Хуманитарната помощ след опустошителното земетресение, ударило Турция и Сирия в понеделник, почти не достига до сирийска територия. Жителите на разрушените северозападни райони на страната нямат нужното оборудване да спасяват затрупаните под развалините хора, а на терен работят твърде малко хуманитарни организации.
ДВ потърси от експерта по безопасността към Лабораторията за дигитални разследвания на Атлантическия съвет и анализатор на Близкия изток Руслан Трад отговори на някои от най-важните въпроси, свързани с трагедията.
Какви са причините помощта да не достига до Сирия?
Най-важният фактор е, че държавата Сирия продължава да е активна военна зона. Това важи изцяло и за най-засегнатите от земетресението райони в северозападната част на страната, обяснява Руслан Трад. “Дори непосредствено след земетресението имаше две нападения срещу засегнатите райони от силите на режима на Асад”, казва експертът. Той пояснява, че тази част от Сирия не е под контрола на властите в Дамаск.
Именно с това е свързана и липсата на хуманитарна помощ за този район. “Всички големи организации като ООН, Червения кръст или „Каритас“ работят в Сирия с позволението на режима в Дамаск. А той де факто управлява едва една трета от Сирия. Извън тези зони, властите не упражняват никакъв контрол”, обяснява Трад. „Режимът на Асад от години злоупотребява с хуманитарните помощи. Те се превърнаха в бизнес. Дават се договори на компании, свързани с режима. А множество доклади свидетелстват, че част от помощта се продава на черния пазар и така се акумулират средства за властите в Дамаск”, казва експертът.
Освен това правителството на Сирия изисква всякаква помощ, която се доставя в страната, да преминава през контролираните от него региони. Вариантите са два - или със самолети през Дамаск, или през сухопътните граници с Йордания и Ливан. “Режимът не го устройва помощите да влизат през Турция, защото така няма как да ги контролира”, коментира Трад.
Според експерта има и още една причина хуманитарната помощ за Сирия да се съобразява с исканията на Дамаск. “В момента тече един процес на нормализация на международните отношения с режима - това включва и Турция. Най-вероятно решението да се забави помощта е политическо, а целта е да се стигне до извънредна ситуация и да се наложи помощта все пак да бъде изпратена до Дамаск”, казва Трад.
Пречат ли санкциите на доставките на помощи и каква е ролята на Русия?
Натискът, оказван върху Запада да свали или поне омекоти санкциите си срещу режима в Сирия, ескалира допълнително след земетресението в началото на седмицата. Тези искания обаче са користни, смята Руслан Трад. А санкциите сами по себе си не представляват пречка за доставката на хуманитарни помощи. “Тези санкции бяха наложени заради използването на химически оръжия и нападенията по цивилни цели по време на най-тежките боеве в Сирия. Санкциите обаче са икономически и не засягат хуманитарната помощ. Този факт често се изпуска от голяма част от коментиращите тази тема”, обяснява експертът.
Русия охотно използва тази дискусия в своя полза, добавя Трад. “Самата Руска федерация страда от тези санкции - руските компании, които експлоатират енергийните ресурси в Сирия, имат проблем с работата си на терен заради санкциите и печалбите им от това намаляват”, обяснява той. Според експерта Русия има личен интерес забраните за износ на енергийни ресурси, добити в Сирия (каквито например налага Турция), да отпаднат или поне да бъдат смекчени, тъй като това ще освободи и паричните потоци към Русия.
Знак за това, че Москва има интерес от подобно развитие, е и фактът, че се наблюдава значително по-висока активност в киберсферата - едни и същи групи и мрежи разпространяват опорните точки, удобни както на Кремъл, така и на режима на Асад.
Има ли Турция роля в забавянето на помощите за Сирия?
Според Руслан Трад ролята на Турция в момента е минимална. Причината да се намесва името на Турция в обсъждането на казуса е, че тези райони от Сирия се считат за част от сферата на влияние на Турция. Анкара обаче и сама е страна в проблема за ефективното използване на граничните пунктове между двете държави.
Логистичният проблем и разрушенията по пътищата все пак не са основни, обяснява Трад. “Много голяма част от помощта стои пред затворените гранични пунктове. Проблемът е политически и той е свързан с апелите на Сирия към ООН, подкрепяни и от Русия, да се спазва процедурата за граничните пунктове”. А тя включва използването само на един контролно-пропускателен пункт - Баб ал-Хава.
Експертът подчертава, че темата за Сирия отдавна не е била коментирана, а в този вакуум се чуват гласовете на хора, които доставят проблемна информация, за да придвижат собствените си цели.
„Помощта се спира умишлено“
Според Трад помощта може да влезе в Сирия и има как да стигне до засегнатите райони. Това обаче не се случва и е умишлено. “В момента текат дипломатически процеси, които спират качественото предаване на хуманитарна помощ. С всеки час, който отминава, хората губят надежда, че може да има още спасени и проблемът се замита за пореден път”, казва експертът.
Най-силно засегнатите райони са под контрола на опозицията на Асад. И това е от огромно значение. “Всичко е политика, колкото и изтъркано да звучи. Виждаме как са спрени помощи, които са на границата и не влизат. Не влизат заради политическо изчакване, което струва животи. Това обаче явно няма значение за страните с интереси в региона”.\
Източник: Мина Киркова, Дойче веле
