Съдейки по резултатите от първите първични избори, американците отново ще трябва да гласуват за Доналд Тръмп или за Джо Байдън на президентските избори в САЩ тази година, пише Род Драйър в свой анализ за European Conservative. Публикуваме превод на материала.
За никого не беше изненада, че Тръмп победи протежето на Вашингтон Ники Хейли на първичните избори в Ню Хемпшир. Ако скоро Тръмп не бъде хванат в леглото с живо момче или мъртво момиче, той е предопределен да стане кандидат на Републиканската партия.
Последната фраза взех назаем от славния губернатор на Луизиана, демократа Едуин Едуардс, вече починал. Той толкова много се хвалеше с шансовете си за победа и не сгреши. Едуардс, който почина през 2021 г. след дълга и колоритна кариера в местната политика на Луизиана (както и прекарано време във федерален затвор), също беше обичан и мразен. Беше дълбоко разглезен, но повечето жители на Луизиана му го позволяваха, отчасти заради брилянтното му остроумие. Още: Дипломат предупреди: Съдебните разноски на Тръмп ще отслабят финансово предизборната му кампания
Веднъж той се пошегува, че неговият опонент републиканец е толкова невероятно глупав, че дори популярното новинарско предаване "60 минути" му отнема час и половина.
"Гласувайте за мошеника"
Най-доброто "остроумие на Едуардс" не беше негово творение. Появи се върху стикерите за автомобили в целия щат преди скандалната му битка за губернатор през 1991 г. с бившия шеф на местния Ку-клукс-клан Дейвид Дюк. През онази есен лозунгът на броните на колите и на устните на жителите на Луизиана, включително и на консерватори като мен, беше: "Гласувайте за мошеника, има значение".
Мошеникът, разбира се, е Едуардс. Въпросът беше, че много от нас - и особено консерваторите - разбираха отлично що за птица е Едуин Едуардс. Все пак е по-добре управлението да се повери на разпуснат и неморален човек, отколкото на истински фашист и бял шовинист. Когато влязох в кабината и гласувах за Едуардс (който спечели), бях уверен, че никога повече няма да се изправя пред такъв ужасен избор.
Оказа се, че съм сгрешил. Сега, след като губернаторът на Флорида Рон ДеСантис се оттегли от надпреварата, оставяйки само Ники Хейли и Тръмп, едно нещо стана ясно. През ноември американските гласоподаватели ще бъдат на спектакъл, на който повечето не са склонни да станат свидетели: реваншът на последния срещу Байдън. И в този случай най-вероятният изход е следният: консерваторите, смирили презрението си, ще стиснат носа си и ще гласуват за Тръмп. Още: Байдън победи на изборите в Ню Хемпшир без дори да е в бюлетината
Като изключим многобройните съдебни дела, няма на какво да се радваме в досието на Тръмп. Разбира се, той беше преследван от медиите, демократите и "дълбоката държава", но той много добре знаеше в какво се забърква. Тръмп се оказа твърде суетен и самовлюбен. Така че едва ли е подходящ за президент.
В хода на професионалната си кариера Джо Байдън си изгради репутация на „умерен“ демократ и ревностен католик от ирландски произход, който знае как да намери общ език с работническата класа. Той обаче управляваше като пламенен прогресист. Байдън подходи към политиката на идентичността, расата, ЛГБТ проблемите и абортите толкова радикално, колкото и неговите съпартийци.
При него южната граница се отвори широко. Около 6 милиона нелегални имигранти са влезли в страната през границата с Мексико от 2021 г. насам, според данни на правителството на САЩ. Това е три пъти повече от населението на София. Още: Обаждане-фалшификат от Байдън демотивира гласуването на първичните избори в САЩ
Граничният Тексас се умори от продължаващия отказ на федералното правителство да осигури охрана на границата и реши сам да се заеме с проблема. Администрацията на Байдън се обърна към Върховния съд, за да постави Тексас на мястото му – и спечели. От правна гледна точка Върховният съд може би правилно е преценил, че Вашингтон е отговорен за охраната на границите на Америка. Но от политическа гледна точка Джо Байдън прави всичко възможно да върти мелницата на теорията за „Голямата подмяна“ (според която властите умишлено заменят първоначалното бяло население на западните страни с пришълци и мигранти – бележка на преводача).
Ролята на войната
В същото време при Байдън военният потенциал на САЩ е влошен. Той изпразни американския арсенал, изпращайки оръжия на Украйна за ненужна прокси война с Русия, въпреки че повечето анализатори виждат възходящия Китай като негов основен съперник. Американската промишленост не е в състояние бързо да произведе нови ракети и други боеприпаси, които да заменят прехвърлените в Украйна и да задоволят нуждите на Вашингтон в случай на въоръжен конфликт с Пекин.
Нещо повече, въоръжените сили на САЩ – а те се комплектуват изцяло от доброволци – са изправени пред остър кадрови дефицит, който дори може да се нарече неразрешим. Има няколко причини за това, но една, за която нито медиите, нито правителството обичат да говорят, е, че нашите войски вече са обсебени от идеологията на „събуждането“ или агресивната политическа коректност. Проблемът на армията става най-видим при набирането на бели мъже за войници. Според Military.com, белите са съставлявали 56,4% от всички военни новобранци през 2018 г. - като цяло в съответствие с дела им от общото население на САЩ (59%). Миналата година делът им сред новобранците пада до 44%. Не беше възможно да се компенсира това с „небели.”
За тези, които все още не са напълно заслепени от идеологията, не е трудно да се досетят защо белите мъже не са склонни да служат. Военните - подобно на университети, корпорации и много други „събудени“ американски институции - не крият неприязънта си към белите мъже. Ако сте бял, шансовете ви за напредък в кариерата са малки. Освен това се опитайте да убедите белите младежи да рискуват живота си за система, за която те са в известен смисъл граждани от втора категория, пише авторът за European Conservative.
Военните редовно подкрепяха политиката на „събуждане“ както при Обама, така и при Тръмп – и се дискредитираха, като не си мръднаха пръста, за да предотвратят нейното разпространение. Под ръководството на главнокомандващия Джо Байдън усилията за осигуряване на разнообразие, равнопоставеност и приобщаване набират скорост: за да стимулира набирането на персонал, администрацията дори изпрати открит травестит да служи като „лице“ на флота. Още: "Добре е да се разбираме с хора като Путин" и "Орбан е умен и брилянтен човек": Интервю на Тръмп
Като цяло ръководството на САЩ няма по-свещен дълг от защитата на страната от врагове и сигурността на нейните граници. Байдън се провали на този изпит и само ускори вътрешното разединение и упадък на страната. Ще успее ли Доналд Тръмп през втори мандат да обърне тези катастрофални тенденции? Съдейки по резултатите от неговото „предишно бягане”, това не е нещо, на което трябва да се разчита, въпреки че „вашингтонските мъдреци” като Кевин Робъртс от Heritage Foundation са свършили старателна работа, за да коригират грешките, за да не ги повторят, ако Тръмп се завърне в Белия дом.
И накрая, Америка преживява остра криза на доверие в обществените институции. Малцина бяха загрижени за скандала, довел до оставката на президента на Харвард г-жа Клодин Гей. В крайна сметка какво общо има Бръшляновата лига с цената на млякото и яйцата? Случаят на Гей отразява дълбоко вкорененото презрение на американския елит към обективно проверени постижения, квалификации и елементарна справедливост: След скандала с "Хамас": Президентът на Харвардския университет си тръгва
Същите тези елити ясно виждат упадъка на Америка, но няма да си мръднат пръста, за да го спрат. Те презират Доналд Тръмп като самохвалко и мутра. Те може да са прави по свой собствен начин, но оценяват наглостта, с която раздуват въображаемата заплаха на Тръмп, когато Байдън и целият „събуден“ вдъхновен елит сами изкормват нашата някога славна държава.
Вярвам ли, че Доналд Тръмп, с неговите момчешки лудории и нелеп егоизъм, ще върне Америка към нейното „предишно величие“? Разбира се, че не. Но след като се вгледах внимателно в опозицията с нейния възстар знаменосец, все пак ще кажа: „Гласувайте за клоуна, това е важно“.
Автор: Род Драйър
Превод: Ганчо Каменарски
