Дори докато украинският конфликт бушува в сърцето на Европа, не трябва да забравяме друго огнище, което заплашва сигурността на Запада: Иран с неговата разширяваща се ядрена програма. Ако не възстановим ядреното споразумение от 2015 г., ни предстои нова битка с Техеран. В Украйна президентът на САЩ Джо Байдън и европейските лидери действаха бързо и решително. Сега те трябва да предприемат същите стъпки, за да попречат на Иран да направи решителна стъпка по пътя към статут на ядрена държава. Това пише в анализ, публикуван в The Washington Post*.
За тази цел координаторът на Европейския съюз за ядреното споразумение с Иран Енрике Мора наскоро пътува до Близкия изток в опит да спаси сделката, която беше оформена в политическото блато във Вашингтон и Техеран. По-рано през май Сенатът на САЩ, включително с подкрепа Демократическата партия, която издигна кандидатурата за президент на Джо Байдън, гласува необвързваща юридически Байдън декларация, че сделката с Иран трябва да включва въпроси, които не са пряко свързани с ядрената програма (например Иран да подкрепя борбата срещу тероризма в региона и САЩ да не вдига санкциите срещу Иранската революционна гвардия), въпреки че това почти сигурно ще я дерайлира. Междувременно Техеран губи апетит за споразумение: иранският президент Ебрахим Раиси, който встъпи в длъжност миналия август, се хвали, че продажбите на петрол са се удвоили при него, въпреки санкциите на САЩ.
Преговорите по съществото на сделката са почти завършени, но европейците се опитват да излязат от задънената улица по въпрос, който силно възпрепятства напредъка: САЩ смятат Корпуса на гвардейците на ислямската революция за терористична организация. Това до голяма степен е символична мярка и на практика няма нищо общо с ядрената програма. Вашингтон и Техеран ще направят голяма грешка, ако позволят на идеологията да подкопае ядреното споразумение, което - въпреки всичко - дори надживя президентството на Доналд Тръмп.
Европейците подкрепиха дипломатическите стъпки на президента Барак Обама към Иран и протестираха срещу решението на Тръмп да се оттегли от Съвместния всеобхватен план за действие. Сега те отново са в челните редици на преговорите с надеждата да сложат край на ядрената криза и да избегнат нова катастрофална война в Близкия изток. Ето защо е озадачаващо, че след като обяви връщане към ядрената сделка и обеща, че "Америка се завърна", Байдън все още отлага завършека на дипломацията, която неговите съюзници толкова силно подкрепят. Твърди се, че той се "презастраховал" относно Иран в навечерието на междинните избори. Но, честно казано, успехът в сдържането на ядрените попълзновения на Техеран значително ще засили позициите на Байдън и на демократите преди изборите през 2024 г.
Друг проблем е непримиримостта на самия Техеран. Макар че Раиси се хвали, че износът на петрол се увеличава, иранската икономика не върви на добре за обикновените иранци. Произволът срещу европейците, които са в иранските затвори дори по време на посещението на Мора, е поредната обида за Европа. Ролята на Иран в региона продължава да подкопава интересите на сигурността на Запада. Но справянето с всички тези проблеми ще бъде още по-трудно, ако Техеран се оттегли от ядрената сделка и не е обвързан с нищо.
Западът сключи споразумения за контрол на въоръженията със Съветския съюз не защото подкрепяше неговото ръководство или се опитваше да нормализира отношенията. Направихме го за собствената си национална сигурност. Същото е и с Иран. Байдън трябва сериозно да помисли с какво е изпълнена неговата пасивност и да намери път напред - в противен случай ще влезем в нов неканен конфликт.
* Автори: Карл Билд и Хавиер Солана. Билд е бивш премиер на Швеция, а Солана е бивш генерален секретар на НАТО
Превод: Ганчо Каменарски
