Преди няколко дни Министерството на отбраната на Сърбия съобщи, че е завършило процедурата по приемането на втория Индивидуален план за партньорство с НАТО (IPAP). Този план бе подписан през 2014 година и е висша форма на сътрудничество с тази организация за всички страни, които все още не са част от Северноатлантическия военен блок. Според информация на Министерството на външните работи на Сърбия, подписването на втория цикъл на ИПАП е поредното потвърждение на засилването на партньорските отношения между Сърбия и НАТО, пише Драгана Трифкович, директор на Центъра за геостратегически изследвания (Белград), за руското електронно издание EA Daily в материал, цитиран от агенция "Фокус".
И двете страни се съгласиха, че първото ниво на споразумението е изпълнено успешно. Искам да припомня, че споразумението IPAP, подобно на SOFA (Споразумението за статута на силите) е международен договор, който урежда правния статус на въоръжените сили на една държава или военен блок, докато са на територията на друга държава), беше подписано през 2014 г. почти тайно от сръбската общественост, която никой не е информирал за подготовката на такова политическо решение. Властите подписаха документа без излишен шум, защото повечето сръбски граждани се противопоставят на всякакъв вид сътрудничество с НАТО. Възниква въпросът кой е упълномощил сръбските власти да подписват споразумения с НАТО и защо го правят против волята на гражданите, които представляват? Според проучвания на общественото мнение над 80% от населението на Сърбия е против сближаването с алианса и Атова не е изненадващо, тъй като НАТО извърши агресия срещу тяхната страна.
Сръбската общественост все още не е запозната със съдържанието на новия документ, който беше подписан с Алианса, тъй като все още не е публикуван в публичното пространство. Министерството на външните работи съобщи, че скоро текстът ще се появи на официалния му уебсайт.
Независимо от това населението на Сърбия трябва да знае, че IPAP обхваща различни области, свързани с живота на определено общество и благодарение на това всъщност контролира всички социални процеси. Ключовият момент е реформата на цялата система за отбрана.
В допълнение към външната политика и сферата на сигурността чрез IPAP Сърбия се ангажира да сътрудничи на НАТО по въпроси на регионалното сътрудничество, вътрешната политика, науката, медиите, европейската интеграция, върховенството на закона, публичната дипломация, икономическите реформи, борбата с тероризма, защитата на правата на човека, извънредните ситуации и премахването излишно оръжие, информационни кампании, подобряване на положението на ромите, защита на данните и т.н. Въз основа на гореизложеното може да се заключи, че подписаните споразумения осигуряват пълна свобода на НАТО за планиране и контрол на всички процеси в сръбското общество. Към това трябва да добавим факта, че настоящият режим в Белград осигури дипломатически статут на военните от НАТО и им позволи да използват военната ни инфраструктура.
Според информация на Министерството на външните работи, новият план IPAP се допълва от нови дейности в областта на военно-техническото и научното сътрудничество, както и киберсигурността. Как са представени тези нови моменти в наскоро подписаното споразумение, все още не знаем. Но сега е ясно, че мерките на НАТО касаят всички стратегически въпроси и засягат държавния суверенитет на страната.
През последните седем години бяха проведени 112 съвместни военни учения между въоръжените сили на Сърбия и НАТО, включително първите мащабни учения на „Алианса“ в Сърбия („Сърбия-2018“) за справяне с извънредни ситуации.
От 2015 г. динамиката на сътрудничеството с НАТО се ускорява и посещенията на служители на организацията в Сърбия стават по-чести. Наскоро делегация на сръбския парламент посети централата на Алианса в Брюксел. По време на това посещение страните обсъдиха новото споразумение IPAP. Според мен НАТО в следващия период ще концентрира допълнителни усилия за подобряване на имиджа си в Сърбия. Тъй като повечето сръбски граждани имат негативно отношение към тази организация и спомените за бомбардировките през 1999 г. са все още свежи, съмнявам се, че тази пропаганда ще бъде ефективна. Но ръководството на НАТО знае, че отношението на сръбското население към Алианса е проблем за него и ще се опита да намери начин да намали негативното настроение на сърбите. Скоро ще се проведе Седмицата на НАТО в Белград - събитие, организирано от Центъра за евроатлантически изследвания ежегодно в продължение на седем години като своеобразна промоция на Съюза. Очаквам НАТО също да засили дейностите си в областта на публичната дипломация.
Ако говорим за стратегически планове, те се развиват по модела на привличане в организацията на онези балкански страни, които все още не са нейни участници. Черна гора, без референдум и против волята на мнозинството от гражданите, беше завлечена в НАТО с политическото решение на своето ръководство. Македония също се движи по този път, докато Босна и Херцеговина се опитва да преодолее съпротивата на Република Сръбска. В същото време позицията на Сърбия е ключова за интеграцията на целия регион в Северноатлантическия алианс. Докато Сърбия е извън НАТО, малко вероятно е да се постигне вътрешен босненски консенсус по този въпрос.
Ако Сърбия следва пътя на присъединяването към НАТО, тогава Босна и Херцеговина ще я следва. Повратният момент ще бъде отношението на сръбското правителство към Косово и Метохия. Ако официален Белград подпише споразумение с Прищина, независимо дали става въпрос за „всеобхватно споразумение за нормализиране на отношенията“, което предполага „разграничаване на Косово“ или споразумение за „модела на двете Германии“, за което наскоро започна да се говори с нова сила, Косово веднага ще стане част НАТО.
