Европейските политици обмислят какви още санкции да предприемат срещу Русия. Или пък да не предприемат? В този многообразен процес, в който често връзката се губи, все по-забележима е липсата на един основен играч - Европейския съюз. Това пише в своя статия чешкото издание iRozhlas, която представяме без редакторска намеса.
През последните дни виждаме как Европа, в стремежа си към високата цел се опитва да предотврати въоръжена агресия от страна на Русия срещу Украйна. След визитата на френския президент Еманюел Макрон в Москва и Киев и непонятното пътуване на германския канцлер Олаф Шолц във Вашингтон двамата се срещнаха с полския президент Анджей Дуда в рамките на т.нар. Ваймарски триъгълник, който се смята да отживелица.
Тримата се обединиха около мнението, че са загрижени за "безопасността и стабилността в Европа, а така също и за независимостта и териториалната цялост на Украйна. На 10 февруари в Берлин се състоя поредната среща на представители на Франция, Германия, Русия и Украйна в т.нар. Нормандски формат.
Несъмнено е по-добре да се води диалог и да се ползват всички достъпни форуми, отколкото да се позволява на Русия, на фона на липсваща западна реакция, да продължава струпването на въоръжени сили на границата с Украйна. Предполага се, че там вече се намират 115 хил. войници, готови за бой. При това диалогът е за предпочитане, като се има предвид, че Владимир Путин явно няма намерение да отстъпва.
Когато президентът Макрон се похвали в Киев, че стопанинът на Кремъл го е уверил в спада на напрежението Москва опроверга думите му, а от Елисейския дворец също се наложи да направят корекция на думите на Макрон.
Путин даде да се разбере, че е готов да разговаря с такива лидери като Макрон и Шолц, който скоро ще бъде в Москва, макар да демонстрира снизходителна умора от тези срещи и всъщност чака как се ще развие диалогът със САЩ. Именно към тях Русия адресира исканията си за безопасност и именно те засега отговориха на тези искания с отказ.
Ясно е, че руският лидер не може дълго време да държи войски на украинската граница. Той или ще даде заповед за настъпление или ще започне изтегляне. За това ще има наложено обяснение, което Западът се опитва да му подскаже. В настоящия момент преобладава увереността, че няма заплаха от непосредствена пълномащабна агресия. За нея вече не говорят дори американците, които до неотдавна заявяваха, че нападението ще започне всеки момент.
Сега всичко се върти около това кой какво е обещал и ще обещае на Путин и как това ще бъде възприето в Кремъл. Вече няма да е достатъчно да се обещае, че тази или друга страна от НАТО (Франция или Германия) няма да допуснат влизането на Украйна в Алианса.
Но как да се поднесе подобно неписано задължение на обществеността, обхваната от антиукраинска и антизападна истерия? Путин ще поиска нещо повече, някакви гаранции в рамките на концепцията на т.нар. "неделима" европейска безопасност, която Русия не вижда по начина, по който я виждат западните страни.
По този начин европейските политици обмислят какво биха могли да предложат на Русия, за да престане да тропа с крак. Или с какви санкции да бъде заплашена? Или да не бъде заплашвана? Германският канцлер, например, все още се колебае и не се решава да повдигне въпроса за "Северен поток-2".
В целия този многообразен процес, в който често се губи връзката, много забележимо липсва един играч - Европейският съюз. Жозеп Борел няма никаква роля, европейската дипломатическа служба не представя никакви предположения.
Русия не иска да води преговори с ЕС и страните-членки без възражения улесняват живота й. Остава ни само да се утешим с това, че настоящата криза по най-очевиден образ връща смисъла в съществуването на НАТО. Руската военна заплаха сплоти редовете му и накара такива неутрални страни като Швеция и Финландия отново да се замислят за членство и подтикна САЩ за вземат под закрила Европа.
