Гласуването във Великобритания по отношение на Европейския съюз породи редица въпроси сред малцинствените групи и имигрантските общности, които са избрали да живеят във Великобритания. Особено това важи за арабите, които не само са част от британското общество от десетилетия, но и бяха един от центровете на водените кампании „за“ и „против“ оставането на Великобритания в Европейския съюз (ЕС). Бежанската вълна, както се видя ясно, беше често засягана като аргумент за една или друга теза. Затова някои от първите реакции след оповестяването, че 51,9% от британските граждани са гласували "против" оставането в ЕС, дойдоха от араби, живеещи Обединеното кралство, арабски интелектуалци и инвеститори. Brexit със сигурност ще се отрази и като цяло на отношенията с редица арабски страни, които са сред най-големите инвеститори и партньори на Лондон.
Това не бива да ни учудва.
За немалко хора от арабската общност, историческото решение на Великобритания да напусне ЕС се превръща в страх. За британците с арабски произход, които представляват близо 340 000 души от населението на Обединеното кралство, Brexit означава възможност за надигане на расистки движения и увеличаване на ксенофобията. Бежанската криза и миграцията станаха разменна монета и политическа карта, използвана по време на кампаниите на популистки движения в цяла Европа, а също и от британските политици като Найджъл Фарадж. Много от тези, които избягаха от нестабилността на Близкия изток през последните десетилетия, намериха убежище в Европа, вярвайки в стабилността и възможностите, които европейските държави могат да дадат на семействата им.
Всъщност, основното чувство, което имигрантите изпитват, в това число и арабската общност, е усещане за предателство, подсилено от кампанията за излизане от ЕС, която използваше често страховете на британските граждани. Неувереността и притесненията за нарастваща опасност срещу всички чужденци се засили особено след убийството на депутатката Джо Кокс от крайно десен националист дни преди гласуването, която защитаваше правата на имигрантите и бежанците.
Резултатите от референдума бетонираха тези страхове.
Повечето от реакциите пък сред арабски интелектуалци относно излизането на Великобритания от ЕС, показват, че Brexit е "поражение" за Великобритания и Европа и началото на ера на фрагментация и разделение на континента. Някои опитват да сравняват ситуацията във Великобритания с трусовете в Близкия изток, а други заявяват, че сега започва „Европейска пролет“ като следствие на сирийската гражданска война.
Йорданският писател Ясер Заатрах описа в своя профил в Twitter резултатът от гласуването като "земетресение" и начало на раздробяване в идентичността на Европа. В същото време, един от най-видните арабски журналисти и водещи, Файсал ал Касим, използва ситуацията в Лондон, за да напомни за Сирия. "Във Великобритания, когато хората казват „Не!“, Камерън напуска веднага. В Сирия, когато хората казват „Не!“, напускат хората, а Асад остава."
Интересна препратка прави саудитският автор и журналист, Джамал Хашокджи. В своя Twitter той споменава нещо, което вероятно е минало през главата на не един анализатор: „Путин днес е щастлив. Той успя да разбие Европейския съюз с бежанската криза, която създаде в Сирия.“
Кувейтският журналист Мохамад ал Румайхи напомня за въпросите, които идват на дневен ред при промяна на статуквото в ЕС, а именно отношенията с арабския свят и в частност Съвета за сигурност в Залива, в който участват едни от най-големите съюзници и клиенти на Великобритания като Бахрейн. Една от темите, които се дискутират, е как Лондон ще предоговори отношенията и задълженията си с държавите от Залива, а също и с други арабски държави, с които има сключени договори и сделки.
Излизането на Великобритания от ЕС породи нестабилност и в пазарите. И докато арабските лидери засега запазват мълчание относно Brexit, икономистите споделят притесненията си.
За Египет, ситуацията е особено важна и със сигурност управлението на Абдел Фатах ел Сиси ще следи изкъсо новините от Европа. 41,5% от общите преки чуждестранни инвестиции в Кайро идват от Великобритания. Египетски експерти прогнозират, че при излизане от ЕС, Лондон ще консолидира силите си към по-динамичните центрове в Персийския залив за сметка на Северна Африка и Египет, което би било лоша новина за египетското правителство.
От другата страна на Арабския полуостров, в Персийския залив, реакциите към Brexit са за оставане встрани и изчакване.
Арабските инвеститори от Залива представляват 20% от купувачите на недвижими имоти във Великобритания и вече се чуха гласове, че компаниите ще преразгледат стратегията си към Острова при излизането на резултатите от референдума. Само за последното десетилетие, купувачи от Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства, са вкарали милиарди долари със закупуване на имоти най-вече в Лондон. Изтеглянето им би могло да бъде едно допълнително усложнение за британската икономика следствие на Brexit. Само за изминалия месец цените на популярните сред арабските инвеститори квартали Челси, Южен Кенсингтън и Найтсбридж, са паднали с 3,5% до 7,5%. За Великобритания може би идват дни на приспособяване към нова действителност, която ще включва и предоговаряне по редица въпроси, докато хората, инвестирали пари в британската икономика, ще искат да знаят, че има дългосрочна възвращаемост – нещо, което към момента Лондон няма как да обещае.
Brexit предизвика и реакции сред радикални групи.
От обяд на 24 юни, когато станаха ясни резултатите, в комуникационните канали на симпатизанти на „Ислямска държава“(ИД), чат каналите на членове на Ал Кайда и други, настана оживление. За радикалните групи трусът, който нанася в момента Brexit, е повече от добре дошъл, тъй като вреди директно на способността на ЕС да се защитава. В обстановка, когато самото бъдеще на Европейския съюз е поставено на карта, отбранителната политика е един от многото въпроси.
Хаосът е повече от добра новина за „Ислямска държава“. През последната седмица членове на групировката разпространяват съобщения с призиви към симпатизанти да се активизират, защото „сега е най-подходящото време да се атакува Европа“. Това не е изненадващо.
Докато групировката е притискана от европейски, американски и местни сили в Ирак, Сирия и Либия, в началото на Рамадан тази година, говорителят на ИД направи едно изявление, с което призова за извършване на атаки от симпатизанти от името на организацията. Т.е. даваше се картбланш за действие на всеки, който иска да извърши нападение като той ще бъде признат за "мъченик". Влиянието върху „вълци единаци“ - онези симпатизанти на джихадистки и като цяло престъпни групировки, които са готови да извършват нападение във всеки един момент по своя воля и усмотрение - е било винаги важна част от пропагандата на „Ислямска държава“, а преди това и на Ал Кайда. Лидерството на групировката целенасочено размива границата между лични нападения и координирани атаки от бойци на организацията.
От две години насам групировката работи усилено, за да създаде механизъм за подбуждане на терор и днес има уникална инкубаторна среда за това. Пропагандни сайтове буквално „наводниха“ онлайн пространството с кървави клипове, а хакери, свързани с ИД, пускаха съобщения в Туитър, Фейсбук и други канали за комуникация. В пропагандата ИД са за джихадистите онова, което са Лос Сетас за мексиканските картели – новатори, вододел, поставящ ново ниво на кръвопролитие и ефективност. Може би онова, което отличава пропагандата на ИД от останалите групировки е успехът със създаването на ситуация, при която всеки може да извърши нападение без пряка връзка с организацията. Нападатели в цял свят могат да заявяват верността си към Абу Бакр ал Багдади по време, след или преди атаката, без да имат общо със структурата на групировката и това да ги превърне в „мъченик“ на ИД.
В обстановката, която Brexit предизвика в Европа, идеологията на радикалните групи и техните призиви, са особено опасни. В момента едва ли много от европейските лидери се замислят за това, но реално хаосът в ЕС означава повече възможности за дестабилизация.
От 2008 година насам, светът е сякаш заседнал в сеизмична зона. През световната финансова криза, трусовете в Близкия изток, избухването на войната в Сирия до надигането на „Ислямска държава“, експанзията на Русия, провалът на европейската и американска политика...В такива моменти, хладнокръвието е трудно постижимо, но подобно на земетресенията, е единствената правилна реакция. ЕС трябва да събере сили да се пребори със скептицизмът, за да отговори адекватно на предизвикателствата.
Появяват се още много въпроси: ще участва ли Лондон в преговорите за Сирия, каква политика ще има към Близкия изток, ще продължи ли да е част от коалицията срещу „Ислямска държава“ или ще се затвори...
Автор: Руслан Трад
