Не е възможно да се спечели войната с вируса, ако в съзнанието на голяма част от населението в крайна сметка са здраво закрепени утилитарната политика и пораженческата стратегия. Това смята философът и изследовател от Института за демократично управление Глобернанс в Испания Серж Шампо в свой анализ, посветен на кризата коронавируса за френското издание, Slate.fr, представено без редакторска намеса.
"От началото на санитарната криза поведението, изразяващо се в явен отказ от защитни мерки, приемани от властите (неносене на маска, физическа дистанция и различни забрани за събиране, недоверие към ваксината и т.н.) може да се интерпретира по различен начин, независимо от това дали е потвърдено от емпирични изследвания или не.
Наред с интерпретационния подход излиза необходимостта от друг подход, съсредоточен на обективните последици, а не на субективните мотиви, стремящ се да опише онези пътища, по които подобно поведение рискува да ни поведе. Два от тях представляват особена опасност за демокрацията - това е предпочитането на утилитарната политика и избора на пораженческата стратегия, смята философът.
Утилитаризмът се състои в съгласието да жертваш една категория граждани, за да увеличиш щастие от обществото, т.е. щастието на по-голямата част от хората - тази интерпретация в значителна степен се отличава от предлаганата от основоположниците на утилитаризма, които обикновено са смятали, че действието е морално, ако способства за щастието на всички хора, всеки, от които се счита в равна степен достоен за него. Настоящата санитарна криза породи три версии за това утилитарно разсъждение, чиито мотиви са различни, но последиците са идентични.
Според първата версия, която може да се нарече хедонистична удоволствието на мнозинството за сметка на разумен и приемлив риск, може да се смята за по-важен от съдбата на възрастните или уязвимите хора.
Втората, медицинска версия - се застъпва за т. нар. теория за стадния имунитет в простата му форма (вирусът може да се неутрализира за сметка на хиляди смъртни случаи сред възрастните или уязвимите хора) или в по-сложната (дългосрочна перспектива тази стратегия ще доведе до по-малък брой смъртни случаи дори сред възрастните или уязвимите.
Третата, икономическата версия, се отнася до някои мениджъри на компании, които отказвайки да участват във внедряването на ефективни средства за адаптация на производствените системи към новите санитарни предписания, недооценяват цената, която трябва да платят (в брой смъртни случаи, но вероятно в дългосрочна перспектива и от гледна точка на щетите, нанесени на икономиката.)
Важно е да се припомни, че подобно утилитарно мислене в различните му версии не е съвместимо с фундаменталния принцип на либералните ни демокрации. То е основано на объркването: принципът на мнозинството, регулиращо процедурата на изборите, не е онзи принцип, на който се основава демократичната политика. Политическото малцинство, което безусловно трябва да приеме общото право, не може да бъде потиснато или унищожено от мнозинството. Освен това, в основата на нашите демокрации е заложен принципът, според който никое малцинство не може да бъде принесено в жертва на щастието на мнозинството, обяснява още философът.
Поведението, свързано с отказа от защитни мерки, води до принасяне на жертва на малцинството. Трябва да се напомни на онези, които говорят за "пагубната за свободата диктатура на мнозинството", че тяхното поведение не може да се характеризира като индивидуалистично или егоистично, то дава власт на мнозинството, чиито последици ще бъдат много по-драматични, в сравнение с тези, от които се опасяват. Второто последствие от отказа от предпазни мерки се заключава в това, че подобно отношение е равносилно на реализирането на пораженческата стратегия.
Не всички изброени видове поведение са основани на цинично, срамно или несъзнателно приемане на обсъжданите утилитарни разсъждения. Но каквито и да са мотивите резултатът е парализа на всички демократични политически действия. Отрицанието на реалността на атаката може да изглежда като акт на смелост (ние няма да позволим на този вирус да ни сплаши или унищожи). Но това не е въпрос на колективно мъжество, което позволява ефективно да се противостои на опасността, а по-скоро страхливо индивидуално приспособяване, смята Шампо.
Окупаторът съществува, нека да не се съпротивляваме, а да се приспособим. Подобна реакция е подхранвана от недоверието към елита и масовия скептицизъм, породен от неизбежния конфликт между експертите, а така също и от съвременното осъзнаване на това, че е напълно възможно да има проблеми без решение. Мотивите са многобройни, но резултатът винаги е едни - той се състои в това да се позволи на вируса да върлува и да убива, а през това време да пребиваваме в състояние на илюзорно очакване на по-добри времена. Ето защо твърдението, че трябва да "живеем с вируса" не е еднозначно. Разбира се, това е мъдро и реалистично предписание, но без важното уточнение, че то е способно да доведе до приемането на пораженческата стратегия. Като цяло идеята на "войната с вируса" може да се окаже по-удовлетворителна.
Не ни е дадено да предвидим какво ще се случи с обществото ни, ако епидемията се засили през зимата и през идните години. Остава ни само да се надяваме, че ще намерим в себе си сили да счупим тази древна и мощна преграда, която ни пречи да провеждаме демократични дебати за средствата с борба с пандемията и колективната мобилизация на всички, а не само на правителствата и медицинските учреждения, за да може реалната опасност да отстъпи - не тази от вируса, а на егоизма и на пораженчеството на мнозинството, надява се Серж Шампо.
