Промените настъпват по различни начини. Първо: постепенно и в дългосрочен план. Или внезапно, заради събития, чиито пропорции понякога определяме като "исторически". Или пък промените се случват чрез редовните движения напред-назад в реалния живот, или чрез колебания, понякога в многодесетилетни цикли. Промените настъпват видимо или незабележимо, като понякога се движат в противоположни посоки. Навлизането в новата 2023 г. предлага възможност да се направи равносметка на еволюиращите промени в Европа и светът, който я заобикаля. Това пише политологът проф. Джордж Пагулатос в коментар за „Катимерини”, предава БГНЕС. Пагулатос е професор по европейска политика и икономика в Атинския университет по икономика и бизнес и генерален директор на Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP)
Войната в Украйна предизвиква разместване на пластовете в противоположни посоки за Европа. Повърхностните пластове се движат в посока укрепване на Европа: бърза реакция на ЕС, бърза енергийна независимост от Русия, обилна финансова и военна помощ за Украйна, единство на Европа и Запада в деветте кръга безпрецедентни санкции, решителна и принципна позиция на основаната на правила демократична Европа срещу бруталността на незаконното нахлуване.
По-дълбоките пластове обаче се движат в точно противоположна посока, отслабвайки и разделяйки Европейския съюз: траен конфликт в източната му съседка, който ЕС не успя да предотврати, огромни разходи (включително за възстановяването на Украйна), които чакат да бъдат поети от Европа, вътрешноевропейски разногласия, които само ще се засилват по отношение на бъдещата политика спрямо Русия, изместване на властта към североизточните държави от ЕС и отслабване на френско-германското ядро, незаменимия двигател на европейската интеграция. Разстоянието от Вилнюс или Талин до Берлин и Париж сега е очевидно по-голямо, отколкото до Вашингтон.
По ирония на съдбата пътят е подобен и спрямо големия трансатлантически партньор на Европа. Повърхностните слоеве се движат благоприятно за Съединените щати: Русия на Путин се намира във военно блато без предполагаем благоприятен край, а нейната икономическа и военна мощ неумолимо отслабва; Западът е обединен под ръководството на Байдън; ЕС изоставя всякакви приказки за стратегическа автономия в областта на отбраната, като напълно се присъединява към НАТО, който се сдобива с двама нови членове; дори американските енергийни компании реализират исторически високи извънредни печалби.
Въпреки това по-дълбоките пластове тук също се движат в обратна посока: Санкциите предават Русия като младши партньор в обятията на Китай, което американската дипломация се опитваше да предотврати през по-голямата част от следвоенната епоха; санкциите сближават авторитарните режими и средните сили (БРИКС+), които намират общ език в обвиненията към Запада в лицемерие и нарушаване на световната търговия за сметка на развиващия се свят. Сега БРИКС и др. подобни съюзи се стремят да си купят застраховка, като намалят зависимостта си от Запада, отваряйки пътя на Китай да разшири собственото си влияние. Някои от тези страни побързаха да потвърдят стратегическата си самостоятелност, дори оставайки формални съюзници на Запада.
Турция на Ердоган се възползва от геополитическото си надмощие, предизвикано от войната в Украйна, за да се отклони провокативно от НАТО по редица въпроси. През октомври Саудитска Арабия намали доставките на петрол, повишавайки цените в разрез с позицията на президента на САЩ Байдън, а през декември прие президента на КНР Си Дзинпин като прелюдия към по-тясно енергийно сътрудничество между Китай и държавите от Персийския залив. Западните санкции отдалечават страните от БРИКС от щатския долар; техните петролни сделки преминават към китайска валута ("петроюанът" заменя "петродолара").
Китай вече е най-големият инвеститор и в Иран, където инерцията за реанимиране на ядреното споразумение JCPOA (глупаво унищожено от администрацията на Тръмп), беше окончателно загубена след нахлуването на Русия в Украйна. Намаляването на глобалния дял на щатския долар като резервна валута подкопава мощта на САЩ - и не изглежда, че еврото ще запълни част от тази празнина. Дали тази фрагментация е от полза за Запада в дългосрочен план? Силно се съмнявам в това.
Дали ерозията на глобализацията (която осигури три десетилетия на ниска инфлация, дори с цената на по-голямо неравенство в доходите бежду свръхбогатите и свръхбедните страни - където обаче вината беше в правителствения фискален избор), наистина е в интерес на САЩ? Дали възникването на студена война с Китай (дори ако това обединява Америка по двустранен начин) е в интерес на Запада (или още повече на Европа)? Студените войни имат неприятната склонност да повишават температурата, когато конфронтацията ескалира към самоизпълняващи се пророчества.
А най-видимите промени? Преминаваме от дисфункционална международна система към по-анархична, Хобсова глобална среда, управлявана от конкуренцията на великите сили, в контекста на изтощени глобални институции. Каква е ползата от Съвета за сигурност на ООН, когато постоянен член е извършил брутална инвазия срещу друга суверенна държава? Как може да функционира световната търговия, когато апелативният съд на СТО не функционира, а протекционистките политики са в пряко противоречие с правилата на свободната търговия?
И накрая, най-вероятно е 2023 г. да се развие неблагоприятно за глобалния Юг: Силният долар и нарастващите лихвени проценти подхранват дълговата криза в развиващите се страни, а енергийната и продоволствената криза заплашват със социални експлозии в страни, които вече са изложени на граждански конфликти и климатични промени. Ако това се превърне в дестабилизация и нови миграционни и бежански вълни от южния край на Средиземно море, Европа отново ще бъде първата, която ще бъде изложена на заплашителните последствия.
Това не е обещаваща перспектива за Европа. Освен ако нещо през 2023 г. не успее да ни изненада положително.
