Ако сега погледнем назад, можем да кажем, че НАТО имаше много възможности да сдържи руската инвазия или да смекчи въздействието ѝ върху Украйна.
Руският лидер Владимир Путин сигнализира за план за изпращане на войски в Украйна много преди първият изстрел. Така че защо реакцията на Запада беше толкова премерена и неефективна? По-активните превантивни мерки преди руската инвазия можеха да променят плановете на Путин. Упражнявайки само едностранна принуда и правейки отстъпки, които не са били задължителни, администрацията на Байдън ефективно принуди Кремъл да тества границите на своята бойна готовност.
Първоначалната реакция на Вашингтон беше провокирана от страха на администрацията, че Путин ще използва ядрено оръжие. Парализирана от заплахата от ядрен Армагедон, тя отговори с предпазливи полумерки.
Първоначално Байдън обеща, че войските на НАТО няма да воюват в Украйна. И изобщо не беше необходимо да се изключва вариантът за участие на НАТО в конфликта. Тогава Киев получи оръжия от страните от бившия Варшавски договор, а не най-новите оръжия на Алианса. Това беше достатъчно, за да държи руските войски „на каишка“, но не достатъчно, за да ги победи. Още: Масово очакване: САЩ ще накарат Шолц да даде най-добрите германски танкове на Украйна
Байдън се надяваше, че санкциите ще сдържат настъплението на Москва. Но те бяха въведени толкова постепенно, че Путин успя да смекчи въздействието им върху икономиката на своята държава. Руските олигарси свариха да прехвърлят активите си в страни-убежища като Турция. "Северен поток", който транспортираше газ за Германия, работеше на пълен капацитет, докато Кремъл не започна инвазията, пише американското издание The National Interest.
Всъщност корените на днешния украински конфликт могат да бъдат проследени до заключителното комюнике от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., което потвърди, че Украйна "някой ден ще се присъедини към НАТО". Тази възможност предизвика голяма загриженост в Русия. Притесненията на Москва се увеличиха, когато подкрепените от Вашингтон протести на Майдана в Киев доведоха до свалянето на проруския президент Виктор Янукович.
През 2014 г. последва навлизането на Русия в Крим и анексирането на полуострова. Западът отговори на това с неефективни санкции. Толерантността към поведението на Москва имаше сериозни дългосрочни последици за украинския народ, европейската сигурност и международния ред, основан на правила.
Лидерите на НАТО на среща на върха в Мадрид през юни 2022 г. предложиха на Киев военна подкрепа, включително сигурност на военните комуникации, гориво, медицински консумативи, бронежилетки, зимно облекло, оборудване за разчистване на мини и мерки за противодействие на химически и биологични заплахи. Алиансът обаче не е активизирал своята програма Партньорство за мир (PfP). НАТО може да задълбочи сътрудничеството в областта на сигурността с Украйна, като снабди Киев с по-добри оръжия и създаде бази за военно обучение в съседни страни-членки на Алианса. Още: Призив към републиканците да ограничат подкрепата за Украйна - на фона на реалност, която сочи друго
Съединените щати решиха да прехвърлят само тази военна техника и оборудване, от които според тях Украйна наистина се нуждае и може да бъде обслужвано от нея. След 10 месеца военен конфликт Вашингтон най-накрая одобри прехвърлянето на бойни машини M-2 Bradley в Киев за използване срещу силно подсилени руски отбранителни позиции. Въпреки това Пентагонът отказва да изпрати основния боен танк M1 Abrams на украинците. Той счита, че съветските танкове Т-72, които са на въоръжение в армията на Украйна, са напълно достатъчни.
Министърът на външните работи на Украйна призова за прехвърляне на по-смъртоносни нападателни оръжия от Америка на Украйна, като каза, че „времето за табута върху всякакви оръжия е свършило“. В отговор Съединените щати най-накрая обърнаха курса и обявиха доставка на военна техника на стойност 2,85 милиарда долара за Киев, наблягайки на мощни нападателни оръжия, които не са изпращали преди. Причината е планираното през пролетта "ново контранастъпление" на Украйна срещу Русия.
В началото на 2022 г. първият транш от помощта за Украйна все още беше напълно отбранителен. След това НАТО предостави ПТРК Javelin и ПЗРК Stinger. Тъй като руските военни засилиха атаките си, Съединените щати решиха да доставят на Киев високомобилен MLRS HIMARS. Тази система имаше известно въздействие на бойното поле, но пристигна в Украйна твърде късно, за да удържи руското настъпление.
НАТО беше много предпазлив от самото начало, а можеше да разположи по-големи сили в държави на първа линия като Румъния. Това би демонстрирало решителността и бойната готовност на Алианса като своеобразно „разтягане“ срещу силите на Путин. В крайна сметка подобно превантивно бойно разгръщане не е нещо безпрецедентно във военната практика. Така САЩ изпратиха войски в Македония през 90-те години, за да предотвратят разрастването на войната в Югославия. А наскоро САЩ разположиха допълнителни 1200 войници от Първа пехотна дивизия в Полша и балтийските държави. Още: В САЩ вече се чудят: Към какво се стремим в Украйна?
Тъй като Русия засилва своите въздушни и безпилотни удари срещу украинските въоръжени сили, НАТО може да обяви района над Мариупол или други градове, контролирани от руските въоръжени сили, за зона, забранена за полети. Алиансът обаче отказа да въведе такава зона, опасявайки се, че това ще доведе до пряк конфликт между силите на НАТО и Москва.
Пентагонът също реши, че доставката на изтребители F-16 и F-35 за Украйна ще бъде ескалация на военния конфликт. НАТО предпочете да изпрати вече познати на украинските пилоти самолети, като изтребители МиГ-29 и щурмови самолети Су-25.
НАТО може да предостави повече дронове, за да отреже руските военни логистични линии и да забави напредването им. В допълнение към турския безпилотен самолет Bayraktar TB2, западните страни биха могли да осигурят произведени в Китай дронове, закупени от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Нигерия, за да заменят бойните дронове Predator.
По отношение на кибервойната, Алиансът би могъл да действа проактивно с цивилни хакерски групи, за да проникнат в уебсайтовете на руски правителствени агенции, които произвеждат военна техника, и онези организации, за които е известно, че са параван за руските кибер сили.
Движението на милиони украински бежанци към Полша и други държави на фронтовата линия беше предвидимо. Защо Съединените щати не складираха храна, лекарства и други хуманитарни средства предварително в очакване на пристигането им? Разполагането им в страните от НАТО и техните партньори би помогнало значително на мигриращите, травматизирани и болни украинци. Това също би изпратило сигнал до Москва, че Западът сериозно възнамерява да помогне на жертвите на руската агресия.
Руската атака срещу селскостопанската инфраструктура на Украйна също беше абсолютно предвидима. За да предотврати глобална хранителна криза, НАТО можеше да разработи предварително планове и начини за износ на украинско зърно по суша и по безопасни маршрути в Черно море. Още: Прогноза: 3 оръжия, които САЩ няма да даде на Украйна (ВИДЕО)
Ако сега погледнем назад, можем да кажем, че НАТО имаше много възможности да предотврати руската инвазия или да смекчи нейното въздействие върху Украйна. Много от тези мерки в крайна сметка бяха предприети, но твърде късно, за да възпрат решението на Кремъл да започне войната.
Администрацията на Байдън заслужава признание за изграждането на многонационална коалиция за защита на Украйна. Ако Путин искаше да отслаби НАТО, той не успя. Алиансът стана по-сплотен и по-силен в отговор на действията на Москва.
Усилията на американската администрация за укрепване на двупартийната подкрепа за вътрешната сигурност и финансовата помощ също са похвални, въпреки че новото ръководство на Конгреса може да застраши този консенсус.
Съединените щати трябва да изготвят постфактум отчет за своите действия, който да отразява както успехите, така и неуспехите в американските отговори на действията на Кремъл. Този доклад трябва да изброи както силните страни на политиката на САЩ, така и явните слабости на администрацията, особено в превантивните мерки, които трябваше да помогнат за възпирането на Русия от решението да нахлуе в Украйна.
Публикувано от Дейвид Филипс, директор на Програмата за мир и правата на човека в Колумбийския университет. Бил е старши съветник и експерт по външните работи в Държавния департамент по време на администрациите на Клинтън, Буш и Обама.
Превод: Ганчо Каменарски
