Европа се учи как да спре да се тревожи и да живее с коронавируса. Но някои държави поемат по различни пътища, за да открият своя начин за връщане към нормалното. Това пишат в „Политико“ Джилиан Дойч, Корнелиус Хирш и Карло Мартушели.
Броят на случаите отново скача благодарение на силно трансмисионния вариант Делта. Но това е по-малко тревожно за европейските лидери, тъй като ваксините поддържат хоспитализациите и смъртните случаи доста под нивата от миналата година.
Това означава, че лидерите на ЕС променят начина, по който гледат на вируса, като обръщат внимание повече на процента хоспитализации, а не на броя на случаите, за да оценят разпространението му.
„200 е новото 50“, заяви германският здравен министър Йенс Шпан миналата седмица, позовавайки се на дългогодишния сравнителен показател за страната от 50 нови случая на 100 000 души като критичен. По-високият праг на Берлин отразява факта, че сега инфекциите генерират много по-малко хоспитализации.
По същия начин Италия заяви този месец, че ще даде по-голяма тежест на хоспитализациите при определяне дали да се въведат нови ограничения.
На практика Европа навлезе в нова фаза на пандемията, но политическите лидери се борят с нов набор от неизвестни: ефектът от ваксините, рискът от още варианти и потенциален скок на тежките заболявания. В същото време европейците отчаяно искат да се върнат към нормалното, а техните лидери искат да дадат старт на икономическия растеж.
„Европа е в доста несигурно положение“, казва Кристофър Дай, епидемиолог от Оксфордския университет. „Постигнахме много успехи в разпространението на ваксини. Но това ниво на ваксинация все още не е достатъчно високо, за да попречи на много хора да се разболяват и да умират."
На фона на скока в случаите заради щама Делта много държави се борят да намерят правилния баланс. Някои, като Франция и Италия, предприемат по-предпазлив подход, изисквайки доказателство за ваксинация сред определени професии, както и много други дейности. Великобритания пое в обратната посока и премахна всички ограничения миналата седмица, сякаш пандемията е приключила. Междувременно експертите по обществено здраве продължават да подчертават необходимостта от предпазливост.
Както Ханс Клюге, европейският регионален директор на СЗО, наскоро предупреди: „Далеч сме от края“.
Новото нормално
Нидерландия и Великобритания са два примера за това как политиците се борят с новата математика.
През юли процентът на репродукция на вируса в Нидерландия ("R") достигна най-високата си точка по време на пандемията. Премиерът Марк Рюте заяви пред репортери, че правителството му е направило „грешка в преценката“, като е премахнало ограниченията твърде скоро. Но този скок в случаите едва допринася за хоспитализациите, благодарение на относително високия процент на ваксинация в страната, като почти 70% са с поне една доза ваксина.
От избухването на пандемията моделът е ясен: вълната от нови инфекции е последвана от скок в броя на хоспитализираните хора. С нарастващия дял на ваксинираното население най-скорошното увеличение на новите случаи изглежда прекъсва този модел, тъй като хоспитализациите нарастват със значително по-бавни темпове.
Великобритания на практика се превърна в мека на варианта Делта: случаите в страната са по-високи сега, отколкото през есента на 2020 г., достигайки над 47 000 нови случая на 20 юли - ден след като правителството премахна почти всички ограничения заради коронавируса. Но широко разпространената ваксинация поддържа ниски смъртните случаи, въпреки че хоспитализациите са се увеличили от около 900 на близо 6000, което натоварва здравната система.
Нещо се промени
Във Великобритания, където много хора вече са били ваксинирани при появата на варианта Делта, има признаци на „ваксинален“ ефект върху броя на новите смъртни случаи поради COVID-19, като настоящата вълна се сравнява със скока на случаите през есента на 2020 г.
Експертите предупреждават също, че заразяването с коронавирус носи други рискове, а именно „дълъг COVID“. Около една трета от пациентите, които са имали симптоматичен COVID-19, който не е бил достатъчно сериозен, за да се наложи хоспитализация, все още са с продължителни здравословни проблеми. Това състояние има до 200 възможни симптоми.
„Това е сериозно заболяване, не го разбираме напълно“, казва Лорънс Йънг, вирусолог и професор по молекулярна онкология в Университета Уоруик. "Това оказва огромен натиск върху индивидите и върху качеството на живота им, както и върху здравните услуги."
Ваксината е нужното нещо
Най-добрите инструменти на Европа срещу пандемията са ваксините. Проблемът сега е, че не ги получават достатъчно хора.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви във вторник, че ЕС е постигнала целта си от 70% ваксинация на възрастните - макар че тази цифра всъщност се отнася само за тези с поне една доза. Но тенденцията, която тревожи политиците, е, че търсенето на ваксини намалява.
„Сега не е моментът да се самоуспокояваме и да сваляме гарда“, заяви комисарят по здравеопазването Стела Кириакидес в изявление.
Най-тревожното е, че източните страни - като България, Румъния и Хърватия - изостават. Тези държави досега избягват скок на случаите, задвижван от Делта, но експертите по обществено здраве предупреждават, че това може да е само въпрос на време.
Ангел Кунчев, национален епидемиолог на България, заяви, че очаква вариантът Делта да „доминира в епидемиологичната ситуация“ през следващите седмици. Само 16% от населението на България е напълно ваксинирано, отбеляза той, като 18% от възрастното население е с една доза. Кунчев обвини за ниските проценти „недоверието и скептицизма“ към ваксините.
По подобен начин министърът на здравеопазването на Хърватия Вили Берош обвини „пропагандата против ваксините, разпространяваща се в социалните медии“ като една от причините, поради които по-малко от половината възрастни в неговата страна са с поне една доза, и отбеляза, че само 60% от здравните работници на министерството са ваксинирани.
Ново нарастване на случаите в тези страни може да бъде опустошително, особено тъй като много от тези региони вече са били с някои от най-високите нива на смъртност в ЕС по -рано по време на пандемията.
"Не съм оптимист за ситуацията у нас..., както сред болните, така и сред хоспитализираните ще има по-високи нива на смъртност, отколкото в Европа", каза Кунчев пред Sofia Globe.
Като се има предвид колко региона в Европа изостават в приемането на ваксини, служителите на общественото здравеопазване засилват усилията и променят подхода си.
Предизвикателството за някои е, че бързото разпространение на ваксините срещу коронавирус - в съчетание с противоречията около Оксфорд/АстраЗенека - доведе до това, че хората имат „повече въпроси“ относно ваксинацията, според Сидхарта Дата, регионален съветник за имунизационните програми в регионалното бюро на Световната здравна организация за Европа. Той също така предупреди да не обвиняваме хората, които имат въпроси относно ваксините: въпреки че има някои, които категорично отказват да бъдат ваксинирани, здравните специалисти често могат да отговорят на въпросите или съмненията.
В Румъния, където по-малко от една трета от възрастните са започнали курс на ваксинация, СЗО Европа помогна за проектирането на чатбот, достъпен за смартфони, за да даде на хората повече информация в опит да се справи с колебанието.
Междувременно вариантът Делта, който е между 40 и 60 процента по-заразен от оригиналния коронавирусен щам, вдигна притесненията навсякъде. Бързото му разпространение накара експертите да повишат прага на стадния имунитет, който се смяташе за около 70 %. Френските учени от Института „Пастьор“ сега преизчисляват цифрата до 95%, докато моделирането от германския институт „Роберт Кох“ (RKI) вижда процент от около 85 % като необходим за поддържане на ниски случаи и хоспитализации.
Малко вероятно е ЕС да може да ваксинира толкова много хора въз основа на досегашните тенденции; също така не е сигурно дали 70% от света дори ще бъде ваксиниран до края на следващата година.
Учените са загрижени, че тези ваксинационни пропуски ще осигурят „перфектна почва за генериране на нови варианти - особено варианти на вируса, които биха могли да бъдат по-устойчиви на ваксината“, каза Йънг, вирусолог от Университета в Уоруик.
Нормално ли е новото нормално?
Може да е краят на пандемията, но това не означава, че животът е нормален.
Вместо това учените от RKI вярват, че увеличаването на обхвата на ваксинация и естествения имунитет превръщат пандемията в ендемична в Германия, но и премахването на вируса и постигането на стаден имунитет е недостижимо. Вместо това държавите трябва да се съсредоточат върху минимизирането на броя на тежките случаи.
Франсоа Болукс, професор по биология в Университетския колеж в Лондон, се чувства сигурен в прогнозата си, че пандемията ще приключи от средата до края на 2021 г. Но „края“ за Болукс означава, че вирусът „ще премине в ендемично състояние в повечето части на света и ще остане да съществува в световен мащаб заедно с останалите ~200 сезонни ендемични респираторни вируса“, написа той в Туитър.
„Коронавирусът е тук, за да остане“, съгласи се Дай. Той подкрепя френския подход като поддържане на социална дистанция и носене на маски, изискване от здравните и социалните работници да се ваксинират и изискване на доказателство за две дози поставена ваксина, преди да влязат в публичното пространство.
За разлика от това, решението на британския премиер Борис Джонсън да отвори страната, почти нормално предизвика брожения сред експертите по обществено здраве. Но Обединеното кралство все още не е отчело сериозни последици, освен леко увеличение на хоспитализациите и смъртните случаи. А учените не знаят какво да мислят с неотдавнашния спад на новите инфекции в Обединеното кралство. Някои го възприемат като положителен сигнал, докато други предупреждават, че по-малко случаи могат просто да са резултат от по-рядко изследване на хора, ученици във ваканция или спада след скока от мачовете на Европейското първенство по футбол, проведени във Великобритания.
Въпросите за това как да се управлява вируса се променят, но не стават по-лесни. От една страна, дебатите относно ваксините се разгорещяват, докато някои страни обмислят дали да ваксинират тийнейджъри.
Най-големият риск обаче е това, което ще се случи, когато хората спрат да говорят за вируса, каза Дай. „Хората искат да спрат с това като доминиращо нещо в съзнанието им и да възстановят живота си“, каза той. „Те не искат да говорят за това всеки ден. Но възможността да се вземат големи и различни решения, от политическа гледна точка, също ще започне да изчезва.
