Подходът на Ню Делхи към конфликтите – особено тези, които включват неговите партньори – продължава да се определя от аксиомата на Джавахарлал Неру от 1957 г. Това пише в анализ за изданието The Hindu. Авторът обяснява подробно тънкостите на националните интереси на Индия и констатира, че САЩ сякаш не разбират тези нюанси.
През 1957 г., година след съветската инвазия в Унгария, индийският премиер Джавахарлал Неру обясни на парламента защо Индия не е заела твърда позиция на изобличаване спрямо СССР: "В света година след година и ден след ден има много неща, които силно не харесваме. Ние не ги осъждаме, защото когато се опитваш да решиш проблем, няма смисъл да осъждаш и обиждаш."
Аксиомата на Неру определя подхода на Индия към конфликтите - особено тези, които включват партньори - и до днес. Независимо дали става дума за съветската инвазия в Унгария (1956), Чехословакия (1968) или Афганистан (1979) или американското нахлуване в Ирак (2003), Индия повече или по-малко се придържа към тази линия. Нейният отговор на "руската специална операция" в Украйна (бел. ред. - войната, подпалена от Владимир Путин) – осъждане на смъртта на цивилни без контраобвинения и отказ да гласува в ООН срещу Русия – не се различава фундаментално от исторически предпазлив неутралитет.
А Индия далеч не е единствената. Южна Африка, друга голяма демократична държава, също се въздържа при гласуването в ООН срещу Русия. И Обединените арабски емирства, близък съюзник на САЩ в Персийския залив, където са разположени хиляди американски войници. Израел, най-близкият съюзник на САЩ в Близкия изток, осъди руската операция, но не подкрепи санкциите и отказа да изпрати отбранителни системи в Украйна. Турция, съюзник в НАТО, направи същото и дори действа като посредник между Украйна и Русия. Нито една от тези страни обаче не е била подложена на натиск и критика от Запад, за разлика от Индия. Президентът на САЩ Джо Байдън нарече позицията З "доста нестабилна". А неговият заместник-съветник по национална сигурност по международна икономика Дулип Сингх, който наскоро посети Ню Делхи, заплаши Индия, че ако опитва да прави бизнес с Русия (най-вече да увеличи бързо обема на внос на руски енергийни суровини т.е. петрол и газ), може да попадне в мрежата от вторични ефекти на западните санкции срещу Руската федерация.
Анализ на причините
Най-общо могат да се разграничат три причини – политическа, икономическа и стратегическа. Политически Запада внимателно изгражда идеологията, че специалната операция на Владимир Путин в Украйна (бел. ред. - войната) е атака срещу целия "свободен свят", по думите на американския президент Джо Байдън. Тази легенда ще изглежда неубедителна, ако опитът на Запада да накаже руснаците не бъде подкрепен от най-голямата (като размер на население) демокрация в света (Индия). Икономически, антируските санкции бяха наложени главно от западни страни. Те бяха подкрепени само от три азиатски държави – Япония, Южна Корея и Сингапур. Китай, втората икономика в света, няма да се съобрази със санкциите на САЩ. Ако Индия продължи да търгува с Русия, това неизбежно ще смекчи удара от санкциите върху руската икономика.
Стратегически това е най-важната глобална криза след Студената война. Индия през последния половин век засили стратегическото си партньорство със САЩ и Запада като цяло, като същевременно поддържа топли отношения с Русия. Доскоро този баланс не беше под въпрос. Но с руската операция в Украйна и почти пълното разкъсване на отношенията между Москва и Запада, страни като Индия са изправени пред труден избор кого да подкрепят. На фона на новооткритото си партньорство със Съединените щати, които виждат Ню Делхи като противовес на Китай в Индо-Тихоокеанския регион, мнозина очакваха Индия да се откаже от стратегическата автономия и да заеме прозападна позиция. Това обаче не се случи.
Как се вижда конфликтът от Индия
Всички тези аргументи са валидни от гледна точка на Запада, но той губи от поглед позицията на Индия. И тук има сериозни разлики. Световният ред се променя бързо. Ако войната с Грузия през 2008 г. и анексирането на Крим през 2014 г. бяха първите признаци на тази промяна, то изтеглянето на американските войски от Афганистан, когато страната, след двадесетгодишна борба срещу ислямистите, беше оставена на милостта на талибаните и руската операция в Украйна са най-острите симптоми на ново глобално разстройство.
Индия вижда три велики сили в света и няколко средни. Съединените щати остават най-големите, но влиянието им върху световната геополитика непрекъснато намалява. Китай, от друга страна, расте бързо и се стреми, както Ръш Доши твърди в книгата си "Дългата партия", да отслаби силата на Америка и да я изтласка от глобалния ред. Русия е наранена мечка с имперска носталгия. Икономически е слаба, но остава суперсила по отношение на територия и военна мощ. Като оставим настрана моралната преценка, двама от тримата са партньори на Индия, а единият е конкурент (Китай). Следователно въпросът пред Индия, средна сила, е следният: защо трябва да избира страна в разгорялата се в Европа конфронтация между нейните двама партньори, което само ще засили нейния конкурент?
Освен това страните формират външната си политика въз основа на собствените си национални интереси, а не само на морални задължения. През 1999 г. ръководеното от САЩ НАТО бомбардира Югославия цели 78 дни, вярвайки, че тази кампания ще служи на интересите на американското ръководство след края на Студената война. През 2003 г. САЩ нахлуха в Ирак, защото искаха да променят Западна Азия. По същия начин те унищожиха и друга държава – Либия. Сега САЩ се опитват да накажат Русия не толкова заради морални задължения (защото самите те действат в най-добрия случай избирателно), а защото кризата в Украйна отвори възможности за САЩ да отслабят Русия, техния основен съперник в Европа. Но националните интереси на Индия не съвпадат с тази линия. Индия няма полза от отслабена и изолирана Русия. Обратно, Индия се нуждае от Русия не само за отбрана и закупуване на енергия, но и по геополитически причини. Индия е еднакво континентална и морска сила. И ако тесните връзки със САЩ, Япония и Австралия са важни за нейната морска сигурност и интереси, то връзките с Русия, Иран и Централна Азия са важни за нейната континентална, особено в светлината на срамното изтегляне на САЩ от Афганистан.
Трагедията на Украйна
И накрая, Запада в никакъв случай не е невинен наблюдател в цялата украинска криза. На Украйна беше обещано членство в НАТО още през 2008 г., но така и не беше предоставено (бел. ред. - конкретно украинският външен министър Дмитро Кулеба обвини Германия и Франция за това решение с думите, че грешката им тогава сега наказва само Украйна). Само обещанието обаче провали руските изчисления за сигурност и Москва започна да действа решително, анексирайки Крим и подкрепяйки сепаратистите в Донбас. Съединените щати снабдяват Киев с пари и оръжия, но не са предприели сериозни стъпки за засилване на сдържането на Русия. Ако войските на Путин влязоха на територията на Украйна, това беше само защото той реши, че НАТО няма да защитава страната извън Алианса. Въпреки че украинската съпротива попречи на Русия да постигне първоначалните си цели, Москва може да успее да убеди украинския президент Володимир Зеленски да приеме неутралитет. Освен това териториите, които са обект на него, могат да се разширят. И това е трагедията на Украйна. Западът не само не успя да овладее Путин, но с ограничената си реакция на сраженията тласна Русия още повече в прегръдките на Китай. Какво трябва да направи Индия – да задълбочи тази прегръдка, като подкрепи антируската линия на Запада, или да си сътрудничи с Москва при свои условия и да даде на Русия възможност да диверсифицира отношенията с Азия? Индия избра второто.
Индия предлага помощ за решаването на руско-украинския конфликт
Индия не е сателит на нито една от суперсилите (освен това дори сателитите в никакъв случай не бяха единодушни в подкрепата си за санкции). Тя не е част от никаква система от съюзи (Четиристранният диалог за сигурност или Четворката не е съюз). Както всяка друга страна, Индия си запазва правото да провежда политика на прагматичен реализъм и национални интереси. И тя вярва, че неутралността, стратегическата автономия и отворените канали с двете страни са най-подходящи за нейните интереси. Това не означава, че Индия подкрепя конфликта. Това не е вярно. Но Съединените щати, най-важният стратегически партньор на Индия, изглежда не разбират тези нюанси. Поне такъв извод се навежда на мисълта от изявленията на Вашингтон.
За да се спаси: Путин залага на генерал-убиец на цивилни. Ще се намеси ли НАТО?
Автор: Стенли Джони; Превод: Ганчо Каменарски
