Падането на Берлинската стена през 1989 г., когато хиляди германци радостно танцуваха върху покритите с графити останки, до известна степен предизвестяваха „края на историята“ в глобализирания свят.
Тридесет години по-късно завръщането на твърди граници, направени от тухли, бетон и метал, символизира новите политически реалности, които са далеч от настойчивия оптимизъм на Запада в епохата, когато съветският блок се разпадаше. Това пише в своя статия Ясин Льо Форестие от АФП, преведено от БГНЕС.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп поиска гранична стена с Мексико, източноевропейските държави са поставили огради, за да спрат мигрантите, бетонна стена разделя израелците от палестинците, а Брекзит символизира отхвърлянето на отворен Европейски съюз без граници.
На срещата на върха на Г-20 през юни руският президент Владимир Путин, като офицер от КГБ, работил зад Желязната завеса в Източна Германия, триумфално заяви, че съвременният либерализъм е "остарял".
„Ако хората, които сложиха край на Студената война, наблюдаваха случващото се днес, те щяха да видят, че сме променили изцяло парадигмата си.“, казва Елизабет Валет от университета в Квебек в Монреал, специалист по граничните стени.
160-километровата (100 мили) дълга бивша Берлинска стена днес е зелен пояс, популярен възможностите за джогинг и каране на велосипеди, но на други места са се издигнали нови стени.
Валет казва, че сега тяхната дължина се равнява на обиколката на Земята – „40 000 километра, стени, в буквалния смисъл на думата".
Тази цифра рязко се е увеличила през последните 20 години и е общата дължина от 71 стени в смисъл на структури, които се издигат от земята и не са проходими, каза тя.
Много от тях са разположени около Китай, Индия, Северна и Южна Корея и в Близкия изток.
На други места в Европа и Съединените щати се издигнаха нови твърди граници, предимно за блокиране на мигрантските потоци.
Преди 30 години „хората бяха щастливи да видят, че е възможно да се разрушат на пръв поглед вечни граници, да се обединят хората.“, казва Ник Бъкстън от Транснационалния институт, мозъчен тръст, който публикува неотдавнашен доклад за границите.
"Днес ние се върнахме назад във време, когато политиците изграждат стени, за да създадат страхове и разделения."
През 1989 г. американският политолог Франсис Фукуяма прогнозира „краят на историята“ - нова ера, когато печелившата за Запада формула за либерална демокрация и икономика на свободния пазар ще царува върховно.
Едно поколение след това старият световен ред изглежда в безпорядък, много националистически лидери отхвърлят идеята за глобална общност и стените отново са на мода по редица причини.
"В началото на 21 век работната хипотеза беше, че атаките от 11 септември 2001 г. в САЩ са обяснението, тъй като обществените опасения нарастваха заради заплахата от джихадистите.”, каза Валет.
Днес голям двигател е глобализацията, бързият международен обмен на труд, стоки и услуги, идеи, капитал и технологии, които обезпокоиха много хора, които копнеят за завръщане към по-голям национален суверенитет.
Границите „никога не са изчезнали, освен на умствените карти на европейските пътешественици.“, написа френският географ и бивш посланик Мишел Фушер в книгата си „Завръщането на границите“.
Той заяви, че „премахването на границите означава изчезване на държавите, свят без граници е варварски свят“.
Тъмна ирония
Валет, която също постави под въпрос идеята за абсолютно безграничен свят, заяви, че "глобализацията е породила две движения: движение на откритост и движение на затваряне".
Някога модната идея, че границите и националните суверенитети ще изчезнат, „породиха вирусна реакция, основана на популизма“, аргументира се тя, посочвайки мексиканската стена на Тръмп и морската граница, подкрепяна от бившия крайнодесен лидер на Италия Матео Салвини.
"Тъмната ирония е, че колкото повече укрепваме нашия свят, толкова по-несигурни се чувстваме, което води до низходяща спирала от несигурност и страх.", заяви тя.
