Сгушени около огньове за готвене, докато в Босна настъпва зимата, бежанци са изправени пред риска да бъдат бити и унижавани от хърватската полиция в отчаяната им надежда за нов живот в Европейския съюз.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Мнозина от тях, предимно от Афганистан, са преживели месеци или години на бягство от войната и бедността, само за да бъдат посрещнати от хърватски полицейски палки и насочени оръжия на портите към територията на ЕС.
"Хърватските полицаи реагират като зверове, бият всички... деца, жени, младежи и възрастни хора", казва 32-годишният Ибрахим Расул пред АФП.
В разнебитения лагер край северозападния босненски граничен град Велика Кладуза група предимно от афганистанци се надява да премине в ЕС. Някои от тях са на път от години, а други напуснаха страната, след като талибаните свалиха подкрепяното от Запада правителство през август.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Въпреки че мигрантите отдавна се оплакват от полицейско насилие по границите на ЕС, ново разследване на големи европейски медии този месец разкри предполагаеми системни нападения над бежанци от страна на специални части в Хърватия, Гърция и Румъния. По-късно Загреб потвърди, че полицията му е виновна - първото подобно признание след години на отричане. Гърция заяви само, че разследва твърденията.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Амир Али Мирзай, който е напуснал Афганистан преди три месеца, заяви, че е бил нападнат и ограбен при опит да влезе в Хърватия.
"Имах 400 евро, които полицията ми взе, както и мобилния ми телефон", каза Мирзай, който пътувал със семейството си, включително петмесечно бебе.
Дори при заплахата от насилие Расул и други хора все пак решават да рискуват.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
"Предпочитаме дълбоките гори и възможните срещи с опасни животни", казва той и обвинява полицията, че е "по-опасна". Веднъж той срещнал мечка по време на преход през граничните райони.
Нарастващо насилие
Хърватия и Босна са разположени по т.нар. Балкански маршрут, по който преминават стотици хиляди хора от Близкия изток и Азия в търсене на нов живот в Западна Европа. Маршрутът беше официално затворен, когато през 2016 г. ЕС и Турция подписаха споразумение за контрол на граничните пунктове след рязкото увеличаване на броя на пристигащите през 2015 г.
Разследване от този месец, проведено от издания като германския „Шпигел“ и френския вестник „Либерасион“, разкри видеоматериали, на които се вижда как мъже с необозначени униформи нападат мигранти, преди да ги изтласкат обратно в Босна.
"Всяка подобна практика е незаконна и националните органи са длъжни да я разследват", заяви в отговор говорителят на Европейската комисия Адалберт Янц.
Критиците обаче твърдят, че Брюксел има интерес условията на границата да бъдат възможно най-враждебни.
"Напливът на мигранти не устройва Европа и все по-малко от тях ще идват, ако възпиращите мерки са по-жестоки", заяви за АФП хърватският политически коментатор Ясмин Кларич.
От юни 2019 г. насам повече от 30 000 души, предимно мъже от Афганистан, Бангладеш и Пакистан, са били възпрепятствани да преминат в Хърватия от Босна, по данни на Датския съвет за бежанците. Смята се, че хиляди хора са влезли в Хърватия през тесен коридор с Босна от гъсти гори и пълноводни реки, с цел да се отправят по-на север към ЕС.
"Крепостта Европа"
Въпреки че Хърватия признава, че полицията ѝ е допуснала грешка, тя настоява, че неотдавнашното насилие е било изолиран случай. Активисти обаче твърдят, че полицейското насилие непрекъснато се увеличава през годините, откакто Балканският маршрут беше официално затворен през 2016 г., а властите използват сила като възпиращ фактор.
"Вербалните обиди и малтретирането се превърнаха във физическо насилие", казва Теа Видович от базираната в Загреб застъпническа група Център за изследване на мира.
Спорът идва в момент, когато Хърватия си поставя за цел да се присъедини към Шенгенската зона без паспорти до 2024 г., при условие че Загреб може да осигури сигурността по границите си.
"Брюксел и някои държави действат лицемерно", пише хърватският вестник „Вечерни лист“ в неотдавнашна редакционна статия. "Те осъждат насилието, но няма да отворят вратите си за мигрантите и ще настояват външните държави, включително Хърватия, да не ги пускат в "крепостта Европа".
