Напоследък ставаме свидетели на все по-гръмогласен климатичен „активизъм“. Климатичните стачки, чието лице е шведската ученичка Грета Тунберг, се превърнаха в хит сред учениците по целия свят. Нормално е хуманно звучащите идеи и послания за „Спасението на Земята“ да привличат симпатизанти, особено сред по-младите. За съжаление обаче тези протести не насочват вниманието към реалните проблеми в енергетиката и екологията, нито дават устойчиви решения за тяхното разрешаване. Това отбелязва в специален коментар за Actualno.com икономистът Борислав Боев.
Климатичните протести станаха сцена на която можете да видите своеобразен протест и срещу капитализма. В центъра на народния гняв попада вечно експлоатиращия и цапащ човек, с цветущи лозунги като „Capitalism is the Crisis“ и „Capitalism is killing the Planet“. Трудно е да си помислим как тези хора биха осъществили протестите си без стоките и услугите, създадени и предлагани в условията на сегашната капиталистическа система. Няма как да изброим всички послания, които се чуват на климатичните стачки, но едно от основните искания е светът да премине към въглеродно неутрална икономика.
Въглеродният неутралитет е толкова актуален, че е заложен и в редица официални документи, приети от Европейската комисия. Тези документи в областта на климата и енергетиката не само чертаят приоритети, но включват и разпределянето на значителен по размери публичен финансов ресурс, предназначен за постигането на въпросния неутралитет. Но запитват ли се протестиращите дали това въобще е възможно? Отговорът на този въпрос е много по-комплексен, не е еднозначен и вероятно все още не може да бъде даден.
Увеличаването на въглеродните емисии от човешката дейност е пряко свързано с икономическия просперитет. Благодарение на този просперитет днес все повече хора имат достъп до електричество, отопление, здравеопазване, медицински услуги и т.н. От началото на индустриалната революция средната продължителност на живота продължава да расте. Достъпът до енергия лежи в основата на успехите на нашата цивилизация. Разбира се, източниците на енергия имат различен емисионен профил. Някои от тях като въглищата отделят повече вредни емисии, отколкото други. Решението не е да се отказваме тотално от използването на един или друг енергоизточник, както призовават повечето екологични организации. Разумното решение е да се работи в посока усъвършенстване на технологиите, така че да се подобрят емисионните характеристики на енергоизточниците.
Всъщност при въглищните централи този проблем е адресиран чрез сероочистващите инсталации, където нивото на очистване на серните оксиди (SO) е над 94%. Радикалният отказ от енергия, към който призовават екологичните организации не би помогнал за по-добрия живот на планетата, напротив, този отказ би върнал назад в развитието нашата цивилизация. Правилните решения би трябвало да включват мерки за подобряване екологичния профил на технологиите, използващи фосилни горива, а не тотално отказване от тях. Защото все още не сме открили нещо „по-чисто“, което да ги замести напълно. За сметка на това пък технологиите стават все по-чисти.
Но да се върнем на въглеродния диоксид, който бива сочен за ултимативното зло. За последните 150 години концентрациите на въглеродния диоксид CO2 в атмосферата действително се увеличават. Но дали това е единствената причина за назряващата климатична „катастрофа“? Водните пари например съставляват 95% от цялото количество парникови газове, докато въглеродния диоксид има дял от скромните 4%. Само 3,4% от тези 4% въглеродни емисии са в резултат от човешката дейност. Въпреки това се заформя една идеологическа рамка по отношение на въглеродния диоксит, емитиран от човешката дейност, а всеки, който не се вписва в нея, бива нарочен за скептик. Хипотезата за предизвиканата от човека климатична криза гали ухото, защото дава лесен отговор на комплексен въпрос. Трябва да се отбележи, че множество фактори влияят върху изменението на климата. Доста от тях като циклите на Миланкович, соларната активност, вулканичната активност и тектоничните размествания, не са свързани с човешката намеса.
Ролята на политическите елити
Но кои печелят от климатичните стачки и призивите за действие? Това са политическите елити. Обикновено действието „срещу промените в климата“ в този случай означава харченето на пари. От няколко десетилетия дадени политически елити търсят точно тази обществена легитимация, за да защитят идеите си за огромните публични разходи, предназначени за „борбата с климата“. Мобилизацията на такъв значителен финансов ресурс съвсем естествено би повдигнала въпроси и критика от цялото общество. Но когато на преден план каузата бива защитавана от ученици, които скандират, че на "Планетата не ѝ остава много време", психологическият ефект върху обикновения човек придобива съвсем друго измерение. По този начин политическият елит съзрява отлична възможност в глобалния климатичен алармизъм.
Така например в САЩ Демократическата партия лансира плана за „Нова зелена сделка“ (Green New Deal), който трябва да „поправи“ климатичните бедствия. Оценките за цената на този план варират между 10 и 93 трилиона долара в следващите 10 години. Докато в САЩ тази идея няма как да бъде реализирана, поне докато президент е Доналд Тръмп, то в Европа идеите за „зелена сделка“ са официално документирани в различни планове, пакети от мерки и директиви в областта на климата, екологията и енергетиката. Общото между всички тези планове за спасението на климата е, че те лежат върху хипотезата за изключителното антропогенно действие върху климатичните промени. „Причинено от човека – поправено от човека“ може би систематизира най-добре посланието на „Спасителните планове“.
В лицето на климатичния активизъм политическите елити виждат перфектна възможност за увеличаване контрола върху все повече отрасли на стопанския живот. А единственият факт, по който може да има някакъв консенсус засега, е, че климатът на Земята постоянно се променя. Това е негово основно свойство. Човек, като интегрална част от живота на тази Планета, е способен да влияе на околната среда. Нашите действия я изменят ежедневно, в една или друга посока. Едностранното представяне на човешката дейност като изключително лоша, дори унищожителна, е неправилен подход и няма да покаже пътя към разрешаването на реалните екологични проблеми.
Нека не пропускаме фактът, че някои страни замърсяват много повече от други, но протестния гняв учудващо не е насочен към тях. По този начин се създава двоен морал по отношение на истинските замърсители. Моралните противоречия на екологичните движения не се изчерпват с това. Екологичният тоталитаризъм не зачита индивидуалната свобода. Не зачита мнение, различно от определеното за „консенсус“. Затова поддръжниците на зелената идея призовават към все по-голям правителствен контрол върху процесите в икономиката. А това рано или късно ще деформира цялата икономическа система. Първите признаци вече са налице.
