Преди малко повече от 30 години, малко след разпадането на СССР, на първите свободни кметски избори Ленинград (днешен Санкт Петербург) гласува за Анатолий Собчак, професор в Ленинградския държавен университет. Една от първите му заповеди е създаването на комитет по външни връзки към кметството, който Собчак поверява на своя помощник – 39-годишния подполковник от КГБ Владимир Путин.
Именно от това назначение започва бързото политическо издигане на Путин, по време на което той създава механизъм за еднолично и пожизнено управление на страната. И още най-първите му стъпки във властта са съпроводени от обвинения в корупция и участие в измамни схеми.
Първите подозрения по адрес на Путин и неговите приближени се появяват през 1992 г., по-малко от година след назначаването му. Тогавашният член на Петроградския съвет Марина Сале обвинява комитета по външни връзки, че е създал схема за продажба на суровини в чужбина в замяна на храна за гладуващия Петербург: суровините са изпратени, парите са получени, но продуктите никога не пристигат в града. Сале иска оставката на Путин като ръководител на комитета, въпреки че тя няма преки доказателства, че той лично е замесен в измамата.
Изданията "Настоящее время"* и Радио Свобода са се убедили, че този скандал далеч не е единственият и в началото на 90-те години на миналия век комитетът, ръководен от Владимир Путин, е бил забъркан в множество съмнителни истории, за които най-вероятно са знаели както самият Путин, така и неговият покровител Анатолий Собчак.
Разглеждайки архивни публикации в руски вестници, съдебни документи и материали на правоприлагащите органи, журналистите са успели да хвърлят светлина върху най-големите от тези скандали. Например как на адреса на кметството в Санкт Петербург под прикритието на задушено консервирано месо пристига (и впоследствие изчезва) контейнер с колумбийски кокаин; за това как най-близкият помощник на Путин използва подкупи, за да регистрира измамни фирми, които да източват милиарди долари от Русия; за това как фирма, пряко свързана с комитета на Путин, се опитва да продаде на запад несъществуващо супервещество, наречено червен живак.
Като част от проекта журналистите за първи път публикуват архив от документи за работата на комитета по външни връзки, както и подборка от архивни публикации за бъдещия президент на Русия. Сред тях е и първата написана в Русия статия за работата на Путин в КГБ, както и некрологът на автора на тази статия, убит малко след публикуването ѝ. Това престъпление все още не е разкрито.
Конгломератът
Санкт Петербург, февруари 1993 г. Група мъже стоят в заснежения двор на "Голямата къща" на бул. "Литейни" 4. До тях има товарно ремарке, а в него – оранжев морски контейнер. Един от присъстващите в зимна военна униформа чете в микрофона номера на контейнера – 8965927. "Отваряме контейнера", казва той пред камерата, след което двама асистенти му помагат да отвори тежките метални врати. Вътре има небрежно наредени кашони, един от които веднага се стреми да падне на земята. Той е вдигнат навреме и поставен на място.
На следващите кадри същите хора вече са заснети в помещение. Те отварят един от кашоните и изваждат консерва с надпис Blony. "При отваряне в кашона има месо и картофи", продължава мъжът в камуфлажни дрехи, асистентът му отваря една от консервите. "В консервата има някакъв конгломерат", обяснява "военният". Вместо месо с картофи от тенекията е изваден цилиндричен пакет. Друг мъж отваря пакета с нож, мъжът с микрофон вкусва съдържанието под смеха на събралите се. "Вкусът му е горчив. Езикът изтръпва", казва той пред камерата. Записът прекъсва.
Това видео (друг фрагмент от него е включен в документалния филм от 1996 г. "Мъжка работа" по-долу) е оперативно заснемане, а мъжът с микрофона в камуфлажни дрехи прилича на Виктор Черкесов, по това време началник на отдела на Министерството на сигурността (УМБР) в Санкт Петербург. Черкесов е наричан "човекът на Путин", той е работил в управлението на КГБ в Ленинград и Ленинградска област от същата 1975 г., както и бъдещият президент на Русия.
В контейнера според документите има 18 тона колумбийска яхния, но в някои кашони руските митничари, спрели товара на 16 февруари на ГКПП Торфяновка на финландската граница, откриват кокаин – общо 1092 килограма. Руските чекисти предават видеото на Първи канал на израелската обществена телевизия, която го използва във филм за местна престъпна групировка, участвала в контрабандата на тази пратка наркотици.
Видеото е постановка. Както разказва на журналистите един от бившите членове на тази групировка, който лично е присъствал в Колумбия при опаковането и изпращането на кокаина в Русия, палетът с консерви с наркотици вместо месо и картофи бил скрит в центъра на контейнера и само той знаел неговите точни "координати". Било невъзможно да се намери кокаинът, без първо да се извадят няколко реда кашони. Очевидно митничарите в Торфяновка първо са обърнали контейнера.
Този човек се казва Шемтов Михтави – 32 от своите 70 години той прекара в затвори в Израел и САЩ. Операцията по доставка на контейнера с кокаин, произведен от колумбийския картел Кали, в Европа през Швеция, Финландия и Русия, трябва да го обогати, но всичко се обърква: контрабандистите са наблюдавани от полициите на няколко държави едновременно и от Интерпол, чиято цел е да проследи пратката и да арестува колкото се може повече замесени. Операцията, както потвърждава един от свидетелите по наказателното дело, се проваля. В Русия контейнерът неочаквано за всички е задържан и след като попада в ръцете на чекистите, кокаинът завинаги изчезва от полезрението на международната полицейска организация, както и възможността да се докаже вината на посредниците и получателите на стоката в Европа.
Изследователите на биографията на руския президент многократно се опитват да разгадаят мистерията на контейнера с кокаина, който според една версия наистина може да е обогатил Владимир Путин и приятелите му. Шемтов Михтави в материалите по наказателното му дело, както и в открити източници, има косвено потвърждение на тази версия.
След като още веднъж разглеждат обстоятелствата по тази история и съдебните документи, а също след разговори с участници в нея, журналистите са установили:
• В документите на контейнера сред получателите му е "кметството на Санкт Петербург", както и санитарната служба на града.
• Един от клоновете на тази служба се намира в съседна къща с филиал на "Евродонат" АД. Тази компания, която е регистрирана със съдействието на комитета по външни връзки при кметството на Санкт Петербург, ръководен от Владимир Путин, е собственост на израелец, който също е заподозрян от израелските власти за участие в контрабандата на тази пратка кокаин.
• Членовете на израелската престъпна групировка чрез посредник уреждат доставката на "яхнията" с чиновник от кметството на Санкт Петербург, а той, както твърди един от тях – лично с Анатолий Собчак.
• Човекът, обвинен през 1993 г. в опит да плати подкуп, за да освободи контейнера с кокаина от митницата, е скандално известният футболен агент Дмитрий Селюк.
• Израелците, участващи в операцията по трафика на кокаина, са били замесени и в други криминални истории с участието на високопоставени руски чиновници: например в кражбата на древни ръкописи от Руската държавна библиотека, за която излежава присъда Дмитрий Якубовски, бивш съветник на правителството и руски главен прокурор.
Яхния "по поръчка" на кметството
24 февруари 1993 г., същата сграда на УМБР на "Литейни" 4. Виктор Черкесов дава пресконференция за задържането на безпрецедентно голямата пратка кокаин на митницата във Виборг. На масата пред него има не само консерви с кокаин, но и голям правоъгълен брикет. Как се е озовал там?
"Това беше подарък от хора от Кали, които искаха по този начин да изразят своята благодарност и доверие към нас, израелците. В контейнера трябваше да има 1032 килограма, но в последния момент ни дадоха още 60, три отделни пакета по 20 килограма. На снимката е един от тях (снимките са обект на авторско право и могат да бъдат разгледани в материала на "Настоящее время“). Това е моят подарък, който така и не стана мой", обяснява Шемтов Михтави. Журналистите се срещат с него в индустриалната зона на малък град, разположен близо до летище Бен Гурион, в офиса на издателството, където той отпечатва книгата си за тази история. Михтави е видимо развълнуван: книгата му се подготвя за публикуване на английски език. Той най-малко прилича на закоравял престъпник, но в книгата и разговора с журналистите специално се извинява няколко пъти на всички, на които би могъл да навреди с действията си.
Шемтов Михтави, както самият той казва и както следва от протокола от разпита му от израелската полиция, с който се запознават "Радио Свобода" и "Настоящее время", лично пренася придружаващите документи на контейнера от Холандия до Колумбия и обратно. За да не го хванат, крие документите в подплатата на куфарчето си. Според него "кметството на Санкт Петербург" е посочено като поръчител и получател на стоката в Русия (това частично се потвърждава от документите на израелската прокуратура, посочени в оригиналния материал на журналистическото разследване), а имало и двама посредници между израелците и Анатолий Собчак, за когото се твърди, че е знаел за доставката.
Първият – според Михтави – служител на Смолни (Смолни е историческа сграда в Санкт Петербург, официална резиденция на губернатора на Санкт Петербург и музей – бел. ред.) – бил известен на израелските контрабандисти като "Роман Изиков". Никой от участниците в операцията не е знаел истинското му име, няма лице с това име в базите с лични данни.
Вторият посредник е Владимир Дубияевич Бахшиев, както става ясно от информацията, която Михтави представя. Израелецът идентифицира Бахшиев, като посочва неговата снимка в поредица от шест снимки, пет от които са снимки на случайни хора. Михтави разказва, че Бахшиев, когото членовете на групата наричали Кавказеца, за последно го посетил в израелски затвор през 1996 г.
Бахшиев, според Михтави, е бил приятел на Шабтай Калманович – скандален руско-израелски бизнесмен, който излежава 5,5 години в Израел по обвинение в шпионаж в полза на СССР. Калманович от своя страна е приятел на Собчак: според една версия той е последният, който го е видял преди смъртта му, според друга той пряко е присъствал на нея (на 17 февруари 2000 г. Собчак пристига в Калининград като довереник на кандидат-президента на Русия Владимир Путин, а два дни по-късно умира внезапно в хотел в Светлогорск). Калманович е убит в Москва през 2009 г. Бахшиев умира от естествена смърт през 2016 г.
Журналистите не са успели да установят кой всъщност е "Роман Изиков", когото Михтави сочи за един от посредниците между израелската престъпна група и Анатолий Собчак. В интервю Михтави твърди само, че "Изиков" е бил служител на кметството на Санкт Петербург.
След ареста на останалите членове на престъпната група Михтави успява да се укрие близо половин година от правосъдието в Нидерландия, където научава от свои приятели подробностите по операцията по задържането на контейнера.
Мислите ли, че Собчак е знаел, че кокаинът е в контейнера или е мислил, че там наистина има храна?
– Знаеше. Със сигурност знаеше. Разбира се, той не е говорил за това с никого, освен с Бахшиев и втория посредник. Знаем, че Собчак беше замесен в корупция, избяга във Франция и когато Путин стана президент, той се върна и нямаше никакви проблеми.
Тоест мислите, че Собчак е знаел всичко за кокаина, но не е казал на Путин?
– Абсолютно съм сигурен в това. А когато контейнерът беше задържан, тези, които го задържаха, видяха адреса, където трябваше да бъде доставен, и след това кокаинът се изпари.
Колко пари очаквахте да получите, ако операцията беше успешна?
– 4-5 милиона долара. Всеки от нашата група инвестира и получи своя дял от кокаина в контейнера, за да спечели след неговото пристигане в Нидерландия.
Ако планът беше проработил, планирахте ли да изпращате още кокаин в Европа по този начин?
– Разбира се, това беше планът. Този контейнер беше тестов. Ако всичко сработеше, щяхме да изпращаме един контейнер след друг. И ако всичко се получеше, щяхме да изпратим не само кокаин на картела Кали, но и кокаин на картела Меделин, на Пабло Ескобар.
В историята с тона кокаин, заловен на митницата във Виборг през 1993 г., все още има много неизвестни. Знаел ли е Путин за тази операция и ако да, повлияла ли тя на възхода му към властта? По това време на европейския пазар един тон кокаин може да е струвал от няколко десетки до стотици милиони долари, в зависимост от страната на продажба. След задържането на стоката, както пише вестник "Невское время", позовавайки се на Виктор Черкесов, товарът е изпратен в Москва "за използване за медицински цели". В статия от 1993 г. на вестник "Известия", който съобщава за ареста на контейнера, годишната потребност на 5-милионния Санкт Петербург от медицински кокаин е оценявана на 1 килограм – тоест иззетият кокаин, ако той действително е предаден на здравното министерство, е можел да осигури "медицинските цели" на цяла Русия в продължение на десетилетия.
През 1995 г. вестник "Час Пик" дори публикува репортаж за транспортирането на кокаина в Москва, до неназовано предприятие, където трябвало да бъде преработен. Но авторът на репортажа дори не успява да види опаковките с наркотика със собствените си очи: преди да се срещне с директора на предприятието, му поставят "непрозрачна маска" на очите. Преработката на кокаина за медицински цели, както твърди изданието, е била съгласувана със Световната здравна организация, но там, в отговор на запитване на Радио Свобода и "Настоящее время", казват, че не са открили споменаване на такова споразумение в своите архиви. ФСБ не отговоря на журналистическите въпроси, изпратени по имейл.
Дори и днес, почти три десетилетия след арестуването на контейнера, опитите да се научи нещо за тази история се натъкват на препятствия.
Преди четири години бившият израелски полицай Даниел Нимрод публикува кадри от отварянето на контейнера в YouTube – според Михтави той е участвал в разследването на случая с контрабандата. Към края на 2021 г. видеото събира по-малко от 4000 гледания. По някаква причина след качването Нимрод редактира видеото: от него изчезва една сцена – същият документален филм, в който контейнерът с кокаина се отваря в двора на "Голямата къща" (този фрагмент обаче се е запазил в малката снимка за предварителен преглед). Журналистите са изтеглили филма от YouTube и частта с контейнера е на мястото си във файла.
Журналистите изпращат писмо до Даниел Нимрод с въпроса: защо фрагментът е премахнат от видеото? Отговорът пристига по-бързо от очакваното, но не в очакваната форма. Пет минути след изпращането на имейла Даниел Нимрод изтрива видеото от своя канал. Няма друг отговор на писмото. Опитите на журналистите да се свържат с архива на телевизионния канал също завършват с неуспех. Негова служителка казва, че е запазено копие от филма, и пита за какво ще бъде разследването. След като журналистите споменават в писмото, че става дума за Владимир Путин, тя спира да отговаря на съобщенията и да вдига телефона. Журналистите се свързват и с авторката на филма, документалиста Нили Тал, тя обещава да предостави необходимите кадри, но след като научава за темата на разследването, също повече не отговаря на обаждания или съобщения. Съпругата на Виктор Черкесов – Наталия, основател на агенция "Росбалт" и бивша журналистка от Санкт Петербург, на която било показано видеото, казва, че мъжът с микрофона не е нейният съпруг, а обикновен следовател, чието име не помни. Самият Виктор Черкесов не отговорил на въпросите, изпратени от журналистите чрез съпругата му.
Шемтов Михтави твърди: получателят на контейнера с кокаина според документите е било кметството на Санкт Петербург. Той също така твърди, че в придружаващите документи се споменава градската санитарна служба (по това време тя официално се нарича "Център за държавен санитарен и епидемиологичен надзор"). Една от сградите ѝ се намира на номер 5 на ул. "Молдагулова". В съседната къща на същата улица (7/6) се е намирал един от офисите на "Евродонат" АД.
Митницата в джоба и "дъщерята" на КГБ
Санктпетербургската бизнес империя на живеещия в Белгия израелски предприемач Оскар Донат изглежда впечатляващо за Русия в началото на 90-те: търговската къща "Алиса", първият магазин за техника Philips в Санкт Петербург и първата пейджингова компания, както и най-големият център за митническо освобождаване – митническият терминал на затвореното акционерно дружество „Евродонат терминалс“.
"Ние знаем къде да намерим валутата за вашите проекти", е заглавието на рекламна статия за една от фирмите на Оскар Донат, публикувана във вестник "Комерсант" през август 1990 г. Донат вижда своята мисия в посредничество между западни и съветски предприемачи. "Фирмата се надява да остане на съветския пазар, което в бъдеще обещава, от нейна гледна точка, големи възможности за продажби и също толкова голяма конкуренция", се казва в статията, в която се споменава и лична среща между Донат и Анатолий Собчак.
Един от тези "обекти" е собствен митнически терминал. Подобно на много от съвместните предприятия на Донат, "Евродонато терминалс" ЗАД е регистрирано през 1991 г. от Комитета за външни връзки на кметството, малко след като го оглавява Владимир Путин, който по служба трябва да се занимава с координирането на подобни случаи.
Именно до принадлежащия на израелеца терминал, както пише вестник "Вечерний Петербург", е изпратен контейнер SCPU-896592-7 със скрития в него тон кокаин, задържан от руските митничари на ГКПП Торфяновка на 16 февруари, доставен на Виборг, а след това в сградата на бившето КГБ и бъдеща ФСБ на "Литейни" 4.
Митническият терминал на Донат и компанията "Евродонат" се намирали на Якорна улица № 17, на същото място, където е карго отдела на санктпетербургската митница. А също и охранителната компания "Пантер": нейни учредители през октомври 1991 г. са "Евродонат терминалс" ЗАД, службата за сигурност на Главното управление на вътрешните работи за града и региона, както и специален отдел на КГБ на военноморската база в Санкт Петербург. В базата данни на регистрационната камара на Санкт Петербург и други регистри няма други фирми, създадени от КГБ. Изглежда, "Пантер" така и остава единствената публична търговска "дъщеря" на специалните служби: още през ноември същата година Борис Елцин подписва указ за създаването на Федералната агенция за сигурност и КГБ, макар и формално, престава да съществува.
Името на Оскар Донат фигурира и в израелска молба за правна помощ до финландските власти, тъй като контейнерът минава през Котка. Тя е изпратена на 6 септември 1993 г. в рамките на разследване по дело за контрабанда. Там Донат е наричан "заподозрян" – но в крайна сметка именно благодарение на задържането на контейнера с кокаина израелският бизнесмен може би успява да избегне затвор. Пратката с наркотика не стига по-далече, Интерпол не успява да проследи освобождаването му на "Евродонат терминалс" и изпращането му в Нидерландия, което означава, че не може да се докаже, че Донат е запознат със случая.
След това бизнесменът продължава да работи в Русия, включително в бившата база на Военноморския флот в Ломоносов (Ораниенбаум), където "Евродонат" действа като брокер при оформянето на товари за компанията "Руско видео". Сред тях, както твърди в интервю починалият през август 202 1 г. автор на книгата "Путинбург" Дмитрий Заполски, имало и кокаин.
През 1999 г. вестник "Версия" публикува статия, в която за първи път се изказва версията, че през пристанище Ломоносов Путин може да продава кораби на военноморската база. Както по-късно пише един от авторите на статията, журналистът Олег Лурие, той е почерпил тази хипотеза от "досие за Путин", за което се твърди, че е съставено от ФСБ и е разпространявано във високите служби малко преди назначаването му за приемник на Елцин.
През 2003 г. олигархът Борис Березовски, който вече е открит враг на руския президент и 10 години по-късно бива намерен мъртъв в дома си в Англия с превръзка около врата, възпроизвежда същата информация на страниците на принадлежащия му вестник "Комерсант". "Путин през пристанището Ломоносов се занимаваше с продажбата на кораби от военноморската база. Това пристанище, разположено на територията на бившата военноморска база и създадено от Собчак, Путин и Черкесов, се явява пропускателен пункт за контрабанда на природни ресурси от Русия и импорта на вносни стоки у нас“, казва бизнесменът.
"Картелът Тел Авив"
Оскар Донат има приятели израелци, които към 1993 г. отдавна се занимават с контрабанда на предмети на изкуството, наркотици и скъпоценности. Тяхната група, чиито членове са изброени в израелската молба до финландската полиция, получава името "Картелът Тел Авив" от западни журналисти. Именно тези хора измислят и осъществяват операцията по доставка на тона кокаин от Колумбия до Европа през Русия. Елиас Коен (прозвище Усмивката), Амос Сулами (Мнителния), Марек (Мозес) Фриш (Умника), Шемтов Михтави и Ювал Шемеш.
Всичко започва с брака на Коен с дъщерята на един от високопоставените представители на картела Кали. 1992-1993 г. – разгарът на войната на наркокартелите в Колумбия, кървавото съперничество между братя Родригес и Пабло Ескобар. Тази война се усложнява от проблеми с доставките на наркотици в Съединените щати поради факта, че американските разузнавателни агенции, в сътрудничество с колумбийската полиция, все по-често успяват да прекъснат съществуващите канали за доставка. В резултат на това на хората от Кали им хрумва идея: да се концентрират върху европейския пазар, но да доставят наркотици през Русия, за да не предизвиква подозрение товарът в дестинацията. Санкт Петербург се оказва идеален пункт за прехвърляне, а израелците, които преди това участват в доставките на малки пратки кокаин за Европа, са идеални партньори: Шемеш, Фриш и Сулами са добре запознати с Оскар Донат, а той от своя страна познава петербургските чиновници, които регистрират съвместните му предприятия.
"В Русия цареше бедност, нямаше достатъчно храна, затова решихме да изберем за контраабандата консерви със задушено месо. А тоталната корумпираност на чиновниците в Санкт Петербург направи тази опция идеална", спомня си Шемтов Михтави.
Книгата на Михтави, в която той разказва за своите приключения, носи заглавието "Операция Акапулко". Именно такова название получава на международната полицейска операция за проследяване на тази пратка с участието на властите на Израел, Нидерландия, Швеция, Белгия и редица други страни. Началото ѝ е поставено през 1992 г., когато работеща в Колумбия агентка на израелското разузнаване започва да забелязва, че в подслушваните от нея разговори на наркодилъри все по-често се появяват израелски имена. Така съвместната операция на Кали и картела Тел Авив попада под шапката на Интерпол.
Чия беше идеята – да се използва Русия като транзитен пункт?
- Това беше идея на Амос Сулами. Той имаше необходимите връзки в Русия. Трябваше да изпратим контейнера в Русия, на адреса на кметството на Санкт Петербург. В ръцете си имах всички документи с адресите и там беше посочен адресът на кметството. Взех тези документи със себе си в Нидерландия и там ги предадох на човек, който се казваше Владимир Бахшиев. Бахшиев имаше връзки с Анатолий Собчак, но между тях имаше друг посредник. Казваше се Роман Изиков, но това не беше истинското му име. Той никога не беше и заловен. Когато контейнерът беше арестуван и доставен във Виборг, на следващия ден там пристигна човек, който се опита да даде подкуп, за да бъде освободен товарът. И в същото време той имаше в ръцете си същите документи, които аз предадох на Бахшиев в Нидерландия. Само Бахшиев имаше тези документи, той ги даде на някакви хора в кметството, а те – на този човек, който дойде да спаси контейнера. По-късно от вестниците научих името му – Селюк. Той беше арестуван за 5 или 6 месеца и след това освободен.
Знаеха ли от кметството на Санкт Петербург, че купуват контейнер с кокаин, а не с месни консерви?
- Нямам 100% доказателства, но съм сигурен, че знаеха. Мисля, че Собчак трябваше да получи малко пари от това. В документите е посочен адресатът – санитарната служба на кметството на Санкт Петербург.
В книгата си Шемтов Михтави споменава още една подробност: от придружаващите документи следва, че контейнерът с колумбийската яхния (или по-точно със 17 тона яхния и един тон кокаин) не само е изпратен на адреса на кметството, но е "поръчан" от градските власти – това е обичайна практика за началото на 90-те години, време, когато Санкт Петербург има отчаяна нужда от всякакво продоволствие. Ювал Шемеш, член на картела Тел Авив и съучастник на Михтави, също казва по време на разпит след неговия арест, че един от документите е трябвало да се отнася за "доставка по поръчка". По думите на Шемеш именно този документ трябвало да изиграе важна роля при получаването на контейнера в Санкт Петербург. Той твърди, че малко преди изпращането на контейнера хората от картела Кали се усъмнили, че наличните документи, направени от Бахшиев, ще бъдат достатъчни за безпрепятствено преминаване през митницата.
Журналистите са се запознали с обвинението по наказателното дело на Шемтов Михтави, който напълно признава вината си, осъден е за контрабандата на колумбийския кокаин на 9 години затвор, но излежава само 6 години, излизайки на свобода предсрочно през 1999 г. – само за да бъде скоро отново арестуван по друг случай, свързан с контрабанда на екстази в Съединените щати.
В заключението има списък на свидетелите, дали показания пред съда. Сред тях са двама руснаци. Свидетел № 8 е мистериозен "служител на руската служба за сигурност", обозначен само с инициалите: С. П. И. (или С. Ф. И. – на иврит П и Ф се обозначават с една и съща буква). Мистерията на това име не е разкрита: в Санкт Петербург през 1990-те години са живели най-малко 212 мъже с инициали С. П. И. или С. Ф. И., следва от изтекла в мрежата база паспорти.
Другият руснак в списъка, номер 7, е Василий Николаевич Диденко. Документът съдържа неговия адрес в Санкт Петербург. Журналистите са открили този човек и са разговаряли с него. Василий Диденко казва, че е бил нает като шофьор по време на посещението си в Санкт Петербург от Марек Фриш, един от членовете на "картела Тел Авив". Диденко потвърждава версията, че арестът на контейнера с кокаина е прекъснал международната операция за проследяване на лицата, замесени в контрабандата му, и казва, че Оскар Донат е познавал Анатолий Собчак и се е срещал с него.
"Фриш плащаше по 8-10 часа на ден, а аз дори не можех да отида никъде, просто стоя в хотела. Знаете ли колко струваше тогава обядът в хотел "Санкт Петербург", шведска маса? Един долар. А аз изкарвах от него 10 долара на ден. При мен в колата Марек не говореше за бизнес, но фамилията Донат звучеше. Така разбрах, че Донат вече работеше в Санкт Петербург, той дойде при него и се опита да установят някакъв бизнес заедно. При Донат, доколкото знам, имаше опашки – директорът на Кировския завод, Ижорския завод. Всички директори бяха всеки ден в хотела му. Носеха му куфари с пари. Дори Собчак идваше при него... Той канеше и Собчак. В крайна сметка всички бяха корумпирани. Донат имаше не една кола, а няколко, той пътуваше с охрана, ченгетата го охраняваха, ходеха с пистолети. Тогава се появиха първите [мобилни] телефони, така че носеха куфар с телефон за него! Доколкото разбрах, Европол (вероятно има предвид Интерпол, Европол е създаден през 1998 г. – бел. ред.) е следил всичките им движения. Това ми го обясниха оперативните служители: измислили са как да прехвърлят тази дрога, Европол е съобщил на нашите и вместо да проследят всички краища, просто са арестували някаква шестица.“
От контрабанда на кокаин към закупуване на футболни звезди
"Смъркайте кокаин и можете да попаднете в Спартак". Така през 2018 г. футболният агент Дмитрий Селюк саркастично коментира трансфера в московския "Спартак" на бившия полузащитник на ЦСКА Роман Еременко, който преминава двегодишно наказание за употреба на кокаин. В многобройните си интервюта Селюк, работил с такива звезди на световния футбол като Андрей Аршавин, Неманя Видич и Яя Туре, не се притеснява да фамилиарничи – това му донася скандална слава. Но агентът предпочита да не говори за миналото си. За това, в което той участва през 1993 г., журналистите сега разказват за първи път.
Преди да се премести в Израел, Дмитрий Селюк работи в Ленинград като спекулант. Започва кариерата си като футболен агент през 1991 г. с трансфера на легендарния играч на Зенит Юрий Желудков в израелския клуб "Макаби" – в това на Селюк помага репатриантът от Съветския съюз Моше Принс. Скоро кариерата на агента е поставена на пауза.
Именно Дмитрий Селюк, според руските сили за сигурност, пристига във Виборг на 17 февруари 1993 г. и се опитва да даде подкуп за спасяването на арестувания контейнер с кокаина. Това име е споменато от "Санкт-Петербургски ведомости" и "Комерсант", среща се и в материалите от разпита на Амос Сулами. След провала на операцията по транспортирането на кокаина и неуспешния опит да се получи контейнерът на митницата, Селюк, както твърди "Санкт-Петербургски ведомости", заминава за Москва, опитва се да лети от Шереметиево за Франкфурт, но е задържан. Журналистите от "Настоящее время" и Радио свобода научават от източник с достъп до криминалистичната база данни на Министерството на вътрешните работи, че на 24 февруари 1993 г. Дмитрий Дмитриевич Селюк – пълното име на футболния агент със същата дата на раждане – е бил разпитан в санктпетербургския отдел на министерството на сигурността, а след това арестуван по обвинение в контрабанда. Израелският вестник The Jerusalem Report на 18 ноември 1993 г. в статия за случая с кокаина пише, че съпругата на Дмитрий Селюк се казва Виктория – точно както се казва и съпругата на футболния агент Селюк.
Селюк прекарва шест месеца в затвора. През август 1993 г. е освободен срещу гаранция от 25 000 долара. Скоро управлението на министерството на сигурността преустановява разследването по делото за контрабандата на кокаин, "предавайки всички разработки на Интерпол". Селюк остава единственият руски гражданин, задържан по делото за контрабандата на контейнера с кокаин, въпреки че не е осъден. Вестник "Час Пик" пише в статията от 1995 г. за транспортирането за преработката на кокаина в Москва, че Селюк има израелско гражданство. Това, че Селюк е емигрирал в Израел през 90-те, съобщава и The Jerusalem Post.
Селюк живее в Антверпен през 2000-те, сега живее в собствената си вила в Барселона и по собствените му думи поддържа близки отношения с ръководството на легендарния каталунски клуб – въпреки факта, че няма официален лиценз за агент, издаден от ФИФА. На журналистически въпрос дали през 1993 г. е предложил подкуп за освобождаването на контейнера с кокаина от митницата, Дмитрий Селюк отговаря: "Дори не искам да коментирам тези глупости".
Селюк по това време, както твърди журналист на "Вечерний Петербург", е свързан с фирмата "Комкад". Тя е известна с това, че в началото на 90-те години на миналия век транспортира захар до Санкт Петербург по поръчка на кметството – и не доставя стоката на стойност 2,8 милиона долара. Журналистът от "Вечерний Петербург" също така назовава няколко фирми, чиито имена се твърди, че са били в придружаващите документи за контейнера с кокаин: същият "Комкад" и никога несъществувалата компания "Гонт импорт-експорт къмпани". Това, че получател на товара с кокаин е бил "Комкад", пише и "Час Пик" през 1995 година. Шемтов Михтави не успява да си спомни имената на тези фирми.
"Вечерний Петербург" също назовава за "партньор" на Комкад и заместник-кмета на Санкт Петербург Лев Савенков, който е осъден през 1997 г. за износ на стратегически материали и черен хайвер от Русия. Савенков е не просто зам.-кмет, но и близък приятел на Путин, който лично дава интервю в негова защита, както и на генералния директор на търговската къща "Алиса" Оскар Донат. В разговор с Радио Свобода и "Настоящее время" Лев Савенков потвърждава, че познава Донат, но отрича да има каквато и да е връзка с фирмата "Комкад".
Съосновател на "Комкад" е Олег Попов, родом от Ухта. Той е споменат в обвинителния акт на американски прокурор по дело за още една измама със същата захар – този път с фиктивни пратки от Куба до Казахстан. Попов се явява съучастник на главния обвиняем по делото – руския милиардер Сергей Адониев, съсобственик на Yota Devices, спонсор на "Новая газета", предизборната кампания на Ксения Собчак и филма "Дау". Адониев се признава за виновен по това дело, получава присъда от 30 месеца затвор, но преди края му е предаден на Русия. Както пише Los Angeles Times през 2000 г., следователите на ФБР успяват да докажат и причастността на Адониев към контрабандата на контейнера с колумбийския кокаин през 1993 г. През 2019 г. изданието The Insider се свързва със следователя, който води този случай, но следователят отказва да разкрие подробности и само казва, че е бил подложен на "безпрецедентен натиск" по време на разследването. През 1994 г. Олег Попов е застрелян в Санкт Петербург.
Кражба на свитъци от Тора и адвокат съпругата на Собчак
Има още една подробност в историята с единия тон кокаин. Марек Фриш и Амос Сулами, организаторите на транзита на кокаина през Санкт Петербург, през 1992 г. са замесени в друга криминална афера – която също е свързана с високопоставен представител на руската власт: бившия съветник на правителството и главен прокурор на Русия, а след това адвокат и бизнесмен Дмитрий Якубовски.
В началото на 90-те години Якубовски се занимава с предаване в Германия на имущество на Западната група на войските в Германия и получава прякора Генерал Дима (въпреки че всъщност е само полковник). Якубовски е обвиняван във връзки със Солнцевската престъпна групировка и е писано за приятелството му с бодигарда на Владимир Путин и един от най-влиятелните хора в Санкт Петербург през 90-те – Роман Цепов (той нееднократно отхвърля подобни връзки).
От 1994 до 1998 г. Якубовски лежи в затвора за участие в кражбата на древни ръкописи от Руската национална библиотека в Санкт Петербург. Както пише "Комерсант", запознат с материалите по делото, Якубовски трябвало да изнася ръкописи от Русия, чиято редовна кражба е регулирана за първи път от същите тези Марек Фриш и Амос Сулами с помощта на куратора на отдела за редки ръкописи на Руската национална библиотека. Сред откраднатите ценности били френски средновековни ръкописи, централноазиатски списъци с миниатюри, но главното – еврейски ръкописи, включително свитъци от Тора, които, както подозира разследването, са "поръчани" от Израел. Аферата излиза наяве, когато откраднат от библиотеката древноеврейски брачен договор, Кетуба, е закупен от членове на общността "Приятели на Музея на Израел" на търг на книги в Ню Йорк и дарен на Националната библиотека на Израел – която и уведомява Русия, когато вижда в каталозите, че ръкописът принадлежи на Руската национална библиотека.
Якубовски е защитаван, наред с други адвокати, от вдовицата на Анатолий Собчак, Людмила Нарусова – през 1999 г., когато самият Собчак е във Франция след възбуденото срещу него дело за подкупи и злоупотреба с власт. Тогава руската прокуратура обвинява Нарусова в клевета за нейните изявления, в които тя обвинява ведомството в "ангажираност". Ксения Собчак свързва делото срещу баща си с "борбата на елцинския екип срещу Путин".
През ноември 1999 г. делото срещу Собчак е закрито той се завръща в Русия, неуспешно се опитва да стане депутат от Държавната дума и губернатор на Санкт Петербург, след оставката на Елцин подкрепя Владимир Путин на президентските избори, но през февруари 2000 г., без да дочака вота, умира в Калининградска област "от сърдечна недостатъчност" – както Шабтай Калманович, споменат по-горе, казва в интервю за изданието "Фонтанка", "в ръцете му". За това, че именно Калманович е първият човек, който вижда мъртъв Собчак, говори и Людмила Нарусова. Нарусова не е отговорила на въпросите на "Настоящее время".
Амос Сулами, похитителят на ръкописи, заловен за контейнера с кокаина, съхранявал в амстердамския апартамент на Шемтов Михтави картина на Малевич, за която твърдял, че е купил в Санкт Петербург на таен търг. По-късно я изпратил в Израел на клиент, израелски търговец на изкуство с криминално минало. В любовта си към изкуството Сулами не пренебрегвал и фалшификатите: принадлежащи му копия от произведения на руските авангардни художници Александра Екстер и Иван Клюн дори били изложени между 2020 и 2021 г. в музея "Людвиг" в Кьолн на изложба на фалшификати на руския авангард.
Сега Амос Сулами, по думите на Шемтов Михтави, живее живот на пенсионер в Израел, където след излежаването на присъдата си за контрабанда на кокаин отново е бил осъден, вече по друго дело.
"Путин спечели, аз загубих"
Въпреки липсата на преки доказателства Михтави е уверен, че именно Владимир Путин е присвоил неговия кокаин. Израелецът не таи злоба към руския президент, въпреки че смята, че на Путин му е време да напусне политическата сцена:
- Ето какво искам да кажа: Путин е бил същото бедно дете като мен. И двамата сме мечтали да забогатеем. Разликата е, че той спечели, а аз загубих. Той е единственият човек, който излезе сух от водата след 90-те години. Много го уважавам, той е умен човек. Първо получи власт, като стана заместник-кмет, а след това – и пари. Мисля, че този контейнер му донесе 7-10 милиона долара. Пожелавам всичко най-добро на Путин, той вече не може да бъде обвинен, той е президент.
А това, че в резултат стана президент, добре ли беше за Русия?
- Мисля, че поне първите десет години беше за благо. Икономиката нарасна. Путин направи много добри неща за Русия. През 1992 г. хората стояха на опашки да си купят хляб.
А това, че остава президент сега – добре ли е?
- Мисля, че той е на власт прекалено дълго. Струва ми се, че още няколко години и трябва да си отиде. Той направи всичко възможно за Русия. Далече съм от политиката, но ми се струва, че той е твърде жесток с опозицията. Вашият опозиционен политик, Навални, е в затвора. Мисля, че е време да го пуснат и да не го мъчат повече. Русия има нужда от повече демокрация. Но това може да направи само самият Путин.
Този разговор е проведен през есента на 2021 г., преди руската инвазия в Украйна. Малко преди публикуването на разследването журналистите от "Настоящее время" молят Шемтов Михтави да напише няколко реда за това какво мисли за войната. Ето неговия отговор:
"Путин не спира да бомбардира мирни украински градове и военни обекти. Страните от свободния свят трябва да попречат на руския президент да продължи окупацията на демократична суверенна държава и да причинява човешки страдания на 40 милиона граждани. Убеден съм че Русия няма да победи в тази несправедлива война, защото украинският народ е решен да се бори за страната си."
------
* "Настоящее время“ е рускоезичен телевизионен канал с редакция в Прага (Чехия), а журналистите му работят в Русия, Украйна, Казахстан, Азербайджан, Беларус, Грузия, Киргизстан и други страни. Каналът е създаден от медийната корпорация Радио Свободна Европа/Радио Свобода с участието на "Гласът на Америка“ и се финансира от грантове от Конгреса на САЩ чрез Американската агенция за глобални медии. Според информация, публикувана на официалния уебсайт, на представители на правителството на САЩ, включително на ръководителя на Съвета на управителите по радио и телевизия, е забранено да се намесват в работата на журналистите от канала. Официалното денонощно излъчване започва на 7 февруари 2017 г. През ноември 2017 г. Министерството на правосъдието на Руската федерация заплашва да ограничи дейността на канала, тъй като той съдържал "признаци за изпълнение на функциите на чужд агент“. На 5 декември същата година Министерството на правосъдието на Русия вписва "Настоящее время“ в регистъра на медиите – "чуждестранни агенти". На 28 февруари 2022 г., по искане на Генералната прокуратура, Роскомнадзор блокира уебсайта на канала в Русия във връзка с отразяването на инвазията на Русия в Украйна. Сайтът на Радио Свобода също е блокиран на руска територия.
