Тъмната мъгла на войната в Украйна и по-конкретно - в Донецка област, постепенно се разсейва и става все по-ясно, че всички пътища, водещи от Киев и Москва, стратегически се насочват към Бахмут и малкия солодобивен град Соледар, на 15 км североизточно от Бахмут. Сблъсъците на руски и украински пехотинци, заедно с размяната на артилерийски огън, бързо преминават в смъртоносни улични боеве, окопна война в стил Първата световна и стигат до патова ситуация.
Това пишат в свой анализ за Kyiv Post експертите Марк Тот и Джон Суийт. Първият е икономист, историк и предприемач, бивш член на борда на Световния търговски център. Вторият е пенсиониран полковник от американската армия, служил 30 години като офицер от военното разузнаване.
Според тях продължаващите битки край Соледар и Бахмут няма да определят изхода на войната, но стратегиите, които стоят зад тях в Киев, Москва и Вашингтон, може да се окажат определящи.
За да възроди провалената си "специална военна операция", както нарича войната, Владимир Путин хладнокръвно заповядва на още вълни от новомобилизирани руски наборници да атакуват украински фиксирани позиции. Евгений Пригожин се е втурнал в битка за власт в полетата и солните мини на Соледар, а руският генерал Валерий Герасимов влиза в борбата като новия командир на руските сили в Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски също е насилствено въвлечен в този задълбочаващ се водовъртеж от боеве, разрушения и смърт.
Жертвите и от двете страни са много. По улиците и полетата лежат руски трупове, а съветникът на украинския президент Михайло Подоляк изчислява, че от лятото насам Кремъл е загубил "от 10 000 до 15 000 души, а може би и повече" в Бахмут и Соледар. Отбелязва още, че боевете в двата града и околния регион са "най-кървавите във войната" до момента. Зеленски ги оприличи на "лудост". От стратегическа гледна точка обаче, поне засега, президентът, неговите военни съветници и щаб са готови да рискуват, вярвайки, че в крайна сметка могат да превърнат Бахмут и Соледар в съвременния Сталинград на Путин.
По-голямата картина за Зеленски изглежда така - като отслаби руските военни сили в Донбас, той може да подготви бъдещите бойни полета за нови украински контраофанзиви, които вероятно ще започнат в началото на пролетта в Крим и на други места (според шефа на украинското разузнаване Кирило Буданов).
Дайте на Украйна оръжия и свобода да действа
Украинските военни постоянно доказват, че са в най-добро състояние, когато обединените военни сили на страната получат свобода да маневрират на бойното поле. Русия, от своя страна, е доказала, че е в най-лошо състояние, когато се сражава от фиксирани позиции или е принудена многократно да отстъпва. Откакто ген. Сергей Суровикин пое командването през октомври, Русия бавно, но все по-ефективно се приспособяваше към украинската тактика и към ограниченията в обхвата на артилерийската ракетна система HIMARS и нейните боеприпаси, изпратени на Киев от САЩ.
Украйна не може да остане в отбранителна позиция и само да печели оспорвани битки. За да се противопостави на стратегията на Путин - "човешката вълна" в Бахмут и Соледар, Киев се нуждае от допълнителен обсег на оръжията си и боеприпаси за нанасяне на удари по пунктове за изстрелване на крилати ракети и дронове, за пресичане на руските сили, преди те да пристигнат на фронтовата линия, и за превантивно нападение на складове за съхранение на бронетехника.
Зеленски също така спешно се нуждае от възможност за водене на ефективен "контраогън" срещу руската артилерия, за поразяване на складове за боеприпаси, гориво и доставки, както и за удари по руските командни и контролни центрове, смятат Тот и Суийн. Киев и Западът трябва да попречат на Русия да включи още 800 000 военнослужещи (потенциално). Ако Украйна чака това да стане, за нея може да бъде фатално.
ОЩЕ: Разузнаването на Украйна: Русия се опитва да сформира армия от 2 млн. войници
За да скрие тази ахилесова пета и да се избегне задълбочаващата се буря в Бахмут и Соледар, която заплашва да погълне цяла Украйна, Киев незабавно се нуждае от ракетни системи ATACMS, модерни танкове като германските Leopard 2, бронетранспортьори - включително бойната машина Bradley, допълнителна артилерия, ПВО-система Patriot и дори изтребители, включително F-15 Eagles, пишат анализаторите. Повечето от тези оръжия вече бяха обещани на Киев от западните съюзници.
Както в началото на войната и през лятото и есента при офанзивите в Харков и Херсон, Украйна отново трябва да бъде оставена свободна, за да прави това, което умее най-добре: да се сражава с военните сили на Путин, където и да се намират те, независимо дали в Русия, Беларус, Черно или Азовско море, и да ги принуждава към пълно отстъпление. Това е моментът на Украйна и свободният свят, начело с Вашингтон и НАТО, трябва да застане изцяло зад Зеленски и храбрите и доблестни бойни сили на страната, пише още Kyiv Post.
Исторически аналогии
Сраженията в Бахмут, Соледар и околностите започват да напомнят на кървавата битка от Гражданската война в САЩ при Колд Харбър през лятото на 1864 г. в централната част на Вирджиния, южно от Вашингтон. На пръв поглед това е голяма победа на Конфедерацията, но е и последният път, когато генералът на Конфедерацията Робърт Е. Лий успява да надхитри генералите на президента Ейбрахам Линкълн.
Подобно на Путин, до Колд Харбър Линкълн не успява да намери генерал, готов да се бие независимо от цената. Улисес С. Грант откликва на този призив и в рамките на 12 дни дава 12 000 жертви на Съюза за сметка на 4000 бунтовници. В резултат на това е заклеймен като касапин.
Подобно на Грант в тази бинтка, Пригожин е готов многократно да праща наемниците на своята частна армия "Вагнер" в "месомелачките", за да умрат в Бахмут и Соледар. Тактиката му все повече намира отклик сред разочарованите руски силоваци, военни блогъри и сред говорителите в контролираните от Кремъл медии, които все повече губят търпение и обвиняват руското министерство на отбраната заради многократните му провали в Украйна.
Пригожин обаче постепенно се превръща в опасно, хлабаво и неконтролируемо оръдие. Може би дори пряка екзистенциална заплаха за Путин в едната крайност или за руския министър на отбраната Сергей Шойгу и генерал Герасимов в другата. "Готвача на Путин" злорадстваше, докато го снимаха в солна мина уж в Соледар, твърдейки, че наемниците му от "Вагнер" са завзели контрола над целия град, за да може впоследствие Кремъл да излезе с категорично опровержение. Назначението на Герасимов вероятно е сигнал от страна на Путин, че застава на страната на изпадналото в немилост министерство на отбраната и срещу Пригожин.
Суровикин, който е известен с "пълната си безпощадност" и сега е заместник на Герасимов, може да се върне към своята специалност - масовото клане на бойното поле. За тази цел Путин все още, по някои оценки, разполага с до 150 000 души в резерв от по-ранната си частична мобилизация на 300 000 наборни войници и резервисти през септември.
Скоро руският президент може да се сдобие с още по-голямо количество "пушечно месо". Вадим Скибицки, заместник-началник на военното разузнаване на Украйна, твърди, че Москва подготвя допълнителни 500 000 наборни войници през януари. Ако това е вярно, то Путин вероятно ще се заеме изцяло с подхода си към войната, основан на месомелачката. Това би означавало също, че той възнамерява да превърне Бахмут и Соледар в новата руска нормалност в цяла Украйна, пишат американските анализатори.
По същество - при този остарял стратегически подход от Втората световна война Путин разчита на "замразен конфликт" и теоретично е решен да воюва с Украйна, докато не умре и последният украински войник. За тази цел той има неволен съучастник в лицето на администрацията на Джо Байдън, смятат авторите. Време е президентът на САЩ да сложи край на този все "по-замразен конфликт", като превърне Бахмут и Соледар в съвременната версия на Бастон от Втората световна война, когато германците развяват белите знамена пред американските войници.
ОЩЕ: Фронтът е извън Соледар. Какво готви Путин - сценариите на войната в Украйна
