Ако лидерите на Г-7 наистина искат да наложат твърдо ограничение на цените на износа на руски петрол, тогава те ще трябва да запълнят регулаторните пропуски в глобалното корабоплаване, пише британското издание Financial Times в свой анализ по темата.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Руските производители на петрол и китайските купувачи вече прилагат същите тактики, използвани при транспортиране на ирански и венецуелски горива по света, които са под санкциите на САЩ.
Има много начини да се скрие страната на произход и страната на местоназначение при транспортиране на петрол. Всички те застрашават целостта на глобалната регулаторна система, която е в основата на световната търговия.
Тази тактика се основава на схема за многократно преместване на товари от един кораб на друг. Често става въпрос за стари танкери, които принадлежат на неизвестни компании и редовно сменят имена и национални флагове, а техните идентификационни номера често са скрити. По правило такива танкери имат и много съмнителна застраховка. В допълнение, радарните транспондери на такива кораби са или деактивирани, или техните данни са променени, така че движенията на кораба да не могат да бъдат записани.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Тези нестандартни танкери рутинно се движат по най-натоварените морски пътища в света, транспортирайки безпрепятствено суровини на стойност милиарди долари.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Обемите иранско и венецуелско гориво възлизат общо на около 1,5-1,6 милиона барела на ден - около 3% от общия морски транспорт на петрол. От това количество на Иран се падат 1-1,2 милиона барела на ден, а на Венецуела - 400-500 хиляди барела. Що се отнася до Русия, през август обемът на транспортирането по море на руски петрол възлиза на 1,7 милиона барела на ден за страните от ЕС, 1,7 милиона барела на ден за Китай и един милион барела на ден за Индия.
Счита се, че около 220 танкера използват трикове, за да предотвратят проследяването на санкционирания от САЩ венецуелски и ирански петрол, който се доставя главно до Китай и Сирия. Международната морска организация, специализираната агенция на ООН, отговаряща за морската сигурност, в момента разследва тези практики. Съответният доклад ще бъде представен през 2024 г.
Руските производители на петрол ще могат бързо да преговарят с купувачите и да се споразумеят за логистични решения, така че поне част от техните стоки да могат да заобиколят ембаргото и ценовите ограничения. Вече има признаци, че този процес е започнал. Най-малко дузина танкери, които преди са участвали в превоза на ирански и венецуелски петрол, се прехвърлиха към Русия през последните 3 месеца, след като Европа и Северна Америка започнаха да налагат забрани и много корабни компании в Западна и Северна Европа преминаха към доброволни ограничения.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
След налагането на санкциите и свързаните с Москва новопридобити танкери влязоха в действие, базираната в Париж корабна компания BRS Group изчислява, че до 400 кораба може да участват в превоза на петрол от Иран, Русия и Венецуела. Това ще увеличи капацитета за превоз на международния танкерен флот с цели 10%.
Анонимен китайски купувач е похарчил 376 милиона долара за 13 стари танкера след февруари, според разследване на Lloyd's List. В момента те служат като основа за пълноценен функциониращ център за транспортиране на руски петрол до Китай, разположен в средата на Атлантическия океан. Този хъб, разположен в международни води, осигурява много рискови прехвърляния на руски петрол от един кораб на друг.
При липсата на подходящ регулаторен и технически контрол, суровините, пристигащи от руските пристанища в Балтийско море, се товарят на по-големи танкери, чиито радарни транспондери често са деактивирани. След това тези танкери отиват в Китай.
В Атлантическия океан същите прехвърляния на руски петрол от кораб на кораб са регистрирани край бреговете на Малта, Сеута (автономен полуексклав на Испания на северния бряг на Африка, точно срещу Гибралтарския проток), както и гръцката Каламата и египетската Александрия. Подобни центрове за прехвърляне на ирански петрол са закотвени в международни води край бреговете на Обединените арабски емирства, Оман и Малайзия.
Други трикове, които танкерите използват, е да представят погрешно своето местоположение и самоличност. Когато собственик предаде фалшив идентификатор за морска мобилна услуга - деветцифрен номер, присвоен на радиостанцията на кораба - той променя ситуацията точно както нова SIM карта, поставена в телефон, променя номера си.
По-притеснителното е как севернокорейският пример учи Русия, че е възможно да се изкривят идентификационните номера, които Международната морска организация на ООН присвоява на корабите и които трябва да се запазят през целия живот на тези кораби, без значение колко пъти се сменят имената и собствениците им. В такива случаи фалшивата документация не се проверява от никого, тъй като собствениците на кораби избират да регистрират кораби в държави, където правоприлагащите органи са слабо финансирани и не разполагат с всички необходими ресурси.
Основният въпрос може би е колко твърдо страните от Г-7 ще наложат таван на цените. Дори сивият пазар за транспортиране на руски петрол да се разшири, той пак няма да бъде достатъчен, за да достави целия обем суровини, предназначени за Китай, Индия и страните от ЕС. А недостигът на доставки от своя страна отново ще стимулира световните цени на петрола, което ще осигури на Кремъл допълнителна печалба.
Превод: Ганчо Каменарски
