Ключовото постижение на Запада в противопоставянето на Русия е, че светкавично се обедини в знак на солидарност с Украйна, удари Москва със смазващи санкции и снабди Киев с оръжия за много милиарди. Но това постижение може да бъде застрашено. Докато политиците потвърждават единството на Запада, а анализатори и наблюдатели възхваляват ефективността на оръжията, изпратени в Украйна, икономическите трудности могат да отслабят тази солидарност там, където е най-важна – в Европейския съюз. Това пише историкът академик Робърт Инглиш в анализ за The National Interest.
Ето какво още казва той:
Парадоксално, но бедната и изолирана Русия е по-способна да поеме нарастващите разходи от богатите демокрации в Европейския съюз. Време е да се плащат сметките и европейците са шокирани от трудностите, пред които са изправени: сериозно поскъпване на тока, газа и горивата, лимит на потреблението, намалена помощ за бедните и надвиснала рецесия. Разногласията относно помощта, изпратена на Украйна, наскоро подхраниха разпадането на италианската управляваща коалиция. Това е лоша поличба за останалите центристки правителства в Европа. Трансатлантическото единство, което дипломатите оформиха с цената на огромни усилия, може много скоро да се разпадне.
Подобен песимизъм изненадва американците, за които цената на конфликта е минимална и чиито медии са оптимисти за предстоящата победа на Украйна. Повечето коментари са за руските слабости. Това е икономическата криза, военните провали, политическата изолация и т.н. Тези, които се застъпват за преговори за прекратяване на военния конфликт, са подложени на презрителна подигравка. Исканията за решително поражение на Русия обаче стават все по-нереалистични, тъй като балансът на икономическата и политическата упоритост и издръжливост се измества в полза на Москва. Да, ракетите Javelin и HIMARS бяха тактически ефективни, но те не промениха стратегическата картина в Украйна. И в тази конфронтация Русия има предимства по отношение на ресурси и устойчивост, които ѝ позволяват упорито да си върши работата.
Надценяване и подценяване на Русия
Не ни ли казаха, че Русия няма да устои на икономическата мощ на Запада, че нейната икономика е по-малка дори от тази на Италия? Но Русия не се конкурира със западните икономики. Тя просто цели да произведе толкова много оръжия и да изпрати толкова много войници, за да надмине Украйна, която има подкрепата на западните военни. Не ни ли казаха, че санкциите ще опустошат Русия и ще сринат нейната валута? Но рублата днес е по-силна. Да, руската икономика ще се свие с 6% или повече през 2022 г., но това е нищо в сравнение със свиването на украинската икономика от 45%. В допълнение, авторитарна Русия е по-способна да устои на този спад от 6%, отколкото ЕС като цяло, който е изправен пред спад от 3%. Такова намаление предвиждат последните мрачни прогнози на МВФ. Болезнена рецесия, подхранвана от недостига на газ и процъфтяващите цени на суровините, много напомня това, което ЕС трябваше да преживее по време на пандемията от 2020-2021 г. и финансовата криза от 2008-2009 г. Това, което има значение, не е някаква абсолютна мярка за икономическа или военна мощ, а готовността на Русия, Украйна и Европа по отношение на способността им да продължат да правят жертви заради войната. Москва демонстрира устойчивост в това отношение, която малцина бяха предвидили.
Няма нищо ново в подценяването на Русия, както и в надценяването на нашето влияние върху нея. Приписваме си заслугите за засилването на надпреварата във въоръжаването през 80-те години, която доведе до фалит СССР и помогна за спечелването на Студената война. В същото време отхвърляме реформите на Михаил Горбачов по време на перестройката, въпреки че благодарение на тях Студената война приключи две години преди разпадането на Съветския съюз. През 90-те години при Борис Елцин ние приветствахме триумфа на капитализма, въпреки че прибързаното прилагане на рекламираните от Запада политики създаде олигархична корупция, която тласна милиони към бедност. През 2000-те години Владимир Путин успя да възроди Русия, но този успех беше приписан на елементарен късмет под формата на високи световни цени на петрола, пренебрегвайки най-важните реформи, довели до либерализация на икономиката, но едновременно върнали ключови отрасли под контрола на държавата.
Подценявайки недоволството на Русия от едностранчивия характер на външната политика на САЩ, мнозина пропуснаха да предвидят, че анексирането на Крим през 2014 г., отговорът на Путин на опитите да се вкара Украйна в ЕС и НАТО, повиши нивото на неговата популярност над 80%, въпреки строгите икономически санкции. Напротив, западни анализатори прогнозираха, че тези санкции ще сринат руската икономика, особено нейния петролен сектор, който е изключително важен за Москва, тъй като увеличава приходите в бюджета. Затова за мнозина беше изненада какво се случи след това. А то беше, че Русия действа с поглед към Турция (Турски поток) и Китай (Силата на Сибир, който обаче е далеч от това да поеме дори 1/5 от доставките за Европа), построи нов терминал за втечнен природен газ в Сибир и бързо свърза територията си с Крим чрез изключително важен път и жп линия за полуострова.
Парадокси на властта и изобилието
И тъй като мнозина подцениха руската устойчивост и упоритост, не е изненадващо, че те арогантно се надяваха бързо да удушат Русия след избухването на военните действия в Украйна. Честно казано, трябва да се каже, че бяха взети безпрецедентни мерки. Наложени са санкции на повече от 1000 лица и техните активи. Беше спрян износът за Русия на много стоки - от високотехнологично оборудване до луксозни стоки. Стотици фирми спряха работа в Русия и напуснаха страната. Най-важното е, че руските банки бяха отрязани от системата за международни плащания SWIFT и руските резерви на стойност над 600 милиарда долара бяха замразени. Целта беше да се задуши руската търговия, но се оказа, че Москва е готова за това. Алтернативната система за плащане и големите парични резерви ѝ позволиха да устои на санкционния натиск много по-добре от очакваното. Рублата се срина за кратко, но след това се възстанови благодарение на умното използване на лихвените проценти и капиталовия контрол.
Рублата също се облагодетелства от покачващите се цени на петрола (бел. ред. - тук няма разсъждение как цената на петрола вече движи между под 90 долара на барел и 95-6 долара на барел, след като Джо Байдън действа по-твърдо със Саудитска Арабия, а това сваля и руския петрол - той е 20-25 долара по-евтин и отива към Азия с големи отстъпки, защото иначе няма никакъв пазар) и исканията на Москва да се заплаща за доставките на газ в рубли, което повиши търсенето на руската валута. Някои купувачи бяха упорити, но големи вносители като Германия и Италия бързо се съгласиха. Как може слабата страна, която е наказана, да диктува условията за търговия на тези, които я наказват? Европа искаше да удари Русия с тоягата на нейната зависимост от приходите от петрол и газ, но се оказа, че Путин хвана другия край на тази тояга.
Ти си уволнен! Не, аз сам напускам!
Историците ще видят тази енергийна война между Европа и Русия като пример как да не се използват лостовете за политически и икономически натиск. Тъй като ЕС започна да налага все по-строги санкции на Москва, бяха обявени планове за спиране на вноса на руски петрол и газ с цел да осакатят руската икономика и да удушат нейната военна машина, като я лишат от пари от високодоходен износ. "Добре", отговориха руснаците, "ще ускорим прехода ви към нови енергийни източници, като намалим доставките на газ веднага." На това ЕС в паника каза: "Чакай малко, ние няма да сме готови да ви осакатим и удушим, тъй като възнамеряваме да спрем вноса на газ до 2026 г. Вие ни изнудвате!" Никога не грабвайте граната и не я размахвайте пред врага си, освен ако не сте готови да я използвате. Може да избухне точно в ръката ви.
Степента, в която всяка страна е изложена на търговски смущения, е много важна. Глупав е политическият лидер, който не оценява съпътстващите щети от санкциите за собствената му страна. Той е като лош покер играч, който не взема под внимание, че противникът може да види неговия залог и да го повиши. Европейците бяха подтикнати да направят това от американските лидери, които отдавна искат да заменят руския тръбопроводен газ с американски втечнен газ (LNG), въпреки че нито една от страните няма достатъчен брой експортно-импортни терминали и газови превозвачи. И сега Европа е като шеф, който се вайка: "Чакай, не можеш да напуснеш, първо искам да те уволня!" Сега, когато ЕС спешно търси алтернативни източници на газ и се готви да наложи квоти тази зима, в Китай и Индия се присмиват.
Мнението на Китай и Индия е важно не само защото те са сред страните, отказали да наложат санкции на Русия, но и защото са тези, които значително са увеличили покупките на руски петрол и газ. Това помогна на Москва да компенсира загубите от намалените доставки за Европа. Освен това Индия препродава част от петрола, който купува в Русия, на пазара на ЕС. По същия начин някои държави, които гордо обявиха отказа си да внасят руски газ, все още го купуват, но не директно, а през Германия, Италия и Франция (в анализа конкретно се посочва Полша като такъв пример). Още по-странни са хвалебствените оди за новите задължителни цели на ЕС за съхранение на газ. Те се наричат "историческа стъпка напред" в постепенното спиране на руския газ, въпреки че тези цели могат да бъдат постигнати само чрез увеличаване на вноса на газ от Русия.
След като лидерите на ЕС обявиха курс за намаляване на зависимостта от руския петрол и газ, за да намалят приходите, които отиват за финансиране на руската военна операция, ЕС ясно показа колко е зависим от доставките на гориво от Русия. А рязкото покачване на цените на петрола и газа увеличи руските приходи. Последствията за самата Европа могат да бъдат още по-сериозни. Когато тя обяви мерките през март, европейски служители възхваляваха трансатлантическото сътрудничество и се присмиваха на Путин, че несъзнателно укрепва европейското единство. Минаха няколко месеца и сега Путин се смее, докато наблюдава нарастващото отчаяние на Европа.
Лятото на европейското недоволство
През последните дни милиони европейски потребители бяха уведомени за значителни увеличения на тарифите за отопление и електроенергия. ЕС се съгласи да намали потреблението на газ с 15%, но високопоставените изявления на ръководството на ЕС не гарантират съгласието на страните членки. Много от тях са против подобни мерки за икономии, въпреки че те са необходими, за да се премине през зимата и да се оцелеят в нейните трудности.
Някои държави са на границата на своите разходи и няма да могат да осигурят работата на заводи и фабрики, нуждаещи се от газ, ако доставките бъдат допълнително намалени, докато други са работили усилено, за да диверсифицират своите енергийни източници и не са доволни, когато им се каже да намалят консумацията, за да помогнат на тези, които не са го направили. Някой вече заявиха, че нямат намерение да делят гориво със съседите, независимо от техните нужди. Тези разделения следват познатото разделение Изток-Запад и Север-Юг и събуждат старите оплаквания от дълговата и бежанската криза (конкретно от Полша, която е почти изцяло нагнетила с газ хранилищата си, се чуват гласове, че Варшава ще помага на тези, които са солидарни с нея. А Полша отдавна води спор за съдебната си реформа с европейските институции, в който Варшава в крайна сметка отстъпи).
През следващите седмици няколко фактора ще се комбинират, за да създадат експлозивна смес от такива разделения. Един такъв фактор е топлината, в буквалния смисъл на думата. Рекордно високите температури причиниха горски пожари и нанесоха щети на селското стопанство. До юни щетите надхвърлят 30 милиарда долара. Екстремните горещини водят и до увеличаване на търсенето на газ, тъй като се увеличава консумацията на електроенергия от включените климатици, а водноелектрическите централи не работят поради суша. Попресъхналите реки в Европа също причиняват смущения в атомните електроцентрали, поради липса на вода за охлаждане и спират товарни и круизни кораби, което струва милиарди на транспортната индустрия. Друг икономически удар дойде от блокирането на Китай заради коронавируса, тъй като веригите за доставки бяха прекъснати.
Междувременно започна нова вълна на нелегална имиграция в Европа, която се е увеличила с 80% през последната година. Много мигранти от Ирак, Сирия, Египет и други страни от Северна Африка са тласкани към Европа от хранителна несигурност, изострена от предизвикания от войната в Украйна недостиг на зърно. В такива условия съществува голяма опасност от подновяване на търканията между приятелски настроената към мигрантите Северна Европа и източноевропейските държави, които вече са препълнени с бежанци.
Американските медии не отразяват адекватно военновременните икономически трудности на Европа. Те са по-фокусирани върху двукратно по-голямата военната помощ за Украйна, която предоставя САЩ, но ако се брои цялата икономическа помощ за Киев, включително непреките разходи, каквато е подкрепата за 5 милиона бежанци, то тогава приносът на Европа е много по-голям. Европейците наскоро научиха, че ще трябва да платят поне един трилион долара за възстановяването на Украйна като разходите на Европа за него могат да достигнат до 10% от годишния БВП на ЕС. Това ще доведе до сериозни икономически и политически затруднения дори при липса на тежка енергийна криза.
Ще оцелее ли западната солидарност в борбата на изтощението?
Общественото мнение в Европа клонеше към "антивоенно" мнозинство дори преди Русия да започне да намалява доставките на газ. Общоевропейско проучване, проведено през май, показа, че мнозинството, макар да вини Путин и Русия за войната, смята за по-важно преговорите за споразумение вместо опитите Русия да бъде победена. Оттогава не е имало толкова мащабни и авторитетни проучвания, но данните от отделни държави - Гърция, Испания, Италия и дори Германия, показват, че все повече хора не са съгласни с курса на своите страни за въоръжаване на Украйна. Тези хора искат Западът да убеди Украйна да прекрати огъня.
В момента ръководството на ЕС и НАТО до голяма степен пренебрегва тези различия в мненията и призовава за търпение, което ще помогне да бъде победена Русия. Но рядко се отразява факта, че подобни политики не са подлагани на обсъждане от избирателите. Мнозина роптаят, че високоплатените "брюкселски бюрократи" са създали "фалшива солидарност", която ще рухне, когато икономическият натиск се засили.
Първият изпит ще бъде през септември, когато Италия избира нов парламент. Това са принудителни избори. Проучванията на общественото мнение показват, че ще спечели дясната коалиция, чието ръководство отдавна страда от путинофилия. Лесно е да се осмиват Силвио Берлускони и Матео Салвини като марионетки на Путин, но това отклонява вниманието от икономическите трудности, които биха могли да ги доведат на власт. Важно е да се анализира въздействието на санкциите върху Русия, но такъв анализ не може да служи като основа за "засилване на натиска върху Путин", освен ако не се анализират и страничните ефекти от тези санкции върху Европа.
Да, опитите на Русия да замени европейските купувачи на своята енергия с азиатски са възпрепятствани от липсата на тръбопроводи и пристанищни мощности, но това не дава основание за оптимизъм. На Европа ѝ липсват танкери и терминали и не е в състояние веднага да замени руския газ с други източници. Ще трябва време, а такова няма преди тази зима.
Вероятно устойчивостта на Русия е илюзорна, властта на Путин става по-слаба, а армията му не е толкова силна, колкото трябваше да е според репутацията ѝ. Ако Европа издържи до края на зимата, наградата ще бъде триумфът на Украйна. Но от друга страна, дори ситуацията на бойното поле да се промени драматично, Русия ще запази значителна част от украинската територия под свой контрол, което ще ѝ позволи да изтощи Европа в продължение на месеци с висока инфлация и остър недостиг на енергийни ресурси и суровинни материали.
Огорчени работници вече провеждат стачки във Великобритания, Норвегия, Германия и Испания. Очаква се вълната на обществените вълнения да е по-силна от тази, започнала поради затварянето на бизнеса по време на пандемията. Национализмът ще нарасне в резултат на антиимигрантските настроения и липсата на работни места. Това ще влоши отношенията между европейските държави. Трансатлантическите връзки също ще се влошат и подкрепата за Украйна ще отслабне.
Това е може би най-песимистичният сценарий, но днес той е по-вероятен. Докато се съсредоточаваме върху слабостите на Русия, ние трябва също така да оценим уязвимостта на Запада и заплахите за политическото и икономическо благополучие на ЕС. Сега има нарастващо разбиране, че конфликтът ще приключи само когато се проведат преговори и се постигне споразумение за уреждането му. Ако се доставят все повече и повече оръжия, това може да доведе до победа за Украйна, но също така може да причини още повече разрушения, което би било опустошително бреме не само за Украйна, но и за целия Европейски съюз.
Анализ: Защо кризите на световните суперсили са добро нещо?
Автор: Робърт Д. Инглиш. Той е академик по история, преподавал е в Болоня и в "Джонс Хопкинс". Сега е част от Университета на Южна Каролина. Специалността му е история на Източна Европа, а най-известната му книга е "Русия и идеята за Запада: Горбачов, интелектуалците и края на Студената война"
Превод: Ганчо Каменарски
