Най-общо казано, в момента има два важни проблема, които са налице и са във взаимно противоречие по отношение на ставащото в Украйна. Но всъщност има много повече проблеми и този конфликт може или по-скоро трябва да се разглежда от различни гледни точки. Това пише в пространен анализ за войната в Украйна в хърватското издание Advance.
Според една от гледните точки, Украйна води отбранителна война, в зависимост от това колко е подкрепена. Ясно е, че Зеленски няма да декларира публично подобен подход. Той ще трябва да заеме позиция един срещу всички, ако не иска деморализацията да пречи на защитата на страната му, докато другите се колебаят да помогнат.
Разбира се, струва си отново да се върнем към самото начало на войната. Публично Зеленски не вярваше, че ще има такава. Байдън също наскоро припомни това (бел. ред. - макар че Киев напомня как е искал повече санкции и повече присъствие на НАТО преди избухването на войната). Според американския президент, Зеленски "не е искал да слуша", когато американското разузнаване му докладва: Русия ще атакува "с голяма степен на вероятност". Зеленски наистина ли е смятал, че Русия няма да се осмели да предприеме тази стъпка или просто е защитавал украинската икономика по този начин, знаейки, че (предвоенната) паника ще предизвика хаос? Трудно е да се каже, но той е бил убеден в едно нещо със сигурност: че може да разчита на значителна подкрепа от Запада.
Да се върнем още по-назад – към мирните споразумения Минск II. Ясно е, че Зеленски отказа да се съгласи с техните условия, защото търсеше други възможности. Нека напомним, че две европейски сили се договориха за Минск II и за прекратяване на конфликта в Донбас между Русия и Украйна, която тогава беше оглавена от Петро Порошенко, предшественика на Зеленски. По-специално споразуменията предполагаха, че Киев ще даде широка автономия на сепаратистките републики Донецк и Луганск. В идеалния случай това щеше да създаде достатъчно разстояние между Киев и сепаратистите и тогава вероятно нямаше да има причина за руска инвазия.
Разбира се, Минск II не подхождаше на Украйна. Може би тя щеше да загуби Донбас не само де юре, но и де факто. Това обаче отново е нещо, което трябва да се разгледа, тъй като де факто украинците загубиха Донбас през 2014 г. Именно Донбас "плати" за Майдана и скъсването на Киев с Кремъл.
Формално Зеленски не се отказа от Минск II, но когато дойде на власт, даде да се разбере, че ще търси по-добра позиция за Украйна в рамките на това споразумение. Москва заяви, че ще отиде по-далеч и ще организира въоръжена офанзива, за да си върне контрола над Донецк и Луганск - още повече, че според френския президент Еманюел Макрон при среща на руския държавен глава Владимир Путин и на Володимир Зеленски в рамките на Нормандския формат, Путин от самото начало е показал, че не харесва украинския си колега. Зеленски не може да не е разбрал, че много трудно може да се надява Кремъл да отстъпи от Донбас.
Факт е, че украинските войски са концентрирали сили близо до Донецк и Луганск, а руската армия близо до границите с Украйна. Кой "започна първи" сега е голям въпрос в политическите битки, но дори тогава беше напълно ясно, че това няма да свърши добре.
ОЩЕ: Лъжите на Путин за Донбас са опровергани от доклад на назначен от сепаратистите в Донецк чиновник
Русия предприе инвазията в Украйна на 24 февруари. Можеше ли това да бъде избегнато, ако например на 23 февруари Зеленски беше заявил публично на Русия: "Няма да влезем в НАТО, не атакувайте". Това щеше ли да е достатъчно? Още повече, че в началото на руската инвазия Зеленски говореше за мирни преговори, в които да се обсъди статут на автономия на Донбас, на протекторат тип Хонконг дори, но Путин мълчеше и войниците му атакуваха.
Ако изявление за Украйна вън от НАТО би спряло битките, защо Зеленски не го направи? Най-малкото би могъл тактически да отложи руското нахлуване и да изчака, докато руските сили се уморят да стоят на границата и евентуално да отложат операцията за друг път. В крайна сметка нещо подобно вече наблюдавахме миналата пролет.
Всичко това предполага, че Зеленски е бил уверен в подкрепата на Запада, както и в собствените си сили. До известна степен той беше прав и за двете. Веднага щом започна руската инвазия, западните страни се задействаха като единен фронт и скоро последваха санкции, а след това въоръжението тръгна към Украйна. В същото време украинската армия оказа изключителна съпротива, която много по-голямата Русия не успя да сломи. Да, след повече от 100 дни битки руснаците постигнаха известен успех, но всички разбират, че е по-малко от очакваното. Украинската армия провали руските планове по много точки, въпреки че нещата сега изглежда се променят.
В конфронтацията на изтощението Украйна ще падне първа и числата потвърждават това. Русия просто е в състояние да обновява своите войски и дори може да си позволи да прави грешки. Загубата на още два-три града на изток обаче ще бъде повратна точка за Украйна, тъй като няма да има с какво друго да повдигне моралния дух. И с такива перспективи би било по-добре украинците от тактическа гледна точка да потърсят мир сега, докато най-лошото не се е случило, докато руснаците все още не са се "озлобили", както беше във Втората световна война, когато най-накрая пречупиха германската офанзива на източния фронт. В крайна сметка тогава изглеждаше, че е по-лесно да се стигне до Берлин, отколкото да се защити Сталинград.
Как Зеленски разбира това е голям въпрос. Но съюзниците му на Запад разбират това добре и сега неофициално му намекват, че е време да се подготви за определени отстъпки на Русия. По този начин може да бъде предотвратен изключително военен изход, по-неблагоприятен за него и за Украйна.
Западните съмнения за Зеленски могат да станат много опасни - вероятно много по-опасни от настоящата руска инвазия. В крайна сметка, поради тези колебания, той може скоро да се окаже в положение, в което изобщо няма да може да защити страната си или да спре руската офанзива. В същото време Русия вече няма да слуша призиви за мир.
Никой публично не признава, че идва момент, в който има съмнения относно подкрепата на Украйна, но това ще проличи "между редовете". Известният Ноам Чомски често казва, че "всичко пише" на страниците на The New York Times (в случая това е синоним на големите медии) и трябва само да го прочетете.
Толкова много пише и в неотдавнашна публикация на агенция "Ройтерс", подписана от Джон Айриш, Андреас Ринке и Гумейр Памук, озаглавена "Какво сега? Украинските съюзници разделени в мненията". Всъщност те не са толкова разделени. Те все още демонстрират силно единство, но ако говорим за украинската победа, тогава наистина има колективни съмнения за това, заедно със съмнения в себе си. Дойде моментът, когато Западът трябва (засега само в икономиката) да пожертва нещо, за да продължи да помага на Украйна. Европа, например, трябва да се откаже от руския петрол и руския газ, но алтернативните руски пазари, както свободния пазар, където цените на енергията непрекъснато растат, объркват плановете им.
Френският президент Еманюел Макрон каза, че Русия не може да бъде "унижена" по същия начин, по който Германия е унижена през 1918 г. Това изявление, както се очакваше, предизвика силна реакция, но не е съвсем ясно какво иска да каже Макрон с това. Първо, сравнението с 1918 г. е неправилно, тъй като икономическите последици, наложени върху Германия по това време, идват след нейното поражение в Първата световна война. Русия не е загубила и не изглежда скоро да бъде победена. Очевидно всъщност Макрон искаше да каже нещо друго, а именно, че Русия не трябва да бъде доведена до състояние, в което ще бъде готова да направи нещо друго, "по-безумно". Например да нападне Полша.
Съмненията на Запад – не само в Париж, но и в Лондон, Вашингтон, Брюксел – не са свързани преди всичко с украинските загуби. Може би там някой се тревожи за трагедията на един народ, но малцина не проливат крокодилски сълзи, а искрени. Съмненията са породени от факта, че основната цел не е постигната и тази цел не е непременно отбраната на Украйна. Никой на Запад не си къса косите, защото например Херсон премина в ръцете на руснаците. Не, целта е да се отслаби Русия, за което самите западняци говорят откровено.
На тях малко им омръзна да чакат руския колапс, особено след като руснаците се хвалят с печалбите си, тъй като цените на енергията сега са много високи. Ако Русия не отслабва, тогава защо е тази война? Този въпрос сега се задава от мнозина на Запад. Отслабена Русия е нужна, необходима, така че в близко бъдеще тя да не се превърне в основен евразийски конкурент. Сега много хора казват, че Русия печели повече, отколкото губи, включително и териториално. Тези разговори стигат и до Зеленски и въпросът е дали той е готов да ги изслуша или ще играе своя собствена игра.
"План Б": Великобритания и Полша влизат във войната. Смъртта на Путин няма да промени нищо
Превод: Ганчо Каменарски
