България е една от малкото страни в ЕС, които се съгласиха да приемат малък брой бежанци, засегнати от пожара преди две седмици в гръцкия лагер „Мория“, оставил над 13 000 души без подслон и стоки от първа необходимост. Този факт припомня лондонският „Emerging Europe“, съобщавайки, че в телефонен разговор миналата седмица гръцкият заместник-министър на миграцията и политиката в областта на убежището Йоргос Кумуцакос и българският министър на вътрешните работи Христо Терзийски са се договорили България да приеме още 70 непридружени непълнолетни до края на 2020 г.
В статия, озаглавена „България може да бъде привлекателна дестинация за бежанци от Близкия Изток. Ксенофобията ще попречи на това“, „Emerging Europe“ анализира ситуацията с ислямското население в България и стъпките в посока на интеграцията му, от една страна, и отхвърлянето, от друга.
За разлика от Гърция, която в момента е домакин на приблизително 50 000 бежанци, и Турция, приела повече бежанци от която и да е друга страна по света, много малко мигранти са избрали да търсят закрила в България, а още по-малко са получили правото да останат. Според Евростат през 2019 г. страната е предоставила убежище само на 885 души. Макар и скромно, това представлява увеличение спрямо 2018 г.
Като външна граница на ЕС, в началото на европейската бежанска криза през 2014 г. България отчете значителен брой нелегални гранични преминавания. До 2017 г. обаче техният брой е намалял с 90% поради екстремните мерки, предприети от страната.
Дори и със значителното намаляване на миграционния поток обаче, задържането остава обичайна практика. Условията в лагерите за задържане са описани като „нестандартни“ и има случаи на злоупотреба и дискриминация, за които се смята, че се използват като умишлен метод за възпиране на потока, установи Службата за координация по хуманитарните въпроси на ООН.
Страната с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС е похарчила над 85 милиона евро за изграждане на 146-километрова телена ограда по границата си с Турция от 2014 г. насам.
Причините за нежеланието на България да приеме повече бежанци са подобни на тези в редица други европейски държави като Чехия, Унгария и Полша. През април тази година трите централноевропейски държави бяха изправени пред Европейския съд за отказ да се придържат към квотите, договорени през 2015 г. за броя на бежанците, които всяка държава-членка трябва да приеме. Страните посочиха опасения за обществената безопасност като аргумент, но опасенията, свързани с религията на повечето бежанци, влизащи в ЕС, бяха посочени като основни причини за лидерите на развиващите се европейски държави. Унгарският премиер Виктор Орбан заема основно място със своите ксенофобски забележки, включително наричането на бежанците от Близкия изток „мюсюлмански нашественици“.
Ислямофобията в Чехия, Унгария и Полша е обяснена от някои анализатори с непознаване на религията. Последователите на вярата съставляват само 0,2% (или по-малко) от населението на всяка страна, според „Pew Research“. Това, което прави България любопитен случай, е, че според същия източник тя има най-високия брой мюсюлманско население от всички държави в ЕС - 11,1%, по-високо от Франция, където 8,9% от жителите се идентифицират с тази религия.
Освен това, както твърди Хаири А. Емин в своя доклад за европейската ислямофобия през 2018 г., финансиран от ЕС, има „висока степен на интеграция“ на ислямското население на България. Това се обяснява с факта, че преобладаващото мнозинство от мюсюлманите в страната е от турски или славянски етнически произход, което води до много малко културни различия с основното българско общество. Емин посочва, че не е известен нито един случай български гражданин да се е присъединил към терористична организация като ИДИЛ или да е участвал в религиозно мотивирана атака.
Въпреки тази очевидна интеграция, случаите на ислямофобия далеч не са непознати в публичната сфера на България. Сред тях са и неотдавнашното предложение на националистическата партия ВМРО да превърне джамията „Баня Баши“ в София от 16-ти век в музей, в отговор на решението на Анкара по-рано тази година да превърне истанбулската „Света София“ в джамия.
Главниярт секретар на Главното мюфтийство на България Джелал Фаик коментира, че ислямофобските престъпления от омраза не са необичайни в столицата на България, след като офисът му е бе вандализиран през лятото на 2019 г. „Това е типично престъпление от омраза. За съжаление в България никой не е осъден за подобни престъпления. Те винаги се декларират като дело на пияници или хулигани“, каза той.
Случаите на исламофобски престъпления от омраза са още по-чести, когато става въпрос за бежанци и мигранти от Близкия изток. Динко Вълев, наречен „българският ловец на мигранти“, влезе в много международни заглавия през 2016 г. за организиране на цивилни групи за патрулиране по границата на България с Турция, задържайки и физически насилвайки мигранти, опитващи се да преминат. Мнозина твърдят, че подобни случаи са основната причина бежанците, идващи през Турция и Гърция, да избягват все повече България в полза на западнобалканския маршрут.
България може бавно да увеличи броя на бежанците, които приема, тъй като антимигрантската реакция, наблюдавана в разгара на бежанската криза, вече намаля. Все по-многобройното мюсюлманско население и историческите връзки с Близкия изток биха могли да направят балканската държава по-желана дестинация за мигрантите от региона, отколкото другите европейски страни. Миграцията може също да стимулира намаляващото население на страната.
Това обаче е малко вероятно да се случи, според изданието, докато случаите на ислямофобски атаки и насилствено малтретиране на мигранти остават широко разпространени.
