Изминаха повече от седем месеца от началото на военния конфликт в Източна Украйна. Но въпреки изминалото време и всички различни събития, случили се оттогава, официалната позиция на Вашингтон по отношение на конфликта не се е променила много, твърди авторът Джош Хамър в Newsweek.
Накратко, тази твърде опростена и черно-бяла манихейска позиция е позицията на украинския максимализъм: Путин е лош и подъл, а Володимир Зеленски е прекрасен и благороден. Така че САЩ ще подкрепят усилията на Украйна да си върне всеки сантиметър територия в Донбас и Крим от нейния противник с ядрено оръжие, вероятно без значение каква е цената за американския данъкоплатец.
Официалният „доклад“ на Белия дом за телефонния разговор на президента Джо Байдън със Зеленски на 4 октомври точно формулира позицията на САЩ: „Президентът Джоузеф Р. Байдън-младши, съпроводен от вицепрезидента Камала Харис, разговаря днес с украинския президент Володимир Зеленски, в който той подчерта, че Съединените щати никога няма да признаят така нареченото анексиране на украинска територия от Русия. Президентът Байдън обеща да продължи да подкрепя Украйна, докато се защитава от руската агресия...". Това означава: ние ще защитим вашата война за връщането на всеки сантиметър от исторически оспорвана и етнически смесена територия, независимо какво искат хората, които живеят там, без значение каква е цената и каквато и да е съдбата на режима на Зеленски в Киев.
На този етап от конфликта почти цялата тази сантименталност е заблуда и контрапродуктивна за действителните национални интереси на САЩ в тези спорни територии. Националните ни интереси на украинския театър на военните действия не съвпадат с абсолютистката позиция на Зеленски. Нашият интерес е деескалация, разведряване и мир. Но ако искаме да постигнем тези цели (особено сега, когато заплахата от ядрена война става ясна, мнозина на Запад безразсъдно и все повече призовават за приемане на Украйна в НАТО, а самият жаден за война Зеленски призовава НАТО за „превантивен удар“ по Русия), Байдън трябва да приеме реалността и незабавно да промени стратегическия курс.
От първия ден на руската инвазия тази колона включва истории, в които се твърди (1) че Украйна, подобно на Русия, е дълбоко корумпирана и олигархична страна, а Зеленски е силно проблематичен лидер. Но (2) въпреки многото му недостатъци и статута му на пешка в ръцете на класата на глобалистите от Давос, оставането на Зеленски на власт в Киев е за предпочитане пред очевидна алтернатива Украйна да се превърне в марионетна държава на Москва като Беларус/Александър Лукашенко. Но Русия през май се оттегли от Киев и околностите му, с изключение на няколко огнища на военни действия в изолирани места наблизо. С други думи, в този момент е ясно извън всякакво съмнение, че Зеленски няма да ходи никъде, той и неговото правителство ще бъдат тук за дълго време. Съдбата на Киев е в безопасност.
На този етап боевете се водят в четири региона в източната част на Украйна. Това са спорни земи, които администрацията на Байдън и "либералната западна демокрация" в по-широк план смятат за толкова екзистенциално важни за Украйна и за целостта на "Запада", че връщането им под контрола на Киев изглежда струва цената на всеки убит, икономическите и хуманитарните разходи. До ужасяващата заплаха от открита ядрена война между НАТО и Русия.
Още по-лошо, що се отнася до самите спорни територии, достоверните резултати от проучване на Gallup от 2014 г. (годината, в която Путин за първи път влезе в Крим) показват, че 73,9% от кримчаните вярват, че присъединяването към Русия ще подобри техния живот и живота на семействата им (само 5,5% не са съгласни). Що се отнася до различните анклави на Донбас, като Луганска и Донецка област, те до голяма степен са разделени по равно между етнически украинци и етнически руснаци. В Луганск например разпределението на населението по етнос е почти същото - 50 на 50.
Авторът не коментира какво е настроението след отприщената от Путин война във въпросните територии! Проучване: 87% от украинците са против териториални отстъпки в замяна на мир с Русия
Нека бъдем напълно откровени: средният американски гражданин не се интересува и не трябва да се интересува дали една или две етнически разделени, не стратегически важни, исторически оспорвани области със славянско население в Източна Украйна в крайна сметка ще се подчинят на заповедите на Киев или Москва. Илън Мъск, в силно критикуван туит, изказа правилната идея: „мирът между Украйна и Русия“ може да бъде постигнат най-добре чрез „провеждане на повторни избори в анексираните територии [Луганска и Донецка област] под наблюдението на ООН“ и „Русия ще си тръгне, ако това е волята на народа“; „Крим формално е част от Русия, както е от 1783 г. (преди грешката на Хрушчов)“, „водоснабдяването на Крим трябва да бъде осигурено“.
Разбира се, в думите на Мъск може да се намери недостатък в детайлите – например ООН не може да бъде надежден и неутрален арбитър или наблюдател на каквото и да било. Но със сигурност е валидна идея за това какво САЩ и по-широко Западът трябва да правят и към какво да се стремят. Администрацията на Байдън, ако имаше дори частица здрав разум, би използвала всякакви лостове, за да накара Зеленски и Путин да седнат на масата за преговори възможно най-бързо, като по този начин ясно се премахне заплахата за ядрена катастрофа от дневния ред. И спестявайки на Съединените щати и НАТО ужасяващата перспектива за това, което никой президент в епохата на Студената война никога не би допуснал: открита и директна военна конфронтация със страната с най-големия ядрен арсенал в света. Това, разбира се, предполага отхвърляне на възможността за членство на Украйна в НАТО.
Фактът, че сегашната ни управляваща класа няма никакъв интерес към разумна деескалация и вместо това проявява сякаш безкраен интерес към ескалацията в Украйна и териториалния максимализъм, говори много за това колко далече е тя от реалността. Във всеки случай, да се надяваме, че следващия месец американският народ ще проговори и ще започне да възпира нашата подла, жадна за война управляваща класа при гласуването.
Превод: Ганчо Каменарски
