“Зоран Заев поздравил сърбите в Македония по повод Деня на Свети Сава”. Тази новина е толкова абсурдна, че чак проверих няколко пъти наистина ли чета това, което чета. Не ми е известно да има друг министър-председател в света, който да поздравява окупаторите и колонизаторите на собствената си държава. Дори бегъл поглед върху историческите извори и времето около и след 1903 година в географската област Вардарска Македония, днешна Република Северна Македония, ясно показва каква е ролята и отношението на сърбите към местното, предимно българско население там. Защото населението по тези земи по това време в огромната си част е българско, следвано от турско, арменско, армънско, влашко, албанско и тук-там някой циганин", пише евродепутатът Ангел Джамбазки във Фейсбук.
"Сръбските опити за колонизация започват с желанието им да излязат на топло море и с доктрината на Стоян Новакович, която на практика „зачева“ македонизма като политическа антибългарска доктрина, като стъпка за сърбизиране на българското население във вардарския дял на Македония. Доколко е фалшива, лъжовна и подла сръбската политика в Македония, се вижда веднага след кървавата сръбска окупация през 1913 година. Тогава идеята за македонизъм и македонска нация е изоставена моментално, властта е наречена бановина Южна Сърбия, а населението „южни сърби“.
Всичко това е постигнато със зверски терор и истински геноцид, извършен от подлите ни и неверни съседи. Стига се дотам, че българи и албанци вдигат общи въстания срещу кървавия сръбски окупатор, като Охридско-дебърското въстание. Сръбската колонизаторска политика разчита на три стълба - колонизиране, подкупване на местни сърбомани и сръбска въоръжена пропаганда в Македония. Последната се отличава с особени зверства, които още карат косите да настръхват. Който не вярва, да прочете книгата на Анри Пози, френски наемник, платен от Белград да напише пропагандна книга в сръбска полза, останал потресен от ужасите, които вижда. Той ги описва толкова детайлно, че са почти невъзможни за четене. Книгата се казва „Войната се връща“.
Достатъчно е да споменем този цитат от книгата “ЦЪРКВА И ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ В МАКЕДОНИЯ” от Петър Петров, Христо Темелски: „По обобщени данни на ВМОРО, предадени и на Карнегиевата анкета, само за няколко месеца през 1912 и 1913г. сръбските власти заграбили, унищожили и забранили съществуването на повече от 200 черковни и общински управи, 641 български основни училища, 8 пълни средни училища, 43 класни училища с 1013 учители и 37 000 ученици, 761 български черкви, 45 манастира и 5 митрополии с 833 свещеници, 14 архиерейски наместници и 5 митрополити, 38 читалища и над 200 големи и малки обществени и частни библиотеки, двете български печатници в Скопие и Битоля, и т.нар. Охридската, Битолската, Велешката, Дебърската и Скопска екзархийски епархии, минали под ведомството на Сръбската православна църква.
В Беломорска Тракия гръцките окупационни власти заграбили и обявили за гръцки над 120 български черковно-училищни настоятелства, 370 български основни, 25 класни и 4 средни училища със 750 учители и 26 000 ученици, както и 357 български черкви и параклиси, 22 читалища, около 120 училищни и частни библиотеки, три български печатници, и т.н. [Солунската епархия, минала към диоцеза на Атинската архиепископия, а управляващият архимандрит Евлогий бил удавен в морето (юли 1913 г.).”
Учители, свещеници, владици и търговци са бесени, клани, палени живи, давени, защото са българи. Това е сръбската въоръжена пропаганда в Македония. Единствената сила, която ѝ противостои, при това успешно, е ВМРО. По същия начин стои и въпросът с местните сърбомани. Колонизацията е опит за преместване на сръбски села в Македония, най-вече на неудачници, криминални типове, дегенерати, които да нахлуват в българските села, да влизат насила в къщите, от които са прогонени или убити мъжете, и да се настаняват при жените и семействата им. Така е възникнала сръбската заедница в Македония.
По времето на болшевишка Югославия и Титовия терор отново сърбите, в лицето на Темпо, извършват пореден геноцид над македонските българи, известен като Македонската кървава Коледа от 1945 година.
Днес най-големите врагове на българите в Македония, на добрите отношения между двата клона на единния братски български народ, са отново позорните остатъци от сръбските колонисти. Те са вклинени в политика, университети и медии. Те дирижират антибългарската кампания. Тях поздравява Заев днес. Със Свети Сава. Празникът на шайкача. Не сте го нито чули, нито видяли да споменава българите в Македония, камо ли да ги поздрави за някой от нашите национални или православни празници.
Още по-позорно, още по-извратено, още по-нередно, още по-фалшиво е поздравлението, написано от председателя на клетата просърбска ВМРО-ДПМНЕ. Председателят на партията, в името която има абревиатура „ВМРО“ поздравява сръбските колонисти със Свети Сава... Този позор дори не трябва да се коментира. Какво извращение. Какво югоносталгично падение.
Жалко, много жалко, много позорно и много показателно. Властта и опозицията в Скопие правят, струват, угодничат, подмазват се, въртят се насам-натам, опитва се да се харесат на всички, но задникът им все на север сочи. Към Белград и Кремъл."
