Пролетните температури в Източна Украйна започнаха да се повишават, като коментатори предполагат, че активните военни действия могат да започнат след приключване на размразяването. Това пише американското издание The National Interest в публикацията си The Shadow of a New Cold War Hangs over Europe.
Разбираемо е, че американците могат да се уморят от Украйна, докато гледат конспирации, често невероятни, възникнали през последните пет години, които комбинират политическите машинации на Киев и Вашингтон.
Дори след като президентите Джо Байдън и Владимир Путин си размениха обиди, руският президент отпразнува годишнината от превземането от Русия на полуостров Крим. За съжаление на Европа, Украйна остава в състояние на продължаваща криза, която още може да унищожи „трайния мир“ на континента. Нещо повече, докато напрежението между Украйна и Русия е в основата на почти всички най-належащи въпроси на сигурността в Европа, това неспокойно двустранно взаимоотношение посочва и пътя към солидни решения.
Някои забележителни американски експерти по национална сигурност твърдят, че „новата студена война" няма много общо със случилото се през 1945-1990 г., тъй като новите „състезателни центрове” не са толкова свързани с военното съперничество и ядрените оръжия, колкото са в сферата на информацията, операциите в компютърни мрежи и високите технологии. Изглежда обаче, че подобни оценки не отчитат непрекъснатото нарастване на мащаба и засилване на ученията с участието на големи военни формирования в цяла Източна Европа през последните пет години. Ескалацията на напрежението в зоните на конфронтация между силите на Русия и САЩ се забелязва на огромен географски фронт от Арктика до Кавказ и дори в дълбините на Близкия изток.
Американските бомбардировачи, които редовно летяха по руските флангове, сега имаха за първи път възможност да се „успокоят" със седалище в Норвегия. По същия начин, наскоро след най-голямото учение на НАТО от края на Студената война, най-модерните подводници на Америка навлязоха в европейските води. Американски войски, включително танкове и атакуващи хеликоптери, са редовно разположени в балтийските държави, което не беше се случвало преди, а сега те постоянно присъстват в Полша. А американските безпилотни летателни апарати сега патрулират по „чувствителния" южен фланг на Русия, включително в рамките на Украйна и по целия периметър на полуостров Крим. Чудно ли е, че Русия едновременно извършва мащабна модернизация на своите ядрени ударни сили в поне пет посоки, включително нови МБР.
Много военни анализатори предпочитат във Вашингтон да говорят за кибер-оръжия, разпространявайки слухове за проекти за създаване на нови сайтове с модернизирана кибер-защита. Въпреки това, широката общественост остава напълно в мрак за стотиците милиарди, които ще подкрепят ескалиращата надпревара за ядрени оръжия, да не говорим за новите сили, които сега се разполагат в Европа, разбира се удобно и гостоприемно място за войски. Но оправдани ли са тези стъпки към ескалация?
Традиционното отразяване на украинския въпрос твърди, че страната е анексирана от Русия, след като предполагаемо корумпиран проруски президент е свален от власт чрез бурни протести - така наречените събития от Евромайдан, състояли се в началото на 2014 г. След като „малките зелени човечета“ завзеха Крим, на Москва изглеждаше, че това не е достатъчно и тя реши да отреже още няколко парчета от Украйна в Донбас.
Въпреки че тази сюжетна линия не е изцяло измислена, тя не отчита някои важни нюанси. Например украинският президент Виктор Янукович може да е наистина корумпиран, но в същото време е избран в хода на законни и демократични избори. Разбира се, разгневената тълпа едва ли е идеалният начин за отстраняване на демократично избран президент от властта. Освен това „тезата за инвазията“ не е напълно съвместима с фактите на място. Например, в началото на май 2014 г. в Одеса се наблюдава значително нарастване на проруските настроения, придружено от жестоки зверства. Събития като тези са по-скоро в съответствие с версията за гражданска война, отколкото с толкова популярната днес във Вашингтон концепция за нашествие.
Изглежда, че Вашингтон в спомените си не се връща по-далеч от спорните избори през 2016 г. или Евромайдана през 2014 г. Широко разпространената липса на исторически познания в американската столица, за съжаление, подхранва ескалацията на напрежението в Източна Европа. Нещо повече, американските стратези трябва да помислят защо американците силно подкрепяха царска Русия по време на Кримската война (1853-1856), когато Русия се противопостави на съюзения френски и британски империализъм.
По същия начин трябва да се допусне, че ако съветските войски не са платили толкова огромна цена в защита на крепостта в Севастопол до средата на 1942 г., те вероятно не биха могли да спечелят победа при Сталинград по-късно. С други думи, инатът и непримиримостта на Кремъл, който с всички сили държеше Крим в лицето на нацистката агресия, се оказа изключително важно за победата на съюзниците през 1945 г. И накрая, в американския външнополитически истеблишмънт няма разбиране, че съветските вътрешни граници всъщност не са имали значение, така че тяхното влияние върху постсъветската политика също е ограничено.
Не е изненадващо, че гигантската руска военноморска база съществува в Крим от 1991 до момента. С други думи, ситуацията в Крим и Украйна като цяло е много по-несигурна и не толкова ясна, както смятат повечето американци.
И така, какво трябва да направите, освен да избършете праха от някои книги по история? Първо, САЩ трябва да предприемат публични и видими стъпки, за да изкоренят милитаризираното съперничество, което сега е в разгара си от Арктика до Кавказ, за да проверят дали подобни действия за деескалация могат да бъдат реципрочни от тези на Кремъл. На второ място, Вашингтон трябва да се опита да даде нов тласък на така наречения „нормандски процес“, който въвежда Русия и Украйна във формата на преговори с лидерите на Германия и Франция за стабилизиране на ситуацията в Източна Украйна.
И накрая, американските дипломати трябва да обмислят сключването на „голяма сделка“, която предвижда пълноправно членство на Украйна в НАТО в замяна на пълно дипломатическо признаване на руския суверенитет над Крим. Макар че би било за предпочитане американската национална сигурност да неутрализира Украйна, подобен ход вероятно е необходим, за да накара Киев (да не говорим за безбройните ястреби на Вашингтон) да подпише някакъв по-съществен компромис, който може да облекчи напрежението. За Москва огромните икономически ползи почти сигурно ще имат предимство пред опасенията за сигурност. Напълно възможно е това „компромисно“ споразумение да е единственият начин Европа да се измъкне от все по-свиващите се лапи на нова „студена война”.
Превод: Ганчо Каменарски
