Германия и останалата част от Европа дочакаха днес потокът газ по газопровода "Северен поток" да бъде възобновен след 10-дневно нервно очакване да приключи планираният ремонт.
Но как Германия стана толкова зависима от руския газ - ситуация, която играе в полза на президента Владимир Путин и неговата война в Украйна?
Студената война
В разгара на Студената война Съветският съюз започна да купува тръби от Германия, за да изгради нефто- и газопроводи, предназначени за използване на огромните му енергийни запаси.
Администрацията на Кенеди в САЩ, загрижена за разрастващия се руски енергиен устрем, успя да наложи ембарго върху износа на германски тръби.
След като санкцията бе отменена през 1966 г., през 1970 г. бе подписано историческото споразумение "тръби срещу газ", съгласно което стоманени тръби се предоставят на Съветския съюз в замяна на газ. През 1973 г. Западна Германия получи първите си доставки на сибирски суров петрол. До падането на Берлинската стена през 1989 г. Съветският съюз осигуряваше около половината от вноса на газ в Западна Германия.
Изгодни цени
Германия успяваше да купува руски газ на изгодни цени, което бе голям стимул за нейната промишленост.
С либерализирането на европейските пазари на газ и електроенергия през 2000 г. "енергийните компании търсеха най-евтините оферти. Това беше руският природен газ", каза наскоро Зигмар Габриел, някогашен министър на икономиката на Ангела Меркел.
Габриел беше един от няколкото социалдемократи заедно с бившия канцлер Герхард Шрьодер, които насърчаваха развитието на търговските връзки с Русия. След това тази политика беше продължена от консервативния наследник на Шрьодер - Меркел.
В едно от малкото интервюта, които даде, след като се оттегли от политиката миналата година, Меркел заяви, че близките търговски отношения с Москва са били "в интерес" на Германия.
Мрежата от зависимости се разрасна бързо през десетилетията. Изграждането на газопровода "Ямал", който минава през Беларус и Полша, започна през 1994 г. Газопроводът "Северен поток 1", който минава по дъното на Балтийско море, беше пуснат в експлоатация през 2011 г.
Енергиен преход
През 2011 г. след аварията във Фукушима Германия реши да се откаже от ядрената енергия. По-късно тя се ангажира да спре използването на въглища и да увеличи възобновяемите енергийни източници. Междувременно се очакваше, че газът ще помогне да се компенсира недостигът. В този контекст през 2015 г. правителството на Меркел взе решение да стартира проекта за газопровод "Северен поток 2" с Русия, който е близнак на "Северен поток 1", за да се удвоят доставките. Мащабният проект предизвика напрежение с Вашингтон и европейските партньори, които предупредиха, че той ще даде опасен лост за влияние на Путин. След години на строителство и милиони евро инвестиции, Германия най-накрая се отказа от плана само дни преди нахлуването в Украйна през февруари.
Напрежението нараства
Зависимостта от руската енергия продължава въпреки този ход, като връзва ръцете на Германия в конфликта в Украйна и помага за подхранването на военната машина на Москва.
Бен Макуилямс, специалист по енергетика в мозъчния тръст Bruegel, заяви, че е ясно, че Берлин сериозно се е объркал. "Съвсем очевидно е, че е направен залог, че ако търгуваме с много руска енергия, ще можем да контролираме Русия, а Русия има толкова много какво да губи, ако дразни или противопоставя Германия, че няма да го направи (да намали доставките)", каза той пред АФП. "Това беше залогът и той беше погрешен."
Берлин твърди, че "Газпром" е свил доставките от юни насам, което не му позволява да попълни резервите си преди застудяването на времето.
"Всички яйца в една кошница"
Слепота, наивност, алчност: Германия бе подложена на множество критики, че е позволила да бъде притисната в икономически и дипломатически ъгъл.
"Енергийната зависимост от Русия беше рационален ход - всички спечелиха", казва пред „Шпигел“ Ролф Мартин Шмитц, бивш главен изпълнителен директор на германския енергиен гигант RWE. "Но планът не включваше деспот като Путин."
Министърът на икономиката Роберт Хабек, член на партията на Зелените, който встъпи в длъжност с коалиционното правителство на Олаф Шолц през декември, заяви, че Германия е била принудена да научи някои жестоки уроци.
"Никога не бива да слагате всичките си яйца в една кошница", каза наскоро Хабек.
Правителството твърди, че чак през средата на 2024 г. ще може да се освободи от руския газ, който все още представлява 35% от вноса.
.....................................................................................
Софи Маркус, "Франс прес"
