Дългогодишният македонски националист и лидер Никола Груевски изглежда готов за завръщане след парламентарните избори в неделя, представлявайки трудност за ЕС и стратегията му за убеждаване на балканската нация да направи болезнени реформи в замяна на помощ. Груевски, управляващ малката бивша югославска република почти десетилетия като лидер на ВМРО-ДПМНЕ, се оттегли през януари като част от договорена от ЕС сделка за прекратяване на започналата в началото на 2015 г. криза, когато опозицията обвини правителството масово подслушване и представи записи, разкриващи корупция по най-високите нива.
ЕС отдавна критикува Груевски за запазването на демокрацията и върховенството на закона в Македония, но съюзът се нуждае от сътрудничеството на Скопие за справяне с мигрантската криза в Европа, в която над един милион души, предимно мюсюлмани бягащи от войни в Близкия изток, влязоха в съюза през последните 18 месеца.
Много от тези мигранти влязоха в ЕС през т. нар. „Балкански маршрут“, преминавайки турско-гръцката граница и след това през Македония, Сърбия и Хърватия към Западна Европа.
„Това е изпитание за способността на ЕС да се намеси в растящия авторитаризъм в Югоизточна Европа“, казва Джеймс Кер-Линдзи, главен анализатор в Лондонското училище по икономика и политически науки на политиките в Югоизточна Европа.
„Ключът във всичко това е бежанската криза. Македония, смятам много ясно, разбира, че това е избавлението ѝ“, допълва той.
Статутът на Македония като страна на предна линия в мигрантската криза укрепва позициите ѝ за пазарене с ЕС, чиято способност за влияние над Скопие във всеки случай е отслабена поради пълната липса на напредък в усилията на страната за членство в общността.
Гърция отдавна блокира кандидатурата на Скопие за присъединяване като към ЕС, така и към НАТО, заради спор относно името Македония, което е и название на северна гръцка провинция. Позицията на Атина обезкуражи Скопие да прилага подкрепяните от ЕС реформи и насърчи недоверието към Брюксел сред македонците.
Безразличие към ЕС
„Грижа ме е за ЕС точно толкова, колкото и ЕС за мен, и това е: Нас взаимно не ни е грижа. Аз си има моите проблеми, те си имат своите“, казва Димитър Петковски, 41-годишен държавен служител.
В последния си проектодокумент за напредъка на Македония към членство в ЕС, Брюксел казва, че новото правителство трябва да уважава независимостта на правосъдната система и свободата на медиите, както и да се справи с корупцията и размиването между държавата и политическите партии.
Но Цвете Конеска, главен анализатор и експерт по Македония в Control Risks, казва, че перспективата за прием в ЕС ще падне още повече в дневния ред при ново правителство на Груевски.
„И този един наличен лост, колкото и слаб да беше, може да бъде премахнат“, казва тя, визирайки възможността Македония напълно да обърне гръб на ЕС.
Последните допитвания дават на ВМРО-ДПМНР преднина от 12% пред основния ѝ конкурент, лявоцентристките социалдемократи.
Трите партии на етническите албанци също участват в изборите, най-успешно представилата се от които се очаква да стане партньор в бъдещото правителство. Етническите албанци са около една трета от населението от два милиона на Македония.
Reuters
