Напрежението в Близкия изток отново нараства. Този географски регион, бидейки люлка на цивилизацията, винаги е преживявала сътресения. Една от главните причини за тази нестабилност, отразяваща се на мирното съвместно съществуване на всички народи в Близкия изток, е спорът между Израел и Палестина.
Само че регионът не се състои само от араби и евреи. Там има турци, иранци и кюрди, но също така още няколко други етнически общности и малцинства, които обогатяват социалната и културната смесица в целия пейзаж на Близкия изток.
Днес има три допълнителни заплахи, които може да налеят масло в огъня в Близкия изток. Първо, ситуацията в Сирия. Тази страна е в положение на необявена гражданска война от 2011 г. Милиони хора бяха разселени и стотици хиляди бяха избити. Усилията на международната общност и нейното закъсняло фокусиране върху проблема създаде плодотворна обстановка за появата на сирийския театър на международния тероризъм.
Сирия, в допълнение към вътрешната борба между силите на режима и опозицията, също е място, където се води война срещу тероризма. Международната общност трябваше да се заеме и с двата проблема. От една страна, „Ислямска държава“ (ИД) губи влияние и обградена около Рака и Дейр аз-Зор. От друга страна, решенията, взети в Астана, Казахстан, за обявяване на зони на деескалация, за да се предотврати продължаването на борбата между режима и опозиционните сили, се изпълняват грижливо.
Ролята на Турция в зоната на деескалация в и около Идлиб е пълна с рискове и опасности. Важно е да се подчертае, че задачата е да се осигури гаранция и контрол с цел да се наложи де ескалацията в Идлиб. Слуховете, че мисията може да бъде разширена, за да се превърне в конфронтация с силите на PYD в Африн, застрашават деескалацията.
В Ирак неспособността на Багдад и Ербил да намерят решение на висящите въпроси, които бяха оставени нерешени след приемането на новата конституция през 2005 г., сега доведе страната до ръба на вътрешната конфронтация между кюрдите и арабите. Регионалното правителство на Кюрдистан (РПК) в Северен Ирак, след като останаха напразни обявените от него усилия си за решаване на тези нерешени въпроси, отиде на варианта на референдум, за да попита хората дали решението може да се търси чрез независимост.
Багдад, след като изостави изпълнението на член 140 от иракската конституция в продължение на 12 години, сега се опитва да разреши въпроса за статута на Киркук чрез използването на военна сила. Мнозина се опасяват, че ситуацията може да се превърне в нова трагедия в иракската история.
Референдумът на РПК и неговите очевидни последици в Ирак, заедно с риска от конфронтация между Турция и PYD в региона Африн в Сирия, опасно се прибавя към по-широкия конфликт между кюрдите и другите националности в Близкия изток. Подобно развитие трябва да се избягва и дългогодишното съвместно съществуване на всички народи в географската област на Близкия изток не трябва да се превръща в нов пример за разделение.
Третата опасност е неприлагането на Съвместен цялостен план за действие (СЦПД) между P5+1 (петте страни, постоянни членки на съвета за сигурност на ООН плюс Германия – бел. ред.) и Иран. Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп отказа да утвърди СЦПД и обвини Иран, че е "престъпен режим, ръководен от радикали". Президентът Тръмп може би иска да мисли така, но това не е становище, споделяно от другите страни по СЦДП. Европа, Китай и Русия все още вярват в достойнствата на неговата устойчивост.
Подходът на Доналд Тръмп само може да окуражи хардлайнерите в Иран, които отново загубиха последните президентски избори от умерените. Във време, когато Близкият изток е изправен пред опасни предизвикателства от нови линии на разделение, неприлагането на договорени по-рано споразумения поставя стабилността в региона в голяма опасност.
Трудно е да се разбере защо политици, лидери и хората, взимащи решения принуждават народите си да намират решения с провокирането на конфликт и конфронтация. Толкова ли е трудно да се адаптира една мирна и дипломатична, неконфронтационна ситуация към всички тези въпроси? Това краят на дипломацията ли е? Ако е така, това означава и край на мира. За съжаление, краят на мира носи катастрофа.
Анализ на Юнал Чевикйоз за вестник Hürriyet Daily News, цитиран от БГНЕС
