През януари, 2020 година, Световната здравна организация публично похвали Китай за бързата му реакция относно новия коронавирус SARS-CoV-2 и епидемията в Ухан. От организацията неведнъж похвалиха китайското правителство, че "незабавно" е споделило информация за генетичния произход на вируса и дори изтъкнаха, че прозрачните действия на Китай са били "много впечатляващи.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Но зад кулисите се е случвало нещо съвсем друго - забавяне от страна на Китай и разочарование от страна на длъжностните лица в СЗО заради това, че не са получили информацията, необходима за борбата с разпространението на смъртоносния вирус, пише Associated Press. По данни на изданието, включително стенограми и записи от заседания на СЗО, Китай е предоставил генетичната карта или генома на вируса повече от седмица след като три различни правителствени лаборатории напълно са дешифрирали информацията. Вина за това имат строгите мерки за контрол над информацията и конкуренцията в областта на общественото здравеопазване на Китай.
Китайските правителствени лаборатории пуснаха данни за генома едва след като друга лаборатория го публикува пред официалните органи на сайта на вирусолозите на 11 януари. Дори тогава Китай забави с още поне две седмици предоставянето на СЗО на подробни данни за пациентите и случаите. Това става ясно от записите на вътрешни срещи, проведени от Агенцията по здравеопазване на ООН през януари - това се случва във време, когато разпространението на вируса по света все още е могло да бъде забавено и ограничено.
Според AP, чиновниците от СЗО са хвалили Китай, защото от организацията са искали да получат повече информация от Пекин. Всъщност по време на частни събрания те са се оплаквали, че Китай не споделя достатъчно данни, за да се оцени как вирусът се разпространява между хората и какъв риск представлява той за останалия свят. Загубено е ценно време. Историята на ранната реакция за вируса се случва, когато СЗО е в очакване и се е съгласила да проведе независимо разследване как се е действало с пандемията в глобален мащаб. След нееднократно възхищение от ответната реакция на Китай в ранните етапи, президентът на САЩ Доналд Тръмп скъса отношенията със СЗО в края на май, като отправи обвинения, че организацията е била в заговор с Китай, за да скрие мащабите на кризата с коронавируса.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Преустановявайки отношенията със СЗО на 29 май, Тръмп постави под заплаха около 450 млн. долара, които САЩ дават на организацията. Междувременно китайският президент Си Цзинпин обеща да отдели 2 милиарда долара през следващите 2 години за борба с коронавируса и заяви, че Китай винаги е предоставял информация на СЗО и на света по "най-съвременен начин."
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Истината е, че в работата си СЗО се опира на сътрудничеството между държавите-членки. От записите на вътрешните срещи става ясно, че СЗО сама се е държала в неведение, тъй като Китай ѝ е предоставил минималната, според изискваната от международното право информация. Работещите в СЗО са обсъждали въпроса как да "натиснат" Китай за получаването на информацията за генома и подробни данни за пациентите без да предизвикат гнева на властите в Пекин. Всъщност, СЗО няма правомощия да налага санкции на държави-членки на ООН и това връзва в голяма степен ръцете за принуда - въпрос, който отдавна е в публичното пространство - каква е ползата от ООН, когато никой не може да бъде принуден да стори нищо, особено големите и богатите?
Според Адам Камрадт-Скот, професор от Университета в Сидни, ако СЗО беше приложила прекалено големи усилия, тя е рискувала да бъде изгонена от Китай и да не получи нищо.
СЗО и длъжностните лица от записите са отказали да отговорят на въпросите, зададени от Associated Press, без да чуят аудиозаписите или писмените стенограми от заседанията, които медията не е могла да предостави с цел да защити източниците си.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
През втората седмица на януари директорът на СЗО по извънредните ситуации д-р Майкъл Раян е заявил, че е дошло време да се "превключи" и да се окаже по-силен натиск върху Китай. Раян е отбелязал също, че Китай не сътрудничи така, както други страни са сътрудничили в миналото - например Конго на тема "ебола". Задържането в пускането на генома е забавило признаването на неговото разпространение в други страни наред с глобалното разработване на тестове, лекарства и ваксини. Липсата на подробни данни за пациентите също е затруднило определянето на скоростта на разпространение на вируса - критичен въпрос за неговото спиране.
Между деня, когато на 2 януари в правителствената лаборатория е бил напълно разшифрован генома и деня, в който СЗО обяви глобална извънредна ситуация на 30 януари, вирусът се е разпространявал с темп на зараза от 100-200 пъти, по ретроспективни данни на китайците.
Все пак някои експерти са на мнение, че ако СЗО се бе конфронтирала с Китай, резултатите можеше да са много по-лоши. Надпреварата за генетичната карта на вируса започна в края на декември, 2019 година, когато лекарите от Ухан забелязват група пациенти с треска и проблеми с дишането, които не се подобрявали от стандартното лечение. В търсене на отговори те изпращали образци от пациентите в търговски лаборатории.
Към 27 декември една от лабораториите Vision Medicals открива поразителното сходство на вируса със SARS. Лабораторията споделя откритието си с официалните лица на Ухан и Китайската академия на науките, за което първи съобщава китайското финансово издание Caixin.
На 30 декември представители на здравните власти на Ухан пускат вътрешно съобщение, предупреждаващо за необикновена пневмония, което изтича в социалните мрежи. На 31 декември СЗО за първи път разбира за случаите на заболяването. От организацията изискват допълнителна информация на 1 януари. След 2 дни Китай съобщава за 44 заразени без смъртни случаи. На 2 януари китайски вирусолог разшифрова генома на вируса. Експертите не оспорват това, че китайските учени установяват патогена с удивителна бързина, което говори за подобряването на техническите възможности на Китай след епидемията SARS (Тежък респираторен синдром) в началото на XX век.
Но когато нещата стигат до обмяна на информацията със света, всичко се обърква. На 5 януари китайската държавна лаборатория представя своя отчет за вируса. В продължение на 2 седмици Ухан не съобщава за нови случаи и цензурира лекарите, съобщаващи за подозрителни случаи. Китайските здравни власти отказват и помощ от страна на чуждестранни експерти. Според специалистите, забавянето на предоставяне на информация за вируса се дължи на ожесточената конкуренция в организацията на китайските здравни власти.
В продължение на 2-3 седмици липсват данни за лабораторно доказана диагноза, няма възраст или пол, данни за географско разпространение.
Дори след статия на The Wall Streat Journal на 8 януари, в която се говори за откритието на нов вирус, китайските здравни служби не публикуват данни за генома, диагностичните тестове или подробни данни за пациентите, които биха могли да подскажат до колко заразно е заболяването.
На 9 януари е регистрирана първата смърт от коронавирус на мъж от Ухан, но съобщението е обнародвано на 11 януари. От СЗО твърдят, че не са получили исканата допълнителна информация от Китай. Така минават три седмици от момента, в който в лабораторията Vision Medicals разкодира генома на коронавируса и една седмица от момента, в който правителствените китайски лаборатории установяват данните за него. А през тази седмица се заразяват 600 души. Още на 13 януари има потвърден случай в Тайланд, а на следващият ден висш здравен китайски служител нарежда да има подготовка за пандемия - само в Китай.
Високопоставен чиновник от азиатския клон на СЗО заминава в Китай и на 20 януари обявява, че вирусът се разпространява сред хората.
На 22 януари СЗО свиква независим комитет за това дали да се обяви извънредна ситуация. След две неубедителни срещи, те се отказват от това, въпреки че китайските официални лица разпореждат Ухан да бъде затворен. На следващия ден председателят на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус публично нарича разпространението на вируса в Китай "ограничено."
В края на посещението на Гебрейесус СЗО обявява, че Китай се е съгласил да приеме международна група от експерти. На пресконферецията от 29 януари Тедрос Аданом Гебрейесус хвали Китай. На следващия ден СЗО обявява извънредна международна ситуация в областта на здравеопазването, а Тедрос още веднъж благодари на Китай, като не споменава нищо за предишната липса на сътрудничество.
"Ние трябва да изразим своето уважение и благодарност на Китай за това, което прави", казва Тедрос Аданом Гебрейесус и допълва, че страната е направила "невероятни неща", за да ограничи предаването на вируса в други държави.
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 3 юни"
