Френският президент Еманюел Макрон иска да увеличи военните разходи на страната до 413 млрд. евро през следващите 7 години, но според критиците му този 30-процентен ръст не отчита случващото се в Украйна. Руското нахлуване доведе до засилено използване на артилерия и ракети - завръщане към по-традиционен тип война.
Френският военен бюджет, който Националното събрание ще започне да гласува тази седмица, все още се придържа към модела отпреди войната в Украйна. Съкращават се тежките оръжия като танкове и бронетранспортьори, а в същото време се увеличават разходите за ядреното възпиране на Франция и се инвестира в борбата с новите заплахи в области като Космоса, киберпространството и морските дълбини.
Окончателното гласуване се очаква преди 14 юли - националния празник на Франция.
"Много хора се застъпваха за повече бойни танкове Leclerc, повече изтребители Rafale, за да може да се укрепи източният фланг на НАТО. Но това не е логиката на Франция", казва Пиер Харош, цитиран от Politico. Той е изследовател в областта на отбраната в лондонския университет "Куин Мери".
Според Мишел Гоя - френски военен консултант и пенсиониран полковник от армията - новият военен бюджет, който е за периода 2024-2030 г., показва, че единствената страна от ЕС с ядрени оръжия не се подготвя за възможността за голям сухопътен конфликт.
"Изводът е, че нашата ядрена огнева мощ ни предпазва от украински сценарий. Вместо това ние се опитваме да се проектираме напред и да бъдем способни да се присъединим към въздушна и военноморска коалиция, водена от САЩ", казва той.
Изборът на Франция
Три години харчове на публични средства за облекчаване на кризата с Covid-19 доведоха до това, че френското правителство е изправено пред висока инфлация, свит бюджет и нарастващ публичен дълг. Ето защо то предпочита традиционната си зависимост от ядрените сили, вместо да увеличи масирано конвенционалната си сила - рязък контраст с Полша, неядрена държава, която граничи с Украйна и Русия и има амбиции да създаде най-голямата конвенционална армия в ЕС.
ОЩЕ: Полша изпреварва Германия като военна суперсила №1 в Европа, но Берлин няма нищо против
Във Франция правителството е планирало до 2030 г. да ремонтира 200 основни бойни танка Leclerc, но според новия план тази цифра намалява до 160. Украйна също така иска от Франция да дари някои от тези танкове, но Париж все още не е одобрил подобно прехвърляне. Очакваше се до 2030 г. военновъздушните сили да разполагат със 185 изтребителя Rafale, но ВВС ще получат само 137.
Франция също така ще се стреми към 200 бронирани разузнавателни машини Jaguar вместо 300, както и около 1300 бронетранспортьора Griffon вместо над 1800. Изпълнителната власт представи изменения преди гласуването тази седмица, с които се ангажира да закупи повече превозни средства Jaguar и Griffon, за да замени оборудването, дарено на Киев. Тези усилия обаче няма да бъдат финансирани от многогодишния бюджет, пише Politico в анализа си.
"С оглед на международния контекст и войната на прага ни, е добре да се обясни, че възпирането е важно, но конвенционалната война също има значение", казва Седрик Перин - депутат от консервативната партия Les Républicains и заместник-председател на комисията по отбрана и външни работи на Сената.
Забавянето на оборудването за въоръжените сили на Франция ще ограничи и възможностите на страната да предостави оръжия на Украйна, обяснява той.
Други европейски държави са изправени пред подобни компромиси. Обединеното кралство, което също е ядрена сила, обмисля съкращения в сухопътните сили, въпреки че неотдавна увеличи военните разходи. Германия обяви, че ще започне увеличаване на бюджета за отбрана на стойност 100 млрд. евро, но по-голямата част от тези пари все още не са разпределени.
Това може да затрудни европейските страни да изпълнят новата цел на НАТО за поддържане на висока степен на готовност на 300 000 военнослужещи, което ще доведе до запазване на зависимостта на континента от американската армия.
Поглед отвъд Украйна
Докато украинският президент Володимир Зеленски беше в Париж миналата седмица, за да се срещне с Макрон, и получи ангажимент от Франция за повече оръжия и леки танкове, планът на французите се простира отвъд Източна Европа - към нарастващото напрежение между Китай и САЩ.
"Бюджетните планове отразяват истинска стратегическа визия, но не краткосрочна, а дългосрочна. Мислим за Индо-тихоокеанския регион, за дълбоките морета", казва Филип Мазе-Сенсие - анализатор по геополитика в Hill+Knowlton Strategies. "Кой в Европа мисли за това? Имаме проблем с редките материали и знаем, че океанските дълбини разполагат с минни ресурси".
През следващите 7 години Франция ще похарчи 5 млрд. евро за изграждането на нов самолетоносач, който да замени "Шарл дьо Гол".
Многогодишният план има за цел също така да се справи с "нови области на конфликти и милитаризация", както ги нарече министърът на отбраната Себастиен Лекорну - а именно Космоса, дълбоките морски води и киберпространството. До 2030 г. Париж иска да инвестира 6 млрд. евро в Космоса, 4 млрд. евро в киберпространството (което представлява увеличение с 300%) и 5 млрд. евро в разузнавателните служби.
"Ние държим на този избор", заяви Лекорну пред сенаторите в началото на май. "Спешно трябва да се действа и това е по-важно за нашата колективна сигурност, отколкото ако забавим доставката на няколко автомобила Griffon с година или две".
Така Франция се опитва да балансира между традиционната си амбиция да бъде глобален играч, необходимостта да реагира на най-големия конфликт в Европа след Втората световна война и надеждите на Макрон за по-силна Европа, която да е по-независима от САЩ.
ОЩЕ: Острa реакции на Кремъл след коментарите на Макрон за Русия
