени противници. Американските командири твърдят, че танковете са се оказали жизненоважни в ключови градски битки по време на войната в Ирак, включително в ситуации, в които по-леките бронирани машини са се оказали неподходящи. В Садр Сити, враждебно предградие на Багдад, американските танкове и друга бронетехника образуват нещо, което в едно проучване се нарича "подвижни бронирани кутии", които могат да се движат бавно, стабилно и безопасно, без да излагат на опасност пехотата.
Израелският танков корпус има поне две предимства пред много други. Едното е, че се смята, че Хамас не притежава противотанкови ракети, атакуващи отгоре, като американските Javelin и англо-шведските NLAW, доставени на Украйна, които поразяват танка в най-слабата част на бронята му - горната част на корпуса. Другата причина е, че израелските танкове са проектирани да се сражават по границите на страната, а не далеч от дома, и да осигуряват високо ниво на защита. Това ги прави сравнително обемисти и тежки и потенциално по-малко мобилни, но способни да издържат на сериозни удари. Още: Русия и Китай може да се окажат единствените победители от войната в Ивицата Газа
В допълнение към "активната" си защита по-модерните израелски танкове и бойни машини на пехотата имат и сложни комуникационни системи. Те ги свързват с мрежа, която снабдява войниците на екраните в танка с цялата информация, събирана от сензори на други израелски платформи, включително кадри от безпилотни самолети, които се носят над главите им. "Днешният танк може да използва информация, събрана от други източници, за да обстрелва целите си и сам да събира информация, която ще бъде използвана от други източници", казва генерал Ибрахим. Така се преодолява традиционният проблем на войната в градски условия: късите линии на видимост, при които един танков взвод може да няма представа какво се случва около следващия квартал.
Подобно на танковите генерали по света, генералът е дълбоко несъгласен с онези, които от неуспехите на Русия правят извода, че времето на танка е отминало, и привежда като доказателство събитията от 7 октомври.
Докато хиляди палестински бойци нахлуват в Израел през 29 пробойни в граничната ограда, той твърди, че в някои моменти малкият брой танкове, разположени тази сутрин на границата, "са били единственият останал слой защита и те са използвали всичките си оръжия, оръдия, картечници и просто са препускали, за да се опитат да спрат стотиците терористи около тях, които са се опитвали да влязат в общините". При положение че повечето от наблюдателните съоръжения и камери по границата са били в нокаут, танковете често са носели единствените все още работещи системи за наблюдение, които са предавали жизненоважна информация.
В крайна сметка неуспехът на ЦАХАЛ в онази сутрин е свързан с оценката на разузнавателните данни и липсата на сили в близо до границата. Но за малкото танкове, които са били там и са стигнали до кибуците, генерал Ибрахим настоява, че "те са били ключовият елемент за възстановяване на контрола над тези общности и за прекратяване на кръвопролитията. Нищо не можеше да направи това така, както един танк", казва той.
Превод: Ганчо Каменарски
