Кой управлява света? Преди беше лесно да се отговори на този въпрос. Ако сте над 45 години, значи сте израснали в свят, доминиран от две суперсили. САЩ и техните съюзници определяха правилата от едната страна на Берлинската стена, докато Съветският съюз издаваше заповеди от другата. Почти всички останали трябваше да приспособят своите политически, икономически и системи за сигурност на една страна. Това беше двуполюсен свят.
След това, през 1991 г., СССР се разпадна, оставяйки САЩ като единствената суперсила в света. Те започнаха да диктуват условия както чрез доминиращата си роля в международните организации, така и чрез груба сила. Това беше еднополюсен свят.
Преди около 15 години светът отново се промени и стана още по-сложен. САЩ започнаха да губят интерес към ролята на световен полицай, архитект на световната търговия и дори поддръжник на глобалните ценности. Други държави станаха по-могъщи и успяха все по-често да пренебрегват правилата, които не харесват, и понякога сами ги определяха. Настъпи ерата на G-Zero, не полярен свят без глобални лидери. Още: Война и срещу планетата: Земята е пренебрегваната жертва от окупацията на Русия
Този геополитически спад, при който глобалната архитектура вече не съответства на основния баланс на силите, беше предизвикан от три събития, пише Foreign Policy.
Първо, Русия не е включена в ръководения от Запада международен ред. Сега тази бивша велика сила, която е в сериозен упадък, е изключително раздразнена и счита Запада за основен противник на световната сцена.
Второ, Китай беше включен в ръководените от САЩ институции, но с очакването, че докато се интегрират, печелят богатство и власт, китайците също ще поемат много американски черти (да се превърнат в демокрация на свободния пазар, готова да стане отговорен участник в ръководеният от САЩ ред и да играят по правилата, без да искат да ги променят). Както се оказва, нищо подобно не се случи и САЩ не са готови да се примирят с това.
Трето, Вашингтон и неговите съюзници пренебрегнаха десетки милиони собствени граждани, които се чувстваха изоставени от глобализацията. Тяхното недоволство беше подхранвано от нарастващите неравенства в доходите и заплатите, променящата се демография и политиката на идентичност и поляризацията, дължаща се на новите мултимедийни технологии. В резултат на години на пренебрежение повечето от тези граждани са загубили доверие в правителствата и самата демокрация, което на свой ред е лишило техните лидери от способността и желанието да ръководят.
Основните геополитически кризи сега са конфликтът в Украйна, конфронтацията около Тайван, ядреното напрежение с Иран и Северна Корея и т.н. Около 90% от тях са пряко или косвено свързани с геополитическата рецесия, причинена от тези три проблема.
Въпреки това, за добро или лошо, геополитическите рецесии не продължават вечно. А идващият глобален ред е нещо съвсем различно от това, с което сме свикнали.
Вече не живеем в еднополюсен, двуполюсен или многополюсен свят. Защо? Защото вече нямаме многоизмерни суперсили – държави, които имат глобална власт във всички области. Да, САЩ и Китай не са суперсили днес, поне не в смисъла, в който винаги сме използвали термина. А липсата на суперсили означава липса на единен глобален ред. Вместо това днес имаме много отделни, но припокриващи се световни порядки.
Първо, виждаме еднополюсен ред на сигурността. САЩ са единствената страна, която може да изпраща войници навсякъде по света. Ролята на Америка в системата за сигурност е по-важна и всъщност по-доминираща, отколкото беше преди 10 години. Още: Анализ: Западът да се подготви за отдавна назрялата разплата
Китай бързо натрупва военния си потенциал в Азия. Това тревожи все повече съюзниците на Америка в Индо-тихоокеанския регион, които разчитат повече от всякога на американския чадър за сигурност. Руско-украинският конфликт по подобен начин направи Европа силно зависима от НАТО, водена от САЩ.
Да, Китай, Русия и други страни имат ядрени оръжия, но действителното им използване все още е самоубийствено. САЩ са единствената световна суперсила в областта на сигурността и ще останат така поне през следващото десетилетие.
Но военната мощ не позволява на Вашингтон да определя правилата в глобалната икономика, тъй като икономическият ред е многополюсен. САЩ все още имат най-голямата, най-силната и най-динамичната икономика в света, но глобалната власт се споделя от мнозина.
Въпреки всички приказки за нова студена война, САЩ и Китай са твърде зависими икономически, за да се отделят един от друг. Тяхната двустранна търговия достига нови върхове и други страни търсят достъп както до американската мощ, така и до растящия китайски пазар (скоро ще бъде най-големият в света).
Най-големият общ пазар в света е Европейският съюз и той е способен да определя правилата и стандартите, които американците, китайците и други трябва да приемат като цена за правене на бизнес с него. Япония все още държи статута на световна икономическа сила, макар и със затруднения. Икономиката на Индия расте също бързо, а с това и влиянието й на световната сцена.
Относителното значение на тези и други икономики ще продължи да се променя през следващите 10 години, но глобалният икономически ред несъмнено ще остане многополюсен.
Има напрежение между системата за сигурност и икономическия ред. САЩ искат да определят все повече сектори от икономиката като критични за националната сигурност и оказват натиск върху други страни да коригират политиките си относно полупроводниците и критичните минерали. От своя страна Китай иска да използва търговския си лост, за да увеличи дипломатическото си влияние. Европа, Индия, Япония и други страни искат гаранции, че нито сигурността, нито икономическият ред ще доминират един над друг и най-вероятно ще успеят.
Бързо обаче възниква и трети ред, който скоро ще има по-голямо влияние от останалите: цифровият ред. За разлика от всеки друг геополитически ред, доминиращите участници, които създават правилата и упражняват власт, няма да бъдат правителствата, а технологичните компании.
Оръжията, разузнаването и програмите за обучение на НАТО помагат на украинците да защитават земята си. Но ако западните технологични компании не бяха се притекли на помощ още в първите дни на конфликта - като отблъскват руските кибератаки и позволяват на украинските лидери да поддържат връзка с войници на фронтовата линия - Русия щеше напълно да изхвърли Украйна от мрежата. Може би без технологичните компании и тяхното влияние в новия цифров ред украинският президент Володимир Зеленски нямаше да е на власт днес.
Технологичните компании решават дали бившият президент на САЩ Доналд Тръмп ще може да говори без филтри в реално време пред стотици милиони хора по време на предизборната кампания. Без социалните медии, със способността им да разпространяват теории на конспирацията, нямаше да има въстанието от 6 януари на Капитолийския хълм, бунтовете на шофьорите на камиони в Отава, въстанието от 8 януари в Бразилия и т.н.
Технологичните компании дори определят нашата идентичност. Преди се чудехме дали човешкото поведение е резултат преди всичко от генетиката или от възпитанието. Сега знаем, че генетиката, възпитанието и алгоритъмът играят роля. Цифровият ред се превръща в основен определящ фактор за това как живеем, в какво вярваме, какво искаме и какво сме готови да направим, за да го получим. Още: Economist: Европа няма да е същата след края на войната в Украйна
Умопомрачителното количество власт, което технологичните компании са натрупали, ги е превърнало в геополитически играчи сами по себе си. Тези търговски участници вече контролират цели аспекти на обществото, икономиката и националната сигурност, които отдавна са изключителен прерогатив на държавата. Техните лични решения пряко засягат живота, взаимодействието и дори начина на мислене на милиарди хора по планетата. Все повече те също така оформят глобалната среда, в която действат самите правителства.
Но как технологичните компании ще използват новооткритата си сила? Има три възможни сценария.
Ако политическите лидери на САЩ и Китай продължат да се налагат по-силно в цифровото пространство и ако IТ индустрията се обедини с техните правителства, ще се окажем в технологична студена война между САЩ и Китай. Дигиталният свят ще бъде разделен на две, другите държави ще бъдат принудени да заемат страна и глобализацията ще започне да се разпада, тъй като тези несвързани стратегически технологии се превръщат в стратегически важни области на националната сигурност и глобалната икономика.
Ако технологичните компании преследват стратегии за глобален растеж, като не са съгласни с правителствата и поддържат съществуващата пропаст между физическата и цифровата конкуренция, тогава ще видим нова глобализация: глобалният цифров ред. Технологичните гиганти ще запазят суверенитета в дигиталното пространство, състезавайки се основно помежду си за печалби и с правителствата за геополитическа власт.
Но ако самото дигитално пространство се превърне в основна арена на съперничеството на великите сили и силата на правителствата продължи да намалява спрямо тази на технологичните компании, тогава цифровият ред ще стане доминиращ. Ако това се случи, ще се появи технополюсен ред, в който технологичните компании ще играят ролята на централни играчи в геополитиката на 21 век.
И трите сценария са доста правдоподобни и никой не е за игнориране. Къде ще стигнем ще зависи от промените в съществуващите структури на властта в резултат на експлозивния характер на изкуствения интелект, способността и желанието на правителствата да регулират технологичните компании и най-важното ще бъдат решенията на технологичните лидери за това как да използват новооткритата мощ.
Иън Бремър е американски политолог, специализиран в международния политически риск. Ръководител и основател на Eurasia Group, компания за изследване на политическия риск.
Превод: Ганчо Каменарски
