НАТО трябва да се подготви за евентуални трудности пред украинската контраофанзива. Досега Киев е постигнал само много ограничени победи. Но онези, които очакваха светкавичен пробив, останаха разочаровани. Това вече не са германските танкове, които се изправят срещу полската кавалерия, нито пък американският Shock and Awe настъпва срещу деморализирани иракски сили само с техните стари танкове и без въздушно прикритие.
Сега виждаме в Украйна нещо подобно на борба на изтощение с атакуващи сили, нанасящи удари по добре укрепени отбранителни линии. Текущият етап от операцията е така нареченото оперативно разузнаване по четири отделни направления за настъпление: украинските войски проучват руските позиции, за да идентифицират слабите места, които след това могат да бъдат допълнително отслабени с помощта на артилерия и бронирани резервни сили.
Критичният фактор сега е да се заблуди врагът: необходимо е да се атакува във възможно най-много области, така че руснаците да не отгатнат къде ще бъдат нанесени основните удари. Но в бойни условия операциите рядко протичат по план и шансовете на Киев за успех са изключително малки. Още: Зеленски оцени контраофанзивата досега и заяви: Путин е вторият крал на антисемитизма
Началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили генерал Валерий Герасимов разполагаше с много време и средства, за да подготви ефективна отбрана. Освен това руснаците превъзхождат в почти всичко - от хора и танкове до артилерия, която може би играе решаваща роля.
Освен това има и авиация. След Втората световна война почти всички настъпващи сили са успели единствено въз основа на превъзходство или господство във въздуха. Украинците го нямат, а ние вече видяхме какво струваше: на кадри от бойното поле ясно се виждат бойни машини „Брадли”, предоставени от американците, и немски танкове Леопард 2, унищожени от руски ударни хеликоптери.
Така че това контранастъпление може да се развие по различни начини. Но едно е ясно: победата на украинците изобщо не е гарантирана. Виждаме това безпокойство отразено в предупредителните бележки, издадени от Белия дом. По всичко личи, че президентът Байдън вече обмисля щетите върху политическата си програма, които може да нанесе украинска контраофанзива, ако тя не донесе решителна победа на бойното поле.
В библейското Послание на свети апостол Павел до коринтяните се казва: "Ако тръбата издава неясен звук, кой ще се подготви за битка?" Преди началото на срещата на върха на НАТО, която ще се проведе във Вилнюс през юли, членовете на Алианса сигурно вече ще са погледнали в бездната на неуспешната контраофанзива, затова ще има забележимо повече несигурни и колебливи гласове. Тези, които по принцип не искаха да изпратят оръжия, ще имат ново оправдание: Украйна няма бойната мощ, за да постигне победа. Още: The Economist: Главният разузнавач на Украйна води задкулисни преговори с Пригожин и Китай
Да не говорим за факта, че през изминалата година станахме свидетели на много по-малко решителна реакция от страна на много страни, отколкото допускаше възникналата криза. Сега Киев може да разполага с много повече "Леопарди", ако Берлин не се намеси в прехвърлянето им, и беше много вероятно дори да видим изтребители F-16 в небето, ако решението за доставката им беше взето от Вашингтон и то още преди година.
Рискът е лидери като Еманюел Макрон и Олаф Шолц да подновят усилията си да подтикнат Киев към мирни преговори преди края на годината. Подобни колебания в Европа ще подкопаят позицията на Байдън в Конгреса и е вероятно републиканците в Камарата на представителите да се опитат да блокират допълнителното финансиране за Украйна. Но това би било напълно погрешна стъпка.
Ако контранастъплението се забави, Западът ще трябва да се заеме сериозно с това как да разшири офанзивните способности на Украйна. И тази подкрепа трябва да бъде подсилена с предоставянето на Киев на ясен план за действие за присъединяване към НАТО. Във Вилнюс лидерите на Алианса ще трябва да се запитат: ако с мощта на Северноатлантическия алианс зад себе си Украйна не е в състояние да победи Русия, тогава какъв е смисълът от НАТО?
Автор: Ричард Кемп
Превод: Ганчо Каменарски
