Владимир Путин започна войната в Украйна, но САЩ подготвиха почвата за нея, като преместиха границите на НАТО към тези на Русия. В този аспект удивително (или не съвсем) съвпадат позициите на американския политолог с консервативни убеждения Патрик Бюканън* и на китайския професор Ли Сян**.
Бюканън обобщава историческата ситуация така: "През 70-те години от съществуването на Съветския съюз Украйна е неразделна част от руската държава. Тази географска и политическа реалност обаче не представляваше никаква заплаха за Америка. Русия и Украйна в рамките на СССР бяха обективна реалност и се смятаха за заплаха – всичките седем десетилетия на съветското единство. Днес обаче едномесечният конфликт между Москва и Киев за това кой ще получи Крим, Донбас и черноморското и азовското крайбрежие на Украйна доведе Америка по-близо от всякога до ядрена война след кубинската ракетна криза от 1962 г. Защо? Време е да се направи крачка назад и да се помисли какво е заложено на карта".
В този контекст, Бюканън поставя въпроса дали е толкова важно за САЩ да спасява Украйна с цената на ядрена война? "Руският президент Владимир Путин многократно намекна за това, ако НАТО се намеси в конфликта в Украйна и Русия бъде победена - или в случай на "екзистенциална" заплаха за руския народ", подчертава американският политолог.
"Нашите елити ни учат, че моралът ни казва да се намесим и да спасим украинския народ от опустошителната битка, която вече е отнела хиляди животи. Но какво ще оправдае военната намеса на САЩ в Украйна, ако няма нито одобрение на Конгреса, нито официално обявяване на война?
Да си спомним историята. През 1933 г. в Америка настъпва "Либералният час" и скоро след встъпването си в длъжност Франклин Рузвелт признава кървавия режим на Йосиф Сталин за легитимно правителство на Съветска Русия и провъзгласява "Новия курс". Рузвелт лично се срещна със съветския външен министър Максим Литвинов, дори когато Гладоморът беше в разгара си в страната, обричайки украинските селяни и дребните фермери, както и кулаците и техните семейства. Репортерът на New York Times в Москва Уолтър Дюрънти дори спечели наградата Пулицър за прикриване на това престъпление на века, което отне живота на 4 000 000 души.
Остава въпросът: в кой момент отношенията между Русия и Украйна станаха толкова фундаментални за Съединените щати, че ние сме готови да започнем битка с Москва - и може би дори ядрена? Как стигнахме до тук", пита Бюканън и посочва, че това е станало, защото НАТО вече включва десетина държави от Централна и Източна Европа и САЩ са почнали да примамват Украйна в Алианса - бившата съветска република с най-дълга и богата история с Майка Русия, като прави интересна аналогия какъв е резултатът от Студената война и загубата на СССР в нея: "През 30-те години на миналия век на въпроса къде е роден Хитлер, британската дама Астор отговаря: "Версай". На Парижката мирна конференция от 1919 г., която доведе до известния Версайски договор, милиони германци и техните земи бяха изтръгнати от германското управление и прехвърлени в страни из цяла Европа. "Веднага щом се изправим на крака, ще върнем всичко, което сме загубили", каза тогава генерал Ханс фон Зеект от германския генерален щаб".
Бюканън счита: "Украинският конфликт, който продължава вече месец, показа ползите от ядрените оръжия. В крайна сметка, в светлината на сериозната заплаха на Путин, САЩ и НАТО категорично отхвърлиха искането на Киев за зона, забранена за полети над Украйна. И гледайки как ядрената заплаха на Русия не позволи на НАТО да се намеси на страната на Украйна, други страни клатят глави: ядреният арсенал ще възпира дори най-мощните сили.
Колкото по-дълго продължава този конфликт, толкова повече страдания и загуби ще има и от двете страни. Хиляди украински войници и цивилни вече са загинали, десет милиона напуснаха домовете си, една трета от тях избягаха в съседните държави от Източна Европа. Колкото по-дълго продължава, толкова по-голям е шансът Путин да прибегне до безразборни бомбардировки и артилерийски огън, за да разбие съпротивата – и толкова по-вероятно е войната да се прехвърли в Европа и НАТО. Но в нашето отечество, на 8000 километра от Киев, което не е застрашено от нищо, външнополитическите експерти тръбят за "победа" над путинска Русия и са готови да се борят за нея – до последния украинец".
Китайският поглед
В своя анализ, проф. Сян стига до следното заключение - Китай не може да си позволи да загуби Русия, защото Запада винаги ще гледа на Поднебесната империя като на системен враг. И разглежда два сценария за развитие на войната в Украйна:
1. Войната привлича ЕС още повече в американска орбита, което на пръв поглед е против китайските интереси, защото Европейският съюз опитва да балансира между връзката със САЩ и икономическите интереси с Китай. Този баланс обаче винаги ще накланя към САЩ, според китайския елит, смята проф. Сян.
2. Русия печели. Тогава НАТО, САЩ и ЕС ще се съсредоточат още повече срещу руската заплаха и ще оставят Китай да просперира. Точно затова Китай не може да си позволи да загуби Русия като балансьор в противопоставянето със САЩ и ЕС. "Не забравяйте - Китай има да решава Тайванския въпрос, което на Запад е считано за еквивалент на Украинския въпрос", завършва анализът.
Анализът ясно показва, че Пекин счита себе си за по-силния играч, който се възползва от Москва.
* Патрик Бюканън е старши съветник на трима президенти на САЩ (Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън), автор и основател на The American Conservative. Той е отявлен поддръжник на Републиканската партия и публично подкрепи кандидатурата на Доналд Тръмп за президент
** професор Ли Сян е ръководител на Изследователския център за развитие на международните отношения към Катедрата по политически науки на Университета в Олборг, Дания
