През 1986 г., година преди Русия да регистрира първия си официален случай на ХИВ, служинел от съветското здравеопазване на име Владимир Трофимов говори по държавната телевизия за тревожната нова инфекция, която прави заглавия в международните медии. "Това е западна болест", каза той. „Но тук няма основа за разпространението на това заболяване, тъй като в Русия няма наркомания и проституция.“
Днес малко се отрича, че СПИН е и руска болест. Повече от 340 000 руснаци са умрели от СПИН, две трети от тях през последното десетилетие. Само през 2018 г., последната година, за която са налични точни данни, СПИН отне живота на 37 000 души в цяла Русия, като процентът на новите инфекции нараства с между 10 и 15 процента годишно, твърди Световната здравна организация.
И макар Трофимов да греши също и за пристрастяването към наркотиците и проституцията в Русия, традиционните рискови групи вече не съставляват по-голямата част от новите инфекции.
Въпреки че споделянето на една и съща спринцовка сред наркоманите да е била една от основните причини болестта да се разпространи толкова бързо, повечето предавания на ХИВ в Русия - 57 процента - сега са резултат от хетеросексуален секс. Употребата на наркотици е отговорна за 40 процента, докато гей сексът – за около 3 процента, твърди руският Федерален изследователски център за превенция и контрол на СПИН в Москва.
„В момента няма такова нещо като рискова група - има само рисковано поведение“, казва Мария Годлевская, координатор на проект в базираната в Санкт Петербург организация EVA, която помага на жени, живеещи с ХИВ. „Това може да засяга всеки, от спортисти през балерини до свещеници.“
Годлевская, която е ХИВ-позитивна повече от 20 години, казва, че ниските нива на тестване в миналото са били една от причините епидемията да се разраства толкова бързо в Русия.
„Тази липса на тестове означава, че съпружеските двойки се заразяват взаимно, защото единият от тях не знае, че другият е бил ХИВ-позитивен от години“, каза тя. Много жени, добави тя, откриват едва по време на бременност, че са ХИВ-позитивни, когато са подложени на проверка за заболяването. Дори пенсионерите в провинцията са все по-застрашени, казват лекарите.
Броят на хората, живеещи с ХИВ в Русия, сега надхвърля 1 милион според официалната статистика. Повечето експерти казват, че истинската цифра вероятно е най-малко 1,5 милиона - около 1% от общото население от 146 милиона, - защото много хора не са наясно със своя ХИВ-позитивен статус. В пет руски града в Сибир и Уралския регион - Челябинск, Иркутск, Самара, Толиати и Екатеринбург - над 1,5 процента от населението е ХИВ-позитивно.
Въпреки че Владимир Путин никога не е описвал ХИВ като „западна болест“, той показа забележително нежелание да обсъжда ХИВ епидемията в страната. Освен няколко кратки коментара, руският президент не е говорил по никакъв начин за ХИВ от 2006 г., когато призова за спешни действия за справяне с вируса. Въпреки това през последните години Русия се противопостави на призивите за въвеждане на сексуално образование в училищата и се противопостави на НПО, които се опитват да преодолеят прилива на нови инфекции.
Традиционализъм
Критиците твърдят, че нежеланието на Русия да приема изпитани средства за намаляване на нови ХИВ инфекции е резултат от ултраконсервативните правителствени политики , насърчавани от мощната Руска православна църква след завръщането на Путин в президентството за трети мандат през 2012 г.
През 2013 г. Павел Астахов, по онова време висш служител в Русия в областта на правата на децата, заяви, че романите на руски автори като Лев Толстой съдържат всичко, което детето трябва да знае за любовта и секса. Астахов напусна поста си през 2016 г., но отношението бавно се променя. През 2017 г. плановете за провеждане на онлайн уроци за ХИВ / СПИН за руски студенти бяха захвърлени, след като образователното министерство настоя да се избягват „деликатните теми“ и употребата на думата „презерватив“.
"Вместо сексуално образование правителството казва, че младите хора трябва да се придържат към лозунга" основното оръжие срещу ХИВ е любовта и вярността ", пише в статия Искандер Ясавеев, социолог от Висшето училище по икономика в Санкт Петербург. Публикувана наскоро от "Новая газета", опозиционен вестник.
„Путин чрез своето мълчание и традиционализъм носи значителна част от отговорността за епидемията от ХИВ в Русия“, добави той.
Политиките в областта на наркотиците в Русия също са пречка за намаляване на новите инфекции, казват ХИВ- активисти. Метадонът, за който международните изследователи твърдят, че може да намали риска от предаване на вируса чрез намаляване на интравенозна употреба на наркотици, е забранен в Русия и всеки, който го доставя, е изправен пред до 20 години затвор.
Последиците от забраната на метадон в Русия бяха ярко илюстрирани след завземането на Крим от Украйна, където наркотикът е предписван на хора, които се борят със зависимости от хероин.
Според Организацията на обединените нации около 800 бивши зависими от хероин са били отрязани от заместваща терапия на базата на метадон, след като Русия анексира полуострова през 2014 г. Около 100 починаха от самоубийства, предозиране или усложнения, свързани с ХИВ и туберкулоза през следващата година, казват от ООН. Русия отрече смъртните случаи да са свързани със забраната за метадон.
„Чуждестранни агенти“
Неправителствените организации, които работят с употребяващите наркотици, също попаднаха под удари в Русия. Фондация „Андрей Рилков“, която има около 25 членове, е единственият източник на безплатни, чисти игли и презервативи за зависими в Москва, град с повече от 12 милиона души.
През 2016 г. руското правителство задейства списък на така наречените чуждестранни агенти, които получават задгранично финансиране. През април организацията беше принудена да ограничи достъпа до своя уебсайт, след като Василий Пискарьов, ръководителят на комисията по сигурност на руския парламент, я обвини в насърчаване на употребата на наркотици след доклад на опозиционен уебсайт за усилията й да помогне на зависимите по време на блокирането заради коронавируса в Москва.
„Правителството вярва, че всяка работа, извършена в съответствие с международните препоръки на СЗО, е работа, насочена към въвеждане на западно корупционно влияние върху руската младеж“, каза Аня Саранг, директор на фондацията.
Вадим Покровски, откровен ръководител на Федералния изследователски център за превенция и контрол на СПИН в Москва, често обвинява социалния консерватизъм и влиянието на религиозните групи за нарастването на новите ХИВ инфекции.
„Преобладават консервативните настроения“, заяви наскоро Покровски. „Правилата на поведение трябва да съответстват на християнските традиции, които някои смятат, че сами по себе си ще намалят разпространението на ХИВ инфекции.“
Покровски посочи Германия като пример за ефективна борба с вируса. Германия има около 3500 нови ХИВ инфекции годишно, което е около 30 пъти по-малко, отколкото в Русия. В негя са налице всички неща, които Русия не прави - задължително сексуално образование в училищата, законна проституция, както и държавни програми за чисти игли и заместваща терапия с опиоиди.
Въпреки че Русия отделя около 29 милиарда рубли (360 милиона евро) годишно за лечение на ХИВ, Покровски казва, че голяма част от парите се изразходват за неефективни лекарства с вредни странични ефекти. Русия също има проблеми с получаването на антиретровирусни лекарства за тези, които се нуждаят от тях: Само около половината от 1 милион или там някъде регистрираните, живеещи с ХИВ, в момента получават необходимото лечение, според Покровски.
Пробив
Въпреки ужасяващата статистика, има ранни признаци, че нещата могат бавно да се променят към по-добро. Този проблясък на надежда се свежда главно до 33-годишния видео блогър на име Юри Дуд.
Бившият редактор на руски спортен уебсайт Дъд сега произвежда изключително популярни документални филми по противоречиви теми като съветския ГУЛаг и обсадата на училището в Беслан през 2004 г. На 11 февруари той пусна почти двучасов филм, озаглавен „ХИВ в Русия - епидемията, за която никой не говори.“ В рамките на пет дни той беше гледан от повече от 12 милиона души в YouTube. В момента има над 17 милиона гледания.
„Филмът беше някакъв пробив“, каза Годлевская, активистът на EVA. „Хората спряха да се страхуват да се подлагат на тестове и доста хора дори започнаха да говорят за своя статус. Социалните услуги в големи градове като Москва дори започнаха да стават по-приятелски настроени. "
В дните след излизането на филма търсенията на руски език за тестове за ХИВ в Google се увиличиха 56 пъти, а за опашки за тестове имаше информация от редица градове в Русия. На 17 февруари документалният филм бе показан пред депутатите на специална прожекция в руския парламент. Дмитрий Песков, говорител на Кремъл и служители на здравното министерство също го похвалиха.
Само 10 дни след пускането му в общественото пространство, , на 21 февруари, парламентът беше домакин на кръгла маса за ХИВ, на която присъстваха Покровски, служители на здравното министерство, както и редица хора, живеещи с болестта. Въпреки че избухването на COVID-19 пренасочи вниманието на правителството встрани от ХИВ, много активисти напуснаха парламентарната кръгла маса с рядко чувство за оптимизъм.
„Наистина се надявам, че кръглата маса не е краят на това“, каза Годлевская. „Колегите ми, които присъстваха, казаха, че изглежда, че това не е просто за шоу. Ще видим."
Покровски беше по-предпазлив. "По принцип сме еднакво мислещи хора," каза той пред колегите участници в кръглата маса, "но има много хора около нас, които имат много по-консервативни възгледи. Пригответе се за битка."
* Анализ Марк Бенет, "Politico", превод: БГНЕС
