Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Европа и "варварите"

31 август 2015, 18:11 часа • 8022 прочитания

Госпожа Меркел и господин Оланд са сериозно обезпокоени от хилядите „варвари“, които наводняват Европа. Програмите за предоставяне на убежище, като една от мерките за осигуряването на безопасност, също се сблъсква с реална заплата, насочена към самото сърце на „Централна“ Европа. Това пише журналистът Розарио Гамбоа за португалското издание Jornal de Noticias.

До момента обаче, няма негласен отговор на явлението, чийто произход или причини последователно се отчуждават, както в съзнанието, така и в дискурса на политиците.

Какво възнамерява да направи "Европа", за да задържи миграционните потоци? Какъв анализ и какви промени бяха проведени в европейската външна политика по отношение на жестоката реалност, която наблюдаваме всеки ден в продължение на една година? Колко още ще бъде възможно да се сдържа този „варварски фланг“ на лагерите с бежанци, със стени, препятствия за получаване на гражданство, докато европейският „ред“ накрая няма да поддаде?

Обществото от страни, организирали войната срещу Ирак (в търсене на наличие на химическо оръжие) или срещу Афганистан (чиято легитимност не можеше да бъде оправдана с традиционни причини, по думите на Дж. Буш) – къде е то сега? И какво да кажем за мълчанието на обществото и съучастието на отделните лица в историята с Либия, Египет и Сирия?...

Покрай проявената безотговорност за действията си, Европа се взира във „варварите“ с архаичен страх пред „другия“ - чужденецът, който иска да раздели с нея наследството и територията, принадлежаща само на нея.

И все пак Европа по своята същност е невероятно варварска. Варвари са били римляните за гърците; жители на Европа за нахлулите в пределите им римляни...

Ние сме расов, езиков и етнически продукт, тъй като сме в непрекъснато движение, пресичаме се и се приспособяваме към различни култури в различни времена и в разнообразен контекст. Именно, намирайки се в пресичането на езици и култури, организирайки заедно своя бит, размишлявайки за живота и целите му, Европа се пресъздаваше в поредица от метаморфози. Не като езеро, а като море с неговите приливи и отливи. Европа – наследницата на Атина, Рим и Йерусалим, езическа и възвишена, се е строила като проект или утопия: идеал за всеобщите и индивидуални стремежи.

Именно към тази, изглеждаща отстрани величествена Европа, се стремят мигрантите: Европа, където правата на човека са обещание за свобода, равенство и братство.

Но не я намират. Спъват се в страни, граници и след няколко разговора се връщат в изходната точка, където ги очаква смърт.

Какво е нашето място в този холокост?

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес