Въпреки силното си представяне на изборите за Бундестаг, партията „Зелени“ все още няма превес в нито една германска провинция, а анализите показват, че подкрепата за тях дори е по-слаба в бундеслендерите „с много природа“. Изглежда гражданите на ФРГ все още са по-заинтересовани от собствения си просперитет, отколкото от преодоляване на проблемите на климата, коментират в редакцията на германския национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung в своя статия, представена от агенция Фокус.
„Зелени“ искаха да спечелят подкрепата на повече избиратели на изборите за федерален парламент – не само собствениците на магазини за здравословна храна, на протестиращите младежи или на заклетите екоактивисти, но и на обикновените жители в селата или предградията. Дори когато „Зелени“ изостанаха в проучванията за общественото мнение, те не се отказаха от претенциите си за политическо ръководство на страната и продължиха да говорят за „климатично правителство“. В крайна сметка 14,8% от избирателите ги подкрепиха. Това е повече от всякога, но само половината от това, което Институтът „Аленсбах“ идентифицира като потенциал в началото на годината. Дали Германия е далеч по-малко „зелена“, отколкото всички си мислят?
Дълго време екологичното съзнание беше по-изразено в Германия, отколкото в други страни. Съоснователят на „Зелени“ Петра Кели беше поканена в САЩ през 80-те години на миналия век, за да разкаже повече за германския страх от изсичането на горите и киселинните дъждове например. Движението срещу ядрената енергия, което достигна до големи части от обществото, понякога беше осмивано в съседните страни, а стъпката към постепенно прекратяване на използването й беше посрещната с удивление от мнозина. Глобалните протести срещу климата също бяха много силно изразени в Германия през 2019 г. Под въздействието на лятната суша 1,4 милиона излязоха по улиците.
„Осъзнаването“ на климатичната криза, което наскоро призна федералното правителство, може би отдавна съществува от гледна точка на много граждани. Съюзът (ХДС/ХСС) и ГСДП също се ангажираха да се придържат към целите за климата, заложени в Парижкото споразумение, т.е. да ограничат глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Тяхното изкусително послание: не е нужно да се променя всичко, за да се овладее проблемът. Дори когато експертите считат програмите на двете партии за неадекватни, „Зелени“ изпаднаха в дилема. Всички прекомерни искания може да имат обратен ефект за целите на партията. Собствената й „клиентела“ обаче искаше по-строги мерки.
„Зелени“ взеха решение за по-ранното прекратяване на производството на електроенергия от въглища - през 2030 г., а не през 2038 г. Но това изглеждаше на много избиратели като основа за подробна дискусия. В допълнение към обещанието за климата, социалдемократите предложиха на германците минимални заплати в повече области на икономиката и повече жилища, а Съюзът (ХДС/ХСС) – повече политическа надеждност. Макар по-голямата част от гражданите на ФРГ да признават глобалното затопляне и да одобряват политиката в областта на климата, за много от тях все още поддържането на собствения просперитет е по-важна кауза. Всеки втори избирател казва, че опазването на климата е най-важният въпрос, но само един от всеки пети обвързва решението си за това как ще гласува с проблемите на климата.
„Зелените“ не успяха да постигнат истинско широко въздействие. Те се представиха най-слабо сред избирателите с ниско образование. И в селските райони, с малки изключения, те все още играят доста незначителна роля. Дори сред избирателите, които гласуваха за първи път, „Зелени“ не са първа политическа сила – такава е Свободната демократическа партия. В регионите, където хората пътуват до града с употребявани автомобили, преминаването към ненадежден местен транспорт или закупуването на скъпи електрически автомобили звучи като мечта от бъдещето, като промяна, която поне не е избрана доброволно. „Зелени“ не успяха да направят предложение на тези избиратели и по този начин да постигнат истинско широко влияние сред избирателите.
В края на краищата движението за опазване на климата изглежда разбира, че хората трябва да бъдат убеждавани стъпка по стъпка. Активистката Луиза Нойбауер наскоро написа: Политиката на абсолютизма е началото на края, а екологията без абсолютизъм също е край. Обществото ще трябва да бъде научено на екологична политика“. Процесът на анализ на това какво поддържа обществото и какво не вече започна. За да се постигне само германският дял от целта от 1,5 градуса, следващото федерално правителство ще трябва да утрои усилията си в опазването на климата, според проучвания. Това е част от климатичното обещание на всички партии, които сега говорят за възможни коалиции.
