Той държи властта с желязна ръка. Седейки на президентския пост почти три десетилетия, той премахна конституционните ограничения на мандата, закри свободната преса и унищожи несъгласието. Ако не кротуват, журналистите са заплашени от изгнание или дори смърт, опозиционерите са заплашени със затвор или репресии. В страната му се установи тирания.
Но този диктатор не е парий като руския си колега Владимир Путин или сирийския си колега Башар ал-Асад. Напротив, той е най-близкият и верен приятел на Запада. Това е президентът на Руанда Пол Кагаме. Откакто дойде на власт през 1994 г., Кагаме спечели цялото благоразположение на Запада. Поканиха го да изнесе лекции за правата на човека в Харвард, Йейл и Оксфорд и беше похвален от видни световни лидери като Бил Клинтън, Тони Блеър и бившия генерален секретар на ООН Бан Ки Мун. Това пише в авторски текст рубриката "Мнение" на The New York Times. Той продължава така:
И това не е всичко. Сред западните приятели на Кагаме са ФИФА, чиято годишна конференция се проведе през март в блестящ спортен комплекс в Кигали, и НБА, чиято Африканска баскетболна лига също играе в Руанда. Най-големият производител на автомобили в Европа Volkswagen отвори завод за сглобяване в Руанда, а близките партньори на страната включват големи международни организации като фондацията на Гейтс и Световния икономически форум. Западни донори финансират националния бюджет на Руанда с цели 70% - просто невероятно!
Но може би основният жест на одобрение от страна на Кагаме е скорошна сделка с британското правителство за настаняване на депортирани лица, търсещи убежище. Противоречивата сделка, разглеждана от някои като нарушение на международното право, затвърди репутацията на Руанда като надежден партньор на Запада. Отсега нататък този бастион на авторитаризма се провъзгласява за убежище на бегълци от диктатурата.
Кагаме дължи голяма част от успеха си на умелата политическа реторика - самите руандийци наричат това изкуство на съблазняване "убвенге". На пресконференциите Кагаме наистина блести: руандийските журналисти прекрасно знаят с какво е изпълнена непримиримостта на колегите и го засипват с удобни и безобидни въпроси. Той многократно изказва антиимпериалистическото послание, че Европа "нарушава човешките права" и укорява Запада за неговия "комплекс за превъзходство". Благодарение на тази позиция той стана почти водещо въплъщение на нов тип постколониален владетел. Други популистки-националисти – турският лидер Реджеп Тайип Ердоган, мексиканецът Андрес Мануел Лопес Обрадор и индиецът Нарендра Моди – също обединяват своите граждани с подобни послания. Държат се така, сякаш не дължат нищо на Запада. А в основата на техните нагли и непокорни изказвания са препратки към предишните зверства на европейските империи – масови екзекуции, геноцид и грабежи, извършени векове назад.
Те работят, защото западните лидери досега само "съжаляваха" за това и рядко се извиняваха, отчасти от страх, че техните страни ще трябва да платят огромни репарации. Следователно негодуванието продължава да живее. Много бивши колонии все още чувстват униженията на миналото – виждайки ги в работата на институции, които подкрепят главно западните интереси (като Световната банка или Международния валутен фонд), световната търговия и дори в преговорите за помощ. Постколониалните лидери като Кагаме укрепват популярността си, като настояват Западът да "изкупи" миналото си, колкото и невероятно да звучи това.
Като избягват извиненията, самите западни лидери подкопават своя морален авторитет. По същество те са умилостивителни - предлагат похвала и партньорство вместо осъждане. И може би тази тенденция се прояви най-ясно в Руанда, където влиянието на Кагаме върху западните лидери е особено ефективно, тъй като оплакванията на неговия народ са свежи. Той ловко подклажда вината на Запада и ударите му попадат болезнено право в целта.
Геноцидът в Руанда от 1994 г., при който бяха убити почти милион души, повечето от които етнически тутси, се случи под носа на мироопазващите сили на ООН, които не успяха да предотвратят убийствата, а само внимателно ги документираха. Въпреки че бившият посланик на Руанда в Съединените щати и други политически съюзници обвиниха Кагаме, че е "подстрекавал" геноцида и не е направил нищо, за да го предотврати, той се представи като героя, който, напротив, му сложи край.
Веднага щом чуе критики срещу себе си, Кагаме на няколко пъти дава остър отпор на всеки западен лидер, който се осмелява да проповядва на бедните страни за демокрация, човешки права и върховенство на закона. Неговата реторика резонира в свят, жаден за африкански истории за успех, особено на Запад. Още през 2011 г. журналистът Тристан Макконъл написа, че западната подкрепа за Кагаме произтича от "искрено желание да се подкопае репутацията на континента като икономически "пън". Година по-късно списание "Тайм" нарече Кагаме "въплъщение на новата Африка".
Зад тези думи се крие мрачна истина. Откакто дойде на власт през 1994 г. (първо като главнокомандващ на въоръжените сили на Руанда, а след това като президент), Кагаме на практика фалшифицира изборите, като спечели почти 99% от гласовете през 2017 г. Много от противниците му изчезнаха безследно, а някои впоследствие бяха намерени убити (един дори обезглавен). Самопровъзгласилият се герой, за когото се твърди, че е сложил край на геноцида в Руанда, всъщност е командвал армия, която според ООН е отговорна за убийството на десетки, ако не и стотици хиляди хуту и вероятно за геноцида след двойното нахлуване в Демократична република Конго.
Кагаме обаче, независимо от историята, създава алтернативна реалност, в която Западът е виновен за всички беди на страната му, а той е неин смел защитник. И това антиимпериалистическо послание засенчва съобщенията за преследване, затваряне и експулсиране на дисиденти и журналисти. Липсата на надеждна информация не помага: Кагаме забранява на критични чуждестранни репортери да работят, като по този начин на практика обрича международните медии да повтарят правителствената пропаганда.
Търсенето на постколониални лидери, противопоставящи се на Запада, е разбираемо и продиктувано от факта, че отношенията между бившите колонии и метрополиите все още се определят от империализма. Мнозина искрено искат справедливост за зверствата от колониалната епоха, дори и да е малко вероятно да дойде скоро. А докато това остава отворен въпросът, настоящето е .. Кагаме!
Лицемерие: Русия не се съгласи да носи отговорност пред съда за война, САЩ - също
Превод: Ганчо Каменарски
